„АМЕРИКАНСКИЯТ“ ЧОВЕК В ТУРЦИЯ ДАВУТОГЛУ СИ ОТИДЕ. КОЙ ОТ BG „АМЕРИКАНСКИТЕ“ ПОЛИТИЦИ ЩЕ ГО ПОСЛЕДВА. ДРАМАТА В ТУРЦИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПОВТОРИ В БЪЛГАРИЯ.

„АМЕРИКАНСКИЯТ“ ЧОВЕК В ТУРЦИЯ – ДАВУТОГЛУ, СИ ОТИДЕ… СЛЕДВАЩИЯТ ВЪПРОС Е КОЙ ОТ АМЕРИКАНСКИТЕ „ПОЛИТИЦИ“ В УПРАВЛЯВАЩАТА ВЪРХУШКА ЩЕ ГО ПОСЛЕДВА?
Вероятно ще се окаже истина фактът, че янките получиха невероятен ответен удар от Реджеп Таип Ердоган, който наистина се е самозабравил, изживявайки се като Султан на някакъв бъдещ Османски халифат. Може би ще се окаже истина предположението, че с помощта на американците противникът на Ердоган – Фетулах Гюлен, отглеждан с всички възможни екстри на ЦРУ в САЩ, е създал паралелна държава в Турция. Паралелна държава, в която на върха на пирамидата на политическо влияние имат тъкмо бившият президент Абдулах Гюл и вече бившият премиер Ахмед Давутоглу, а отдолу се простира цяла мрежа от сподвижници, включително сред сега действащите военни.

Може да се окажат верни дори предположенията на някои анализатори, че всъщност провокацията със свалянето на руския самолет СУ на 24 ноември миналата година е провокация тъкмо на тази паралелна държава, чиято цел е да бъде първо изолиран и впоследствие изхвърлен от политиката Реджеп Таип Ердоган, в чието психично здраве все повече наблюдатели се съмняват.
Вярно е, че днешният окончателен разрив между идеологът на неоосманизма Ахмед Давутоглу и практическият изпълнител на „Стратегическа дълбочина“ – Реджеп Таип Ердоган, изправя Турция пред онова евентуално бъдеще, което всеки нормален анализатор привиждаше – възпроизводство на вътрешни конфликти и кризи, срив на икономиката, хаос в междуетническите отношения вътре в страната и нови врагове на Турция тъкмо заради Ердоган във външно-политически план. Една ситуация, която обобщено може да се изрази с дилемата – или Ердоган, или Турция. Иначе казано, ако Ердоган продължава да се изживява като Султан на бъдещ Османски халифат и лидер на мюсюлманския свят, то разпадът на държавата Турция очевидно е предстоящ, дори може да съвпадне по време с разпада на Европейския съюз. И, колкото и странно да звучи това на пръв поглед, единственият шанс на Ердоган да оцелее е да се извини на Владимир Владимирович, да си посипе главата с пепел, прехвърляйки цялата вина на Давутоглу, да се опита по всякакъв начин да получи подкрепата на Путин! С други думи, от този продължаващ разрив между Ердоган и янките печелившият голям играч във всички случаи се оказва Русия!
Цялата тази драма в Турция, колкото и парадоксално да звучи, може да се повтори в България, макар и не в тези размери поради простия факт, че страната ни не е от чак толкова голямо значение. Очевидно е, че у нас янките все по-малко могат да разчитат на Бойко Борисов, тъй като техните хора тук са преди всичко Росен Плевнелиев и Цветан Цветанов. Протакането на Борисов и двоумението му веднага да се подчини на желанието на янките да обяви кандидатурата на Росен Плевнелиев като кандидат на ГЕРБ за президентските избори най-вероятно дразни янките. Друг повод за тяхното недоумение е все по-отчетливият конфликт между Борисов и Цветанов, независимо от публичните им мантри, които целят да приспят и без това заспалия български народ. В такава ситуация изходът на Борисов, ако иска да оцелее не само политически, но и най-вече физически, е да се раздели и с двамата, и да търси обединителна кандидатура за президентските избори, съзвучна с русофилските настроения на над 80 процента от народонаселението на България. Ще се окаже, значи, че и ситуацията в нашата страна работи в полза на Владимир Владимирович. Друг е въпросът, дали Путин ще прости на днешното управление, а и на целия политически „елит“ на България перманентните предателства не толкова към Русия, колкото към интересите на самия български народ!
Забележителното и в турския, и в нашия случай, е въпросът, дали ще се спази традицията, че „Москва не вярва на сълзи“, или пък Путин ще подходи не емоционално и традиционно, а по-скоро снизходително и стратегически?!…
Все си мисля, че и за двете ситуации, и за тази в Турция, и за тази в България, няма промисъл за действителната роля на Ахмед Доган! И понеже мен ме интересува нашата ситуация, то това, че Лютви Местан не разбра Ахмед Доган относно това, което ще се случи, би трябвало да накара Бойко Борисов да се замисли и да преодолее най-после традиционния си страх!
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!
Искам да кажа – кой разбрал, разбрал, който не е, много му здраве…

Проф. Людмил Георгиев