« Върни се назад Публикувано на 15.05.2014 / 8:44

АРГУМЕНТЪТ, ИЗПОЛЗВАН ОТ ИВО ПРОКОПИЕВ Е ПРАВНО АБСУРДЕН И НА ПРАКТИКА НЕВЪЗМОЖЕН

 

Големият скандал не е това, че са разбили електронната поща на издателя на „Капитал“ Иво Прокопиев. Нито това, че той пише на редакцията си. Издател е – пише.

Не.

Два са големите скандали.

Най-големият е, че в България хората вече приемат за нормално чуждата електронна поща да се пуска.

Та питам моите ФБ-приятели, на които от години обяснявам колко е лошо да се пускат такива „сензации“:

– Как се чувствате? Какво? Гадно ли? Е, защо? Та нима сте се чувствали така, когато се пускаха „разговорите“ от Скайп на двама наши журналисти? А когато се обсъждаха „писмата“ на Светлана Шаренкова? Или „опорните точки“? А гадеше ли ви се, когато едни говеда, самообявили се за „коректни“, „обективни“ и не-знам-си-какви още, че и „журналисти“ пускаха поредица от статии, базирани на открадната поща или нарушаваха елементарната журналистическа етика?

Или ще кажете „Ама това е друга работа!“
Не, не е друга работата.
Щом някои са приели дори веднъж, че е нормално да се краде, чете и публикува чужда поща (дори и такава, която е изрично изпратена с уговорката да не бъде публикувана), тогава ще трябва да приеме, че кутията на Пандора е отворена и няма сила, която да я затвори.

Вторият скандал е, че един издател може (то у нас всичко може, нали сме страната на неограничените възМОЖности), но НЕ БИВА да се меси в редакционната политика на изданието. Още повече, че „Икономедиа“ не е 100% собственост на Иво Прокопиев, доколкото знам.

Аз лично нямаше да посоча връзка към имейла, но самият Иво си е казал пред „Offnews“, че нямало нищо лошо в това да се водят вътрешни дискусии.
Явно у нас издателите се бъркат в политиката на изданието; хубаво, така са си решили, пък и редакторите са им позволили да им се качват на главите. Когато работех като журналист, издателите никога не са ми казвали какво и как да пиша, нито са споделяли мислите си с мен, с цел да ме накарат да свърша една или друга работа. Но все пак – това съм аз, издателите са били други. Светът се променя.
Но има един малък проблем – аргументът, използван от Иво Прокопиев е правно абсурден и на практика невъзможен (и това си личи не само по обявените днес санкции, които не са отнемане на лицензи, а тежки глоби).
Иво пише: „Първо, отнемането на лицензите не е законно.“
Само че, уважаеми хора, нито ние, нито Иво Прокопиев знаем дали отнемането им е незаконно. В аргументите на Иво няма нито едно доказателство или факт, които да подкрепят това му твърдение, че отнемането на лицензи е незаконно.
След което се изреждат редица разсъждения, свеждащи се до едно нещо: понеже отнемането е незаконно, ще плащаме глоби.
Като юрист мога само да кажа, че щом в закона има процедура за отнемане на лиценз, то той може да бъде отнет и това не може да е незаконно отнемане.

Вени Марковски

 

«