АМЕРИКАНИЗИРАНОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ВОДИ НЕВЕЖЕСТВО, ХАОС, БЕЗУМИЯ И ОТКЪСВАНЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ТРАДИЦИИ

АМЕРИКАНИЗИРАНОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕДПОЛАГА СЪЩИТЕ РЕЗУЛТАТИ, ДО КОИТО НИ ДОВЕЖДА АМЕРИКАНИЗИРАНОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО – НЕВЕЖЕСТВО, ХАОС, БЕЗУМИЯ И ОТКЪСВАНЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ТРАДИЦИИ!
На времето големият испански философ Хосе Ортега-и-Гасет казваше, че Университетът в Западната цивилизация постепенно се превръща в център за обучение на тесни специалисти – новите варвари, които въоръжени с някакви знания, вменени им като „истини от крайна инстанция“, са нечувствителни както към живота, така и към неговите реални проблеми…

Днес е повече от очевидно, че тази тенденция е отдавна завършена, не само по отношение на университетското, но и на гимназиалното образование. И това е така, защото по същия начин, по който Европейската цивилизация прие през последните 70 години неин лидер да бъде не-европейска държава, каквато са САЩ, прие по един абсурден начин американските принципи в познанието и образованието. А те основно са два – първо, илюзията, че същността е познаваема и е възможно тя да бъде преподавана като „истина от крайна инстанция“, която просто трябва да бъде научавана наизуст от обучаваните и възпроизведена на „изпита“ почти дословно, и, второ, че единствената цел на познанието и образованието е бизнеса, печалбата. Тези два принципа нямат нищо общо с традиционните европейски образователни ценности, най-малкото университетските, а именно критическото преосмисляне на знанието чрез онова неповторимо съвместно преживяване между обучаващи и обучавани, което предполага и фундаменталното университетско кредо – свободата! Защото само такава свобода може да формира не само компетентни професионалисти, но и свободни личности, за които животът не се свежда само до заплатата, кариерата и материалното съществуване, но предполага светоглед, който е чувствителен към самото битие и неговите проблеми не само в индивидуален, но и в общностен план.
Безспорно е, че върхът в образователното безумие е тестовата форма на „проверка на усвоените знания“ както в Университета, така и в по-долните нива на образователния процес. Не знам защо няма дори и помен нашата преподавателска и научна общност да се опита да заяви, че претенцията да събереш в един тест някакво „необходимо знание“ е абсурд, че това е фундаментална не само познавателна, но и образователна заблуда?! Че самото формулиране на теста предполага изискването на един въпрос да има един-единствен верен отговор, тоест да си мислиш все онази илюзия, че в една дефиниция си задал същността на нещото, което се опитваш да познаваш?! Самото научно познание изобилства с хиляди примери, че подобен начин на мислене е уникално безумие – например, над 200 дефиниции за култура, над 190 за социална общност, над 250 за религия, над 150 за етническа общност, и т.н., тоест всичките те носят претенцията, че задават същността на нещото, което опознаваме. Е, как тогава можеш да структурираш тест, настоявайки, че въпросът има само един-единствен верен отговор?!…
Очевидно отговорът е прост – американските образователни принципи се интересуват единствено от това, хората да научават и да възпроизвеждат само онова, което идеологически и политически е регламентирано, което е позволено, ако бъдем по-конкретни. Всичко друго се определя като ненаучно, значи няма място в образователния процес! Само че старите европейски принципи в познанието не носеха със себе си подобна категорична простотия, за тях по-важно от всичко беше тъкмо осмислянето на безкрайността на познанието, особено в Кантовата традиция! А подобна нагласа към познанието предполага предпазливостта както на обучаващите, така и на обучаваните, предполага трепетното приключение в образователния процес, а не отчуждението на спусканите знания като „истини от крайна инстанция“ и задължението те просто да бъдат възпроизвеждани!…
Що се отнася до втория принцип – връзката между образование и бизнеса, както напоследък ми надуват главата няколко министри, просто трябва да е ясно, че университетското образование не може да следва само и единствено печалбата, че университетското образование е много повече, отколкото подготовката на „кадри за икономиката“! Университетското образование би трябвало преди всичко да създава свободни личности, а не „новите варвари“! Но как да кажеш това на хора, които са обсебени от безумната страст да следват на всяка цена американските образователни и познавателни принципи?! Няма да те разберат, защото завършването на Университета не те прави автоматично „Университетски човек“!!!
За съжаление, онази българска илюзия, че за много кратко историческо време можем да достигнем „модерните държави“, копирайки ги във всичко, продължава да регулира мисленето и поведението както на нацията, така и на политическите „елити“! А, ако се вгледаме в историята, поне от създаването на Третата Българска държава, можем да видим, че този неистов копнеж по „модерността“ е носил няколко исторически поражения на българския народ, включително и след 1989 год.! И това е така, защото на нас все още ни липсва стремежът да открием и да формулираме собствено българският път към бъдещето – и в образованието, и в икономиката, и във всички сфери на обществения живот!…
Иначе, подобно на предишните съветска и германска епохи, днешната американска епоха също води до невежество, хаос и безумия, от които страда самата българска общност! И ще продължи да страда, сигурен съм в това!…

П.П. Друг е въпросът, че самото понятие „модерност“ и „модерна държава“ е твърде дискусионно от всякаква гледна точка, така че не може само икономическото или финансовото благополучие да се разглеждат като критерий за „модерност“! За какво е тази „модерност“, ако хората не се чувстват щастливи, ако страдат, ако се чувстват унизени, ако не са съпричастни към болките на другите?!…

Проф. Людмил Георгиев