АМИ ПУ•КА СИ!

Гледам най-нелепият министър на МВР в българската история, човекът на „пътя на копринката“ на Радев – Иван Демерджиев и го чувам да изрича в отговор на въпрос на Цветанка Ризова – дали е чувал за „пътя на копринката“ като бивш вътрешен министър – „Не съм чувал нищо за „пътя на копринката“. Ако имаше нещо щях да го внеса веднага в прокуратурата, дори и да се отнася за президентството“. „Копринката“ Демерджиев не бил чувал за „пътя на копринката“, ама ако бил чувал, щял да го внесе тоя път в прокуратурата, гиди масонски мискинлък.

После веднага прочитам какво е написал Васил Петев във Фейсбук и си казвам, че няма начин това, дето го е написал, да не е свързано с Иван Демерджиев.

Ето го текста на Васил Петев:

Навремето Краси Райдовски (обичам те, Краси) ми разказа един стар и крайно циничен виц, който звучи по следния начин:

Баща пор и син пор, заедно с баща таралеж и син таралеж, пресичали магистрала. Изведнъж минал камион и смазал бащата таралеж. Малкото таралежче, естествено, изпаднало в шок и екзистенциална криза, като започнало да крещи: “О, Боже (таралежите също се кланят на своя Бог, и той е в тръни и бодили, точно както нашия), какво ще правя оттук нататък?! Сам съм, малък съм, нямам баща…, а и не знам, какво животно съм!” Отишъл до него бащата пор и го успокоил: “Всичко е наред, моето момче! Аз съм с теб! Ще ти помогна! Освен това, не го мисли! Аз ще ти кажа, какво животно си: като те гледам, малко си, черно си, с бодилчета си – таралежче си!”

Успокоило се малко таралежче и продължило да пресича магистралата в компанията на двата пора. Изведнъж обаче минал втори камион и смачкал бащата пор. Съответно този път малкото порче изпаднало в депресия и започнало да хленчи: “О, Боже, какво ще правя сега?! Малко съм, самотно съм, а и не знам какво животно съм!”, оплаквало се то. Тогава до него се приближило малкото таралежче и го успокоило: “Спокойно, бе! Не си само! Аз ще ти кажа, какво животно си: като те гледам, малко си, черно си, миризливо си…ами, пу•ка си!”

Тежко е да не знаеш, кой си, в този живот… Времето лети и докато си млад, е някак си простимо, да бъдеш просто пор. После обаче всичко това се превръща в откровена трагедия. Идва момент, в който осъзнаваш, че една камара твои близки, мислят за теб единствено в контекста, в който мислят за себе си. 

Но тук не стои въпросът за тях, а за теб. А той е: Пор ли си, пу•ка ли си?

Make a decision.

…

Веселина Томова