Арестуват журналист, дописниците – с отхапани езици, “топ” водещи – онанират пред икони
На 3 юли в 20,30 часа арестуваха журналист на агенция “Блиц”. Репортерът Славей Костадинов не бе хванат от бдителните ченгета докато крадеше капачки от буркани от нечие мазе, или бе влязъл с взлом в нечия канцелария за да обере кламерите. Даже не го заловиха при опит да бие право дясно кроше на някой разлигавен бабаит, който се е родил с презумпцията, че улици и тротоари са негови.
Журналистът от агенция “Блиц” просто бе на мястото на събитието. Взривеният склад в Челопечене. И въоръжен с фотопарат, магнитофон и мобилен телефон правеше опит да види нещата със собствените си очи и да намери скритите отговори на въпроса защо се случи това.
Полицаите обаче имат алергия от “нахалните репортери” и вбесени, че пак са на пангара на поредното безумие, случващо се в държавата ни, нахлузиха белезниците на най-неподходящия човек в случая.
Репортерът, зарязал салатката с ракията за да вади новини за всички онези, които през това време псуват пред телевизорите, че политиците ги лъжат и мама му стара, никой не казва истината.
Славей Костадинов е отведен в Пето полицейско управление и е държан в ареста наравно с кримитипове близо 17 часа без до него да бъде допуснат адвокат.
През това време ония, които взривиха склада и ошашавиха цяла София и околностите, си бяха били камшика. Министри, политици, всякакви експерти, военни от пред, под и над запаса и о, боже, разбира се, бат Бойко пръв като Батман кацнал на клона на екшъна, един през друг говореха нещо. От което никой нищо не разбра.
Нали си представяте ако беше арестуван журналист от ВАЦ-овите вестници какъв вой до небесата би се задал! Какви мегаломански декларации на всякакви измислени съюзи на издатели и журналисти щяха да се избълват, че свободата на словото е в опасност, че о, родино, мила, правителството моментално трябва да си ходи, и изобщо поредният несмаслен дописник, щеше да бъде превърнат в дежурния “герой” на свободното перо.
Нищо подобно не се случи.
Почти никой в държавата не разбра, че е имало арестуван журналист, който се е мъчил да си свърши истински работата. Изнервеният български народ нямаше и как да научи, тъй като маститите телевизи бяха заети с далеч по-угодни дела – кой по напред да сътвори поредното изчанчено интервю с поредния, незнайно защо, попаднал там до потрес втръснал на народа управленец.
Нито един колега журналист не написа ред за това, че наш колега трие нара в ареста. Единствено Агенция “Фокус” пусна кратка новина.
Всички се направиха, че Славей Костадинов не е бил в Челопечене, а едва ли не е от Левуново. Всички т.нар. журналисти от иначе врещящата за щяло и не щяло гилдия, пропуснаха удобно новината.
Това, че журналистиката е мръсен занаят го знаят навярно всички. Това обаче, че в журналистическата гилдия нравите са курвенски, продажни, измекярски и направо отвратително неколегиални и непочтителни, надали е толкова ясно на читатели и зрители.
У нас на почит са послушните журналисти. Удобните. Тези, които напасват на пръстите на политиците като удобна ръкавица. Тези, които сами се рекламират колко са “топ”, колко са велики и как без тях журналистиката просто не съществува.
Тон на нравите и неписаните порядки в гилдията задават още по “топ” издателите на големи тиражни медии, които по цял ден тренират вестибуларния си апарат, въртейки шии на кой, по кое време и да не би сбъркат момента кога точно да се наведат.
Тях все по-малко ги четат и гледат. Това не пречи обаче на войнстващото им бездарие да акумулира завистта в най-простичкото – никой друг освен нас не съществува. Извън София журналистиката се нарича провинциална. В жълтата преса работят малоумници.
Само ние сме тези, които определят общественото мнение. Нас ни почита президентът, ние пием кафе с бандита, ходим на рожденните дни на министъра и лапаме пари от кампании, раклами и всякакви екстри, сътворени за да запушват устата за истината.
Така репортерът Славей Костадинов стана жертва на типичната завист – да не би да го направят известен, или да дадат преднина на медията, в която работи. Защото все пак техен журналист, на маститите, не бе арестуван, нали?
Всезнаещите водещи от тв-блоковете също се направиха на ударени. Какъв е тоя Славей бе, това да не е Бойко Борисов, с който лягаме, ставаме, хълцаме и понякога умираме. Това да не е ген. Атанасов или Цвятко Цветков, които до припадък могат да стоят в нечие студио и да размахват папки с компромати. Ние имаме ужасно важната задача – да информираме населението. Впрочем, всички видяхме що за журналистика сътвориха великите ни телевизионни водещи след взрива в Челопечене.
В България не само няма и грам журналистическа колегиалност, но и всеки журналист е готов да удави в две капки вода колегата си. Не заради спортната злоба и конкуренцията той пръв да извади новината, а просто защото го води завистта, бездушието и приемането на професията не като призвание, а като конвейр от типа – хонораропотока да тече.
Докато пиша тези редове под една от статиите в сайта, свързана с Бареков се появи любопитно скандален коментар. Цитирам го дословно, защото носи в себе си една горчива метафора.
“Никита” е написал следното под мотото “Истината за Бареков:
"УЧУДВАМ СЕ , ЧЕ ПОЗВОЛЯВАТ НА НИКОЛАЙ БАРЕКОВ ДА ВОДИ СПОРА В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. ТОЙ Е ОСКВЕРНИТЕЛ НА ЦЪРКВИ. ЗАЯВЯВАМ ГО С ЧИСТО СЪРЦЕ КАТО НЕГОВ ПРИЯТЕЛ С КОГОТО МНОГО ОТДАВНА НЕ СМЕ СЕ ВИЖДАЛИ , ОТ СТУДЕНСКИТЕ ГОДИНИ.
ПРЕЗ 1994 ГОД. СЕ ВРЪЩАХМЕ ОТ КУПОН В 9-10 ЧАСА СУТРИНТТА И БЯХМЕ РЕШИЛИ ДА МИНЕМ ПРЕЗ УНИВЕРСИТЕТА (ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, ТАМ СМЕ ЗАВЪРШИЛИ) ЗА ДА ВИДИМ НОВАТА ПРОГРАМА И КОГА СА НАСРОЧИЛИ СЕСИЯТА И ДА ВЗЕМЕМ ЗАВЕРКИ. ПОСЛЕДНОТО НЕ УСПЯХМЕ ДА НАПРАВИМ , НО КАТО МИНАХМЕ ЗАД УНИВЕРСИТЕТА БАРЕКОВ МУ ХРУМНА ДА ВЛЕЗЕ В КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА. АЗ ПОНЕЖЕ НЕ СЪМ ВЯР
ВАЩ , КАЗАХ ЧЕ ЩЕ ГО ИЗЧАКАМ ОТВЪН . НЕ МИ СЕ ВИДЯ СТРАННО НО НЕГОВИТЕ , ЗАЩОТО РОДИТЕЛИТЕ МУ СА ИКОНОПИСЦИ. НО СЛЕД ОКОЛО 10-ТИНА МИНУТИ СЕ ЧУХА ПИСЪЦИ И РАЗГНЕВЕНИЯ СВЕЩЕНИК И НИКОЛАЙ ИЗЛЕЗНАХА НАВЪН. КАКТО ПО-КЪСНО РАЗБРАХМЕ БАРЕКОВ СЛЕД КАТО ВЛЕЗНАЛ В ЦЪРКАТА СИ ИЗВАДИЛ "ПАТКАТА" ПРЕД ИКОНАТА НА ДЕВА МАРИЯ И СПОРЕД СВЕЩЕНИКА ОНАНИРАЛ КАТО СИ ПОВТАРЯЛ ШЕПНЕШКОМ " ТАЯ ИКОНА МАМА Я Е ПРАВИЛА". И ТАКА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА БЕШЕ ОСВЕТЕНА СЛЕД СКАНДАЛА, БАРЕКОВ ДАДЕН ПОД СЪД, НА ЗА МОЕ И НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ ОГРОМНО СЪЖАЛЕНИЕ ПОРАДИ ЛИПСА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА ДЕЛОТО БЕШЕ ПРЕКРАТЕНО. БАРЕКОВ СЕ ИЗМЪКНА, А ЗА МЕН И ПРИЯТЕЛИТЕ НИ СИ ОСТАНА ОСКВЕРНИТЕЛЯ НА ЦЪРКВИ. И ДНЕС ИЗПИТВАМ ОТВРАЩЕНИЕ."
И ако в деня на зловещия взрив в Челопечене, журналистиката бе свята като храм, нито един дописник нямаше да си отхапе езика, докато негов колега е арестуван, нито един водещ нямаше да си бърка в носа, докато се гъне пред този или онзи властник.
Преди време бяха написала, че от четвърта власт, журналистиката у нас се е превърнала в четвъртата проститутка.
Днес читателят Никита я е видял удивително по-ярко и точно.
Онанираща пред икона.
Веселина Томова