Амфетамини – пране на пари – хотели с един адресат
голямото плюскане в БМФ започва по времето на сакралния областен управител във Варна Добрин Митев и управлението на Иван Костов. Куфарчета с пари изтичат по партийната схема нагоре, а Митев с цялата си наглост още с влизането си в Областната управа първото, което прави е да ремонтира изцяло кабинета си за сметка на държавния ни морски превозвач. След него източването продължава с пълна пара и по времето на управлението на Симеон Сакскобурготски и тогавашният му министър на транспорта Николай Василев.
Днес БМФ е поставено на тезгяха за приватизация и е въпрос на месец сделката да бъде окончателно приключена. Какво ще заварят новите собственици обаче? Преди три години в журналистическо разследване изнесох данни за тоталното ограбване на БМФ чрез неизгодни тайм-чартърни договори. Прокуратурата заведе две проверки по случая и до този момент не е показала, че прави нещо съществено.
Октомври 2007 година висш служител на “Борба с организираната престъпност” коментира,
че се очакват арести на държавни служители от БМФ заради далавери с договори и офшорки.
Бопаджията пламенно твърдеше, че всичко било под контрол, но се чакали поискани сведения от Интерпол, а те се бавели. Четири месеца по-късно, или Интерпол спи дълбок сън, или нашите спецслужби проспиват и Интерпол. Още тогава усилено се работеше и по данни, и факти, свързани с чиста далавера, свързана с кораб, собственост на сегашния директор на БМФ кап. Христо Донев. БОП и до този момент не дават признаци на живот по случая, въпреки че се фукаха, че при тях рабо.jpg)
тят в икономическото направление едни от най-способните служители. Единият от тях вече “гръмна” в аферата “Хакера”. Очевидно
не му е било нито до БМФ, нито до контрабандата, а до това да изкара някой тлъст лев покрай “лудия гений”.
Според спецченгето обаче и прокуратурата не си е свършила докрай работата, тъй като цели две години проверките за източването на БМФ са преседели в едно височайшо прокурорско чекмедже. Едва след идването на власт на прокурор №1 Борис Велчев, който изнесе данни за затлачване на стотици прокурорски проверки, варненската окръжна прокуратура се е размърдала по темата БМФ. Обаче. Месеци по-късно се оказва, че Борисвелчевските изяви твърде много приличат на Бойкоборисовските. Думи, брадясало лице и пълно фиаско.
Въпреки, че БМФ в момента е в процедура на приватизация два кораба са били продадени на търг на 18 август миналата година. Тази сделка е ненормална, той като държавният ни морски превозвач е в процедура на приватизация и всяка промяна в активите ще отблъсне сериозните инвеститори. Продадени са били корабите “Созопол” за 1,5 милиона лева при първоначална цена 1,3 млн. и “Чумерна” за 2,75 млн. лева. “Созопол” е продаден на офшорна компания, като негов оператор ще е фирмата “Борд Марин”. “Чумерна” пък купува варненската фирма “Триимпекс Юнион”, собственост на Стоян Щърбаков. Източването на БМФ продължава жълтата традиция и с пускането на вода през юни на кораб “Стара планина”, който само седмица след това е отдаден под наем на половин цена. Подготвена е и продажба на още два кораба “Огражден” и “Лудогорец”. Схемата с източването чрез неизгодни таймчартъри тече от години и бумът и бе по времето на управлението на НДСВ. БМФ сключва договор с офшорка за дълъг период от време и на цени много по-ниски от международните. Така наемателят преотдава кораба на реални цени и печели от разликата, която стига до 300%. Сделката се осъществява от брокер от различна офшорна фирма, която обаче е в тесни връзки с първата офшорка. Има случаи, в които офшорките са на един и същи адрес на езкотични острови. На всичкото отгоре офшорките прибират и комисионна от БМФ от 3,75%.
Само през 2003-2005 година от подобни неизгодни таймчартърни договори БМФ и съответно държавата губи по 200 000 долара на ден, а общата сума е към 250 000 000 долара!
Тези огромни пари се разпределят между джобовете от властови кръг, близък до царедворците. БМФ е и един от основните политически и предизборни донори на НДСВ. След съставянето на правителството на тройната коалиция обаче лично премиерът Сергей Станишев е имал среща с шефа на БМФ кап. Христо Донев. Злите езици твърдят, че крепко са си стиснали десниците. На каква цена засега е работа на БОП да разберат.
Парите, източени от мощна фирма като БМФ към частни джобове, естествено трябва да бъдат изпрани подобаващо. Много от участниците в далаверата строят хотели. И така се включват в първоначалната схема на изпиране на пари у нас. Модата сред притежателите на престъпен капитал да строят под път и над път хотели по черноморските курорти съсипа Златни пясъци и Слънчев бряг.
Отвратителната приватизация на “Златни пясъци”, проведена под вещия поглед на Иван Костов и дейното участие на пажът му Славчо Христов доведе до превръщането на курорта в грозно чудовище,
в което трафикант и до престъпника построиха хотели, терасите на които се целуват. Дълги години никой от призваните институции не обели лаф за парите, с които са построени тези хотели. Комисията “Кушлев”, която е смехотворна откъдето и да я погледнеш, две години спа дълбок сън за да хване “голямата риба” “Малката Камила” във Варна и произведе дело, което ще се сгромоляса с гръм и трясък, тъй като е просто смешно.
В същото време всички криминални авторитети, видни политици и техните ортаци построиха по един хотел на Златни пясъци. За разрешенията общината си затваряше очите, оправдавайки се, че министерствата са виновни. Златни пясъци се превърна в държава в държавата и стигна дотам да заприлича на един чудовищен мутант, в който никой не иска вече да почива.
И така, вместо прокуратурата да си свърши работата, Господ раздаде правосъдие – курортът запада тотално
и в близко време, а хотелиерите попаднали в дупката на фалита, няма на кого да продадат мегаломанските си строежи. Освен парите, натрупани от рушвети, финансови далавери и чист политически рекет обаче, най-голямото пране пада по мангизите от амфетамини и наркотици. А този бизнес винаги се покровителства от държавата и не на последно място от САЩ.
Американците имат много стратегически интереси у нас, но един от най-важните е, печалбите им от покровителството на наркотрафика да останат непокътнати.
След като гръмна скандала с Куйович някои наивни анализатори предположиха, че МВР ще разтресе окончат.jpg)
елно, и че едва ли не правителството ще падне. Разградският антимафиот Тодор Димов, който не слизаше от телевизионните екрани и тръбеше, че МВР покровителства далаверата с амфетамини, изведнъж клекна. Смелостта в началото на Тодор Димов може би е била свързана единствено с факта, че съгражданин му е бившият шеф на РДВР – Разград и днешният глашатай на Костов, бившият шеф на НСС Атанас Атанасов. Когато обаче работата опря до показания в прокуратурата, същият смел воин Тодор Димов запя друга песен: “ няма данни висши полицейски служители от ръководството на МВР да са съпричастни и да покровителстват производството на амфетамини в страната и трафика на наркотици през България. Бойко Борисов обаче след като бе наречен смешник в ефир не пропусна да се изпъчи и каза двусмисленото: „Докато бях главен секретар, бяха заловени най-много амфетамини. Да не ви връщам на тази болна тема, че ще закъсате”, обръщайки се към БСП.
И нещата си дойдоха по местата.
Точно тези места, които Будимир Куйович показа на българските властници, размахвайки им средния си пръст в съдебната зала. Куйович ли не знае кой го покровителства?!
Всъщност Будимир Куйович едва ли щеше да стане толкова известен в публичното пространство ако името му не бе свързано с това на подалият оставка главен секретар на МВР – ген. Илия Илиев. Куйович наследява бизнеса със синтетична дрога след разстрела на Филип Найденов – Фатик. Две години минават обаче докато той е задържан на варненска територия – Златни пясъци и е екстрадиран в Сърбия. Десет години Куйович не може да влиза в България – с това се разминава босът при акцията на варненските спецченгета. Никой не го разследва за престъпления обаче. Макар и извън България, Куйович успява да разгърне легален бизнес чрез дъщерята на бившия полицейски шеф Ангел Стойчев, член на кръга “Монтерей” на Любен Гоцев. По-късно, както е известно, се снабдява и с лична карта и паспорт и безпрепятствено пътува до България.
Апропо Румен Гайтански – Вълка пък е бил шофьор преди 10 ноември на същия Ангел Стойчев.
“Случаят “Куйович” е само върхът на айсберга, тъй като проблемът с производството и разпространението на синтетична дрога в България е много по-дълбок и вътрешната комисия в парламента трябва да се занимае с него. Смятам, че БСП има всичкия интерес да изчисти проблема, защото в противен случай би носила тежките негативи като основна част на управляващата тройна коалиция”, каза и Татяна Дончева, която припомни последния доклад на Държавния департамент, който ни критикува остро.
Така чудото за три дни Куйович е на път да отшуми. Всички са невинни, далаверата обаче продължава. Иначе когато има изпиране на пари, те задължително трябва да са мръсни и в пералнята участват така или иначе държавните институции – общините най-вече, разрешавайки строителства на крупни обекти на “изчистени” бизнесмени.
Една от схемите на изпиране на парите е използването на реални фирми, но в офшорни зони,
както се случва с БМФ. Извършва се трансфер на валута с фалшиви документи за внос на стока, авансово се превеждат суми във валута за бъдещ внос, като за основание се използват фалшиви договори за внос или за извършване на услуги, както и проформа фактури. Така се постигат две много важни за прането на пари условия директно се изнасят капиталите зад граница и се получава т. нар. уравняване през офшорната фирма за дължими суми за внос на стоки от други фирми. Стоките са внесени контрабандно или на цени, по-ниски от реалната им стойност и не се плащат данъци и мита. Продават се в страната или се реекспортират. Средства от тях се влагат в извършване на ново престъпление.
Иначе, ако пачките се перат изцяло в пределите на страната, най-често се ползва ясната за всички, но много добре работеща схема средствата с незаконен произход се вливат в търговския оборот на голяма фирма, например хипермаркет. Там ежедневно се въртят големи суми и никак не е трудно да се вкарат в касата 100 000 лева например, да се заприходят като сделка от продажба и да изглеждат като част от легалната търговска дейност. Изключително трудно е да се докаже, че е имало пране. Така парите вече са чисти и могат да се харчат с “чиста съвест”. Единственото, което се налага да дадат “перачите”, е да платят данъците за тези суми.
Но и прането на пари си има своята цена. Във всяка схема се използват подставени лица. В някои случаи те “изгарят като бушони”, но при най-добре изпипаните сделки дори и срещу тях няма достатъчно доказателства, за да им бъде повдигнато обвинение. Почти невъзможно е да се докаже и дали даден банков служител, допуснал да бъде извършена такава финансова операция, е участвал с предварителна уговорка или просто е бил небрежен, както, разбира се, твърдят адвокатите.
От МВР директно твърдят:
“Наблюдава се стремеж от страна на лидерите им към свързване с представители на държавната и местната администрация, както и с определени магистрати”.
Имаме такава информация, но не може да се докаже, никой няма да съобщи такива имена, защото знае, че после ще стане страшно, коментират антимафиоти. Иначе държавният орган, който е оторизиран най-пряко да наблюдава това престъпление, станало модерно в новото ни време, е Агенцията за финансово разузнаване.
Но, в България няма нито един осъден за пране на пари.
За висша корупция също.
А за корупцията по етажите на местната власт – още по-малко. Във Варна затова дори няма и разработки.
Веселина Томова