Андрей Едрев: България отново в робство!
"Писал съм писма до всички медии, започвайки с първите три телевизии, като минем през трите големи вестника и стигнем до местните. Никой от тях не пусна нищо за проблема. Дори Слави Трифонов, който афишира независимост. И как да пуснат, като са им най-големите рекламодатели. Шубето е голям страх.", казва Едрев.
– Ти си един от първите в България, който фокусира вниманието на обществото върху мобилните оператори. Какво те накара да поемеш този кръстоносен поход срещу Глобул?
– Системното погазване на правата ми като потребител. Работил съм 6 години в Община Бургас и съм защитавал правото на държавата. Знам всички закони, като се мине през Закон за цените преди много години, като се мине през Закон за административните нарушения и наказания и се стигне до Закон за защита на конкуренцията и Закон за защита на потребителите. Много пари се хвърлиха на вятъра от ЕС и държавата / умишлено е с малка буква държава /, за да се разясняват правата ни като потребители. Ефектът е нулев. Държавата допуска монополни положения, неравнопоставеност и после замита след себе си с 3 брошурки и един сайт за потребители.
– Какъв е конкретно спора ти с Глобул?
– Всичко започна с "Германос", миналата година. Сагата е известна и въпреки всичко те продължават да ни третират като маймуни. Никакво уважение на парите ни, никакво уважение като клиенти. За тях ние сме просто кредитни карти и ни доят, когато си поискат. Не можел съм да си прекратя договора, ако не съм бил доволен от услугата. Струва ми се, че тия се взеха насеризоно. Не само мога, но и прекратявам всеки договор, който не е изгоден за мен. Уж живеем в правова държава, как така един неизгоден договор за мен ме задължава да плащам за нещо, което не ползвам?!
– Имаше протест на 20.01.2011 година. Според теб той постигна ли целите си?
– Имаше да, и както на всеки протест, охраняващите и журналисти бяха повече от протестиращите. Не съм привърженик на масовките. За мен протеста трябва да стане в главата, не на площад Народно събрание. Масата овце няма да излезе, както и не роптае срещу надписаните сметки, срещу неизгодните условия. За тях мисленето се изчерпва с „какво да направя”. Това е проблема на Обществото ни – синдромът на „овцата” и синдрома „какво да направя”. Нали си спомняте, трябва да минат 500 години и някой да каже, абе тия много ги навряхме в ъгъла я да им дадем малко от това, което имат нужда, свобода, и тогава ще излязат борците за свобода и ще се бият в гърдите. Всеки трябва да направи това, което е нужно, за да се получи, иначе само си правим групи, протести, надъхваме се един друг и до там.
– Ти конкретно какво си направил?
– Търся си правата за всеки казус поотделно. Завеждам дела и съдя наред неизгодните за мен условия и цени. Скоро заведох и частна тъжба срещу служителка на "Германос", за това, че ме нарича в интернет пространството „бургаски крадец на дребно”. Хората си мислят, че като е интернет и не трябва да има хигиена, уважение и добро държание. Анонимността им даде тези права, защото всеки може да се скрие зад името Андрей Едрев и да приказва каквото си иска. Дори скоро разбрах, че съм имал профили в aha, chukchuk, impuls и къде ли още не. Дори единият профил е с около 250 снимки – това си е доста труд да свалиш толкова много снимки и да ги качиш наново. Колкото и да се опитват да се правят на Андрей, няма как да стане. Оригиналът е един.
– Струва ли си всичко това, което правиш ?
– За мен да. Има хора, които просто се примиряват и правят копромиси с тези неща. Чувал съм какво ли не – "За 20 с’тинки ли си?", "Мислиш ли, че нещо ще промениш?" Точно това е проблемът на проблема, че всеки си казва не си струва, ще загубя време за 100 лева, за да докажа правотата си за 2 лева. Хората не разбират, че въпросът е принципен, не е за двата лева. Днес са 2, утре са 20. Днес гризват дървото 20 човека, утре 20 000 и до кога? Явно сме или много тъп, много търпелив или може би просто сме много богат народ. А може би и трите неща наведнъж. Само едно ги моля, ако не помагат в борбата ми, то просто да не ми пречат.
– Кой ти помага и кой ти пречи?
– Хората, но само тези които мислят. Медиите пречат косвено, като не пускат дума да се издума за най-големите им рекламодатели. Не случайно всичко, което правя е в интернет, там не могат да ми затворят устата, макар че чух, че групата с недоволни клиенти на М-тел била блокирана нещо. Писал съм писма до всички медии, започвайки с първите три телевизии, като минем през трите големи вестника и стигнем до местните. Никой от тях не пусна нищо за проблем. Дори Слави Трифонов, който афишира независимост. И как да пуснат, като са им най-големите рекламодатели. Шубето е голям страх.
Интервю на Георги Стоянов