Американски съд – ганьовско правосъдие 2

През 1978г. собствеността е държавна в НРБ. 60-те години на миналия век е завършила национализацията нацяло – на бившите частни собственици. В град Чепеларе също нацяло е отнета частната собственост на бившите собственици – това са предимно бившите горовладелски ревири и индустриални дружества на техните частни собственици, съществували до 49г. Първите са отнети по Закона за ползването на горите – със съответните му изменения от 48-49г. до 58-59г. Вторите – по Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия – от 49г. до 59г.

В град Чепеларе е имало и такива индустриални предприятия, както много горовладелски производителни (собственически) кооперации. Последните са въз основа на частни дялове на лица върху гори и земи от дадена планина, наричана и тогава, и днес – ревир. При национализацията на горните собственически и индустриални производителни кооперации и дружества, уреждани по закона за горите, за продажба на гори от държавата и закона за кооперативните сдружавания, тогавашния търговски закон, действали до 48г., в Чепеларе остава една кооперация, която е потребителна – първо селска потребителна, после градска, после районна потребителна кооперация, т. нар. „Наркооп” град Чепеларе. Нейн основател е първо кооперацията „Напред”, учредена от най-прогресивни адвокати, за всеобщо благо на гражданите през 40-те години, по новите за времето си идеи оттогава за равенство, в идеалния смисъл – без собственост в основите й, потребителна – за задоволяване на нуждите на населението. 40-те години възникват редица други потребителни кооперации със същите идеални цели, не са собственически, а са само по закона за кооперациите. На всички тях им се дава право да останат и действат през цялото време на комунистическия режим – и до днес. Даже да бъдат лицето на този режим. Те не са национализирани. Свои капитални средства те са нямали. Субсидирани са напълно от държавата.

През 1978г. РПК-Наркооп град Чепеларе, така да я наричаме за яснота, в извращение на името си, от представляващите я, направя криминален документ за собственост – на земи, в планината Карабалкан. Земите в тази планина са й констатирани от съдебен орган в съда в град Чепеларе, по давностно придобиване, което е абсурд: и до днес 2009г. държавна собственост не може да се завладява по давност. Но още по-малко това е възможно, когато сме 1978г. и цялата тази собственост е изключителна държавна собственост – по закона за отнемането й. Най-вече в планините. Планината Карабалкан е далече на запад от града Чепеларе. Във тази планина са били границите на няколко от чепеларските горовладелски ревири, включително на бившата горовладелска производителна кооперация „Николка” град Чепеларе, национализирана нацяло като ревир с измененията на закона за ползването на горите към 1957г. През 2000г., на тези бивши горовладелски кооперации им е възстановено и правото да се учредят наново, редом с правото на собствениците, включени до 1949г. във тях – това се позволява по закона за кооперациите с превръзката по закона за възстановяването на гори и земи от горския фонд. Една кооперация остана обаче без най-хубавите си земи – горовладелската „Николка” с битие до 1949г., заради горния нотариален акт от 1978г. на потребителната кооперация Наркооп – от 40-те години на миналия век, на която името й бе също откраднато от бившата горовладелска производителна кооперация „Николка” – през 50-те години, от Наркооп.

И това име открадна РПК, също както РПК открадна и си приписа неведнъж чужда история или име през периода 1949г. та и до днес – на два пъти опожари чужди документи за собственост, пазещи се в селкоопа за архив, за което има справки в Община Чепеларе, после открадна и чуждата собственост редом с документите. Каква двойно обмислена конспирация – ако сме комунизъм, да няма други, ако се разпадне комунизма – пак да няма други. (Всичко това е видно от партийната история на РПК, съхранявана в държавния архив град Смолян – тя друга история и няма.)

Истинският собственик „Николка” от 20-те години, на земите дадени на РПК в Карабалкан през 1978г. от Чепеларския съд, през 2000-те години изгуби делото си срещу криминалния собственик „Николка” – от 40-те години, в Американския Чепеларски съд – по дадения й криминален нотариален акт с номер 68 на Чепеларския съд от 1978г. Загубата е нерегламентирана.

Междувременно, в квартал 1-ви на град Чепеларе, през 1984г., държавата чрез Окръжния Комитет на Партията град Смолян, чрез Председателя си Величко Караджов, построява ресторант и рибарници, за посрещането на дипломатическия корпус по онова време в Смолянски окръг – по което и за същото е построен и новия център в град Смолян. До тогава, от 1949г., имотът в квартал 1-ви на града Чепеларе е станал изключителна държавна собственост, като същият бива национализиран от кооперативното индустриално дружество „Водопад” град Чепеларе – първата електроцентрала, може би в цяла България – първата й копка е през август месец, 1919г., и тази година следва да се чества кръгла годишнина за това. Ресторантът е актуван с акт за държавна собственост №3 от 12. 12. 1984г.

През 1994г. в горния ресторант – държавна собственост, е отдадено правото на строеж върху новото му построяване от частно физическо лице, пряко от държавния собственик в лицето на Общински Народен Съвет Чепеларе. Новият ресторант е актуван на неговият построител, отново с Акт №3, но сега от 01. 04. 1994г. за узаконяване на неговия инвеститор. Новото построяване на държавния ресторант се налага нацяло за неговия нов построител през периода 1992-1994г., защото в заварения държавен ресторант от 1984г. няма един канал. Също така се извършва по изричната лична покана от РПК-Наркооп до частния построител и съгласието и условието й да бъде извършено от този построител мащабно модерно строителство екстра категория. Поканата и съгласието си РПК отправя и дава, като на нея е оставен стария ресторант за ползване от държавата през 1984г. С даденото съгласие от РПК и узаконяване от държавния орган се извършва по действащия тогава закон за собствеността в редакцията му до 1996г. прехвърляне на собствеността върху ресторанта на новия му построител. За строителството му, РПК дава още две условия освен условието за екстра категория – строителят да я снабди с всичките му документи за извършеното от него строителство, и да й дава месечни вноски за обезщетение за лишаването й от старата сграда до 10г., след изтичането на които да бъде свободен, и собствеността му окончателно придобита. В случай на друго, РПК се задължава да върне капитала на строителя. Новият строител от 92г. строи стария ресторант изцяло наново, пристроява, разширява и го модернизира и до 1997г. Плаща безотказно обезщетението на РПК от 1992г. до 2002г., когато тя следва най-после да уреди окончателно отношенията си с него за даденото строителство, и или да се оттегли, или да му върне инвестицията. Нищо такова не прави и до днес РПК-Наркооп град Чепеларе, или организаторите й.

Докато новият строител от 1994г., който е вторият от 1984г. насам, очаква изтичането на 10 години, за да се погаси обезщетяването на РПК или нуждата от това, РПК през 2000-та година отива на реституция на земята под този ресторант – при поземлената комисия Чепеларе. Това прави с онзи, най-горе нотариален акт от 1978г., за земи по давност в планината Карабалкан, за които й се дава и земята под настоящия ресторант в квартал 1-ви на града Чепеларе, както и самите описани земи в Карабалкан. Дава й се така втори път за същото – и й се дава Карабалкан, и тази градска територия, което се направя с участието и на Поземлена комисия Чепеларе с нейно решение на 31. 05. 2000г. Днес РПК-Наркооп продава вече земите, направени й в Карабалкан, по нотариалния акт от 1978г., по който те също така са й реституирани през 2000г., без да са отнемани от 1978г. от нея, а като са отнети от истинската горовладелска кооперация „Николка”. Едновременно й се реституират и със земята под частния от 01. 04. 1994г. нов ресторант.

Междувременно, още през 1994г., РПК, по друг параграф, след построяването от частния строител на новия ресторант на старото му място, първият такъв ресторант по рода си в цяла югоизточна България като стил и категория от 90-те години, отива на градска реституция при Кмета на Община Чепеларе за новото строителство, извършено в ресторанта на държавата от 1984г., т. е., като извършено в бивш държавен обект. Отива с документите на частния построител за цялото ново строителство. И на 26. 09. 1994г. й се дава хлебозавод, универмаг и друга едра градска собственост, бивша държавна собственост, за сметка на вложението в дадения ресторант на неговия нов построител до 01. 04. 1994г. Колкото повече е строителството по счетоводни документи на частния нов построител от 1994г., толкова повече й се дава за реституция от Кмета на община Чепеларе.

Същевременно, за реституцията й на земята под дадения ресторант от 1994г., през 2000-та година РПК представя документи за собственост върху тази земя за „реституцията й” и на бившето дружество „Водопад” – електроцентралата в град Чепеларе, от 30-те години. Оказва се, че четирима, петима от бившите собственици на дружеството „Водопад”, национализирано, са дядовци на новия строител на ресторанта 1994г.

Всичко по-горе става ясно в Чепеларския Американски съд в течение от 2004г. до днес, 2009г., когато през 2004г. е заведено първо дело на РПК срещу новия построител на ресторанта 1994г. Делото е гражданско дело с №88/2004г., по искова молба за наеми на РПК Чепеларе за ресторанта от неговия строител. На свой ред, новият строител възрази срещу това дело и всичко по-горе се доказа и стана ясно на съда. Възрази и че първо съдът трябва да развали съдебно връзката между двете страни, за да се стигне до определянето и плащането на какви да е наеми, и че в най-краен случай следва РПК да му плати обратно дадената от него инвестиция за новия ресторант.

Съдът в американския съд Чепеларе постанови в крайна сметка, че възраженията на новия построител не са по това дело. Когато така каза, друго дело между двете страни нямаше в съд. Делото тече от 02. 09. 2004г. в Американския съд до 02. 12. 2008г. До тогава от 02. 09. 2004г. новият построител внесе в съда четири свои искови молби за ответна защита на правото му – не само на собственост, но и на надлежна защита. Като те всички бяха очевидно печеливши, и бе очевидно, че ако се бяха разгледали, то щяха да се отхвърлят претенциите на РПК по гражданското 88-мо дело от 2004г. на Чепеларския Американски съд, то всички тези искови молби му бяха върнати преждевременно от този съд. Така потвърдиха и окръжните съдии.

От 2004г. страната на новия построител на дадения държавен ресторант обжалва непрекъснато действията все на преграда на Чепеларския Американски съд до Окръжния Съд град Смолян. Обжалва ги и като отношение, защото всички прегради бяха взети от само едно отношение срещу лицето и страната на построителя. Обжалва се тоталното възпрепятстване от съд на един законен построител да получи гледане на случая му срещу един нелегитимен натрапник на собствеността му. Както срещу нерегламентираното му произвеждане в „легитимен” с помощта на издевателства буквално от Чепеларските съдии, без разлика, срещу един законен строител и законната му страна в съда. Обжалва се Възпрепятстването на тази страна да получи следваща се законна защита от един напълно нередовен иск на РПК – внесен от адвоката й само за наеми, и само по него – РПК сега да стане собственик на чужда вещ и права, а въз основа на нея да се легализира целия й грабеж, от миналия век включително до днес. Най-страшното за съда е, че отказите на по-долния съд, американския, са отказите и на окръжния съд, по-горестоящия. Но и че тези откази са едни от малкото, стоят единствени в правната система дори на този съд – окръжния. Говоря ви дори вече за расова дискриминация на построителя, и не бъркам, както за расизъм и омраза срещу реститутите по общо правило в съвременна Смолянска област. Санира, утвърждава окръжния съд с дадените си откази насилствени прояви върху един даже двама адвокати от страна на Чепеларския Американски Съд. За да легализира грабеж – ако и да е само за идеята, или по инерция. Като професионалната му радост отявлено се покачва – това е факт. Пред лицето ми се утвърждава от окръжните съдии един нов параграф, който вече е делото по-горе. И това е параграф 88-ми, или гражданското дело 88-мо от 2004г. на Чепеларския Американски Съд. Но се утвърждава от окръжните съдии направо, пряко и непосредствено явен бой над адвокат или един нов робовладелски строй, или проста форма на национализация, в която ти си виновен, а те, съдиите, са мълчаливите, но нетайни властници на някаква нова технология на инквизитори. В техни ръце е, от тях зависи, и така и го направят – за наказание. Защо за наказание – те си знаят. Дали има нов някакъв народен съд, какво ли. Дали не са прочели нито един държавен вестник от 1991г. насам за разлика от страната ни. Едва ли. Остава действието им от волята за мъст, по тотално затъмнение на мисъл и роля, и действието им по мнение – не по документите, а по тяхно лично желание или не – ако искат. Както срещу правото, така и срещу адвокатите, даже само заради тях. Дори да има един такъв случай, следва да се засрамят, да са го допуснали, камо ли вършили нарочно. А всички адвокати – да възстанат срещу един такъв срам за съда, за да са винаги успели, ако от това се опасяват.

Построителят на негов ред заведе петото си дело за установяване на правата му и истината, то е гражданското дело №47 от 2008г. на Чепеларския Американски Съд – за делба с РПК за дадения ресторант. Където окончателно изпъкна цялата по-горе истина, по преписки от органите, които най-после от четири години насам се поискаха за случая, но така или иначе делото при пристигането им се затвори по начина и механизма, който ви описахме в Американски Съд 1, на 23. 03. 2009г. в настоящата медия в 18:01 часа. Затвори се в заседание на 05. 03. 2009г. внезапно, насилствено и с неведома жестокост към страната и адвокатите на строителя по този разказ.

Ако РПК не се забрани, реституцията й не се отмени и върне на общината, ако построителят на тази история не се уважи, ако съдът не се сепне и поправи, то значи сме не просто в параграф 88-ми, с източник Американския съд град Чепеларе, но сме пред тотална нова комунизация на българския ред и действителност с участието на съдебната система – дори на страхливите адвокати, които само тайно искат да се оплакват от издевателствата им от съдии. Което не може да е вярно. Вярно ли е? Но в Смолян и Чепеларе все още се пази тишина по случая, въпреки официалното сезиране и на Председателя на Окръжен Съд и на Адвокатурата. Изнесеният материал за насилие от едно само съдебно заседание, а така протекоха пет години всички заседания по случая, изисква пълна етика за всички, което по-вероятно да е нежелано за Смолян и да не се харесва. А то не бива да е вярно.

Докато комунизмът дори е обявен за престъпен в РБ, със закон. А тази история е само направа на комунизъм – участва в нея като орган съдебният орган.

Случаят заслужава директно сезиране и намеса от Американското посолство и Европейския съюз. Или държавния правосъден орган на Република България да спре правосъдието до проверката на всеки съдия. На всеки отказ на реституция за сметка на РПК в град Чепеларе. На всеки документ на РПК – при нотариус и съдия.

Та тази РПК действа даже извън закона за кооперациите. По писмените й данни в държавния архив е очевадна нейната нелегалност – това, че кара членовете й всяка година да внасят членски внос, а то е целеви вноски, е най-малкото й противоправно, наказуемо и общественоопасно деяние. Това, че цяло Чепеларе следва да са нейни членове, като кога и по кой закон са изключени не става ясно, е също малко деяние. Но това да е така, че се прави от трима-четирима само лица, членове на нейния апарат, като от върха на партията и днес, 21-вия век, е най-тежкото деяние – да си във властта на кооперацията, а тя реално да няма значение. Да е от значение само оцеляването на това, което взехме от комунизма, дори не на комунизма. Ние, няколкото лица. С помощта на наши адвокати, а и съдии. Което дотук трябва да се разбра от всеки съд. Че въпросът как тогава се завоалира този факт, сигурно не е точно – по партийна линия.

При всичко, ако остане така, то българска адвокатура, както и български съд няма. Което ми напомня да попитам и този въпрос – има ли изобщо някои легитимни органи в държавата ни от третото българско царство насам, или кое точно следва да бъде преустройство и реконструкция – да ремонтираме онова, което обявяваме за престъпно със закон, или да преустроим държавата там, докъдето и когато е била легална.

Информацията тук се огласява изцяло и напълно единствено от адвоката Наньо Атанасов Сталев, с твърдата вяра, че трябва да огласи и се използва за доброто на всички, включително на българските адвокати за общата им работа със съда в поставянето на накърнените човешки правоотношения обратно в техния нормативен ред и среда, нищо повече. На което в нашата област ако се пречи, се пречи не от законите, а от съдиите и от страха на адвокатите. Като своеволията на съдии растат, расте страха на адвокатите и липсата на адвокатура – и не само в Смолян. И това го има тук, и е в резултат на механизмите, разкрити дотук. Вероятно на желанието на някого като РПК – да няма адвокатура, да няма адвокати, както даже да няма народ в Републиката България, всички да сме съсипани, да няма сили българина да вярва, да се бори, да живее.

Смолянските адвокати са най-добрите в България не без причина. Вечно върху тях си тече издевателство както по настоящата история. И това не е само по моя информация, а по общоизвестен факт. Неоправдано е да е фикция да бъдат държани в обстановка на липса на колектив за защита дори само на единичен случай – за да не се накърни и тяхната успеваемост. За да се оправят тайно. И да допускат описания конфликт на други адвокати, водещ до неоправдан тотален произвол включително над съда, както и адвокатурата. Неоправдано е да не застанат до мен дори да не бях прав. Неоправдано е да им развалям нещо при цялата гледка на напълно съсипана Смолянска адвокатура.

Описаното издевателство и над други адвокати в съдебна зала в Чепеларския Американски Съд по моя информация, която по мои начини на разследване сам си събрах и ме се потвърди от страна на съда – то се случи на мен, и ми се случва продължавано пета година – това е сърцевината на въпроса. Адвокатурата също още мълчи, както Председателят на Окръжния Смолянски съд, при това при дадената вече гласност. При представените от мен звукозаписи до съда на въпросното заседание на насилие, проведено над мен на 05. 03. 2009г. в съдебна зала.

Ето това е Смолян – вечната друга България. Всичко тук вечно е по заповеди отгоре, които никой не знае. Всичко е замаскирано, тайно, провокативно и конспирирано. Хладно планирано и трайно заседнало. И този извод ще остане, ако управниците на съда и адвокатурата не вземат спешни и сериозни мерки, касаещи ред за всички както по закон, законна процедура за всички, минимум етични правила – важащи за всички, без изключение. Извиняване на съдията Хебова на всички, които е обругала – в съдебна зала. Служебно възобновяване на всички обругани дела. Включително на описаното настоящо дело. Що се отнася до семейните юристи, в града Смолян за тях няма да се чуе или разбере, че са семейни юристи. Или всички са адвокати, или не се разбира, че са семейства, или тези, които са съдии са далече от тези, които са адвокати – което в Чепеларе е обратното, и силно възпрепятства нормалното охраняване или защита на законните права и интереси на правоимащите. Всички знаем в продължение откога докога е това възпрепятстване и от кого. Което считам, че търпи незабавни мерки и от тази страна на настоящата недопустима да се търпи повече история. Едва ли сме толкова по-добри от всички, че да се върши с нас същото както с адвоката Видьо Иванов. Точно същото. Та макар и само от едните скрупули ако са действали от тях съдиите, колко пъти ще печели делата си един човек, действията и основанието им е недопустимо – колкото пъти има документ, толкова ще ги печели делата си даден човек. И щом адвоката му носи на съд документ, той няма да бъде възпрепятстван от съдията в този съд.

Погледнете добре и вижте иначе какво се получава. Един адвокат трябва днес да се защити, всичко да си дойде на място. Ако едно време партизаните се криеха в гората, сега са си пренесли гората във центъра на града даже на съда.

Наньо Сталев