Ал Капоне – Белязаното лице
Ранни години
Алфонс Капоне е роден на 17 Януари 1899 год. в Нюйоркския квартал Бруклин. Той е бил първият роден в САЩ и иначе четвъртият от общо седем сина и две дъщери на семейство италиански емигранти.
За да се интегрират по-лесно в обществото, Капоне приемат американско-звучащи имена. Така Винченцо, Рафаело и Салваторе станали Джеймс, Ралф и Франк. Алфонс започва да се нарича Ал – името с което остава в историята. Те обаче не престанават да използват истинските си имена помежду си.
Семейството и отношенията в него, както проличава , трудно могат да бъдат причина за създаването на един безмилостен гангстер: бащата Габриеле Капоне е грамотен и има професия(бръснар), което в комбиция било рядко срещано сред множеството италиански емигранти към Новия свят по това време. Още през 1906 год. вече има американско гражданство.Описват го като отговорен и добър баща. По отношение на дисциплината винаги предпочита думите пред шамарите. В рода му и в този на съпругата му – Тереза няма хора със социални или психични отклонения. Може да се каже ,че Капоне били едно изключително сплотено, спазващо закона семейство.
Желанието и трудолюбието на Габриеле Капоне са възнаградени – само 6 години след като били пристигнали , той вече има собствена бръснарница и малко след раждането на Ал , цялото семейство се пренася в апартамента над нея.
Докато преди това Капоне живят в затворена общност о
На пет години Ал тръгнва на училище. По това време училищата , където се учет деца на емигранти са изключително непривлекателни. Учителите са необразовани , предимно млади и неопитни жени, често под 18 годишни. Боят е нещо обичайно както между учениците, така и когато учителите се опитват да налагат дисциплина. От друга страна повечето емигранти предпочитали децата им да напуснат училище още в момента, в който могат да започнат да работят.
При всичките тези фактори Ал Капоне се задържа до 6-ти клас. Нещо повече – той е отличен ученик. Един ден обаче след като учителка му ударя шамар, той й отвръща, като след бива изключен и повече никога не се завръща в училище.
Една от личностите изиграли най-важна роля в живота на Ал Капоне е Джони Торио.
Кумир на децата от квартала, Джони се занимава с рекетьорство и сводничество, но е много повече от останалите гангстери по това време. Неговият престъпен талант му позволява да създаде стройна организация, чрез която има изключително широки възможности.
Както и много други деца и Ал изкарва джобни, като върши поръчки за престъпния бос. Той започнал да му има доверие и да му дава по-големи поръчки. През 1909 година обаче Торио заминава за Чикаго, а Ал се присъединява към местна банда.
Безспорно много сходства могат да се открият между двама. Няма съмнение,че Ал Капоне натрупва много опит и изгражда основата на философията си именно по това време. Той научава от Джони Торио, за жизнената важност на способността да създаваш съюзи, за необходимостта , пред обществото да се показваш като примерен гражданин и да разделяш семейната от “професионалната” сфери.
Въпреки това към 1909 година , а и много след това не е можело да се каже ,че Ал Капоне ще се превърне в един от най-големите американски престъпници. Действията му по това време можели да се счетат за съвсем нормални за дете, а и освен това той помага в семейството и започва да работи сериозно веднага след като е изключен от училище.Нищо дори не подсказва ,че той ще поеме по пътя на престъпника.
Когато е на 18 години , започнва да работи в бар. Собственикът на бара , Франки Йейл, е приятел на Джони Торио и именно последния препоръчва младия Капоне. Франки е човек, когото всички уважавали, но и се страхували.
Ал Капоне е едновременно барман, охрана и сервитьор.
Една вечер докато обслужва маса, той се впечатлява от седящата на нея жена и й споделя ,че харесва задните й части. Това не се харесва на спътника на дамата – брат й Франк Галицио. В последвалият бой Франк прорязва на три места лицето на Капоне. Белезите остават за цял живот , а оттам идва и прякорът “Scarface”.
Ситуацията не приключва с това. Галицио се оплаква на местния гангстер Лъки Лучано и след това на среща между тях двамата, Франки Йейл и Капоне , последният е принуден да се извини за поведението си – нещо, което смазва самочувствието му , но и го научава да сдържа темперамента си.
Междувременно Ал Капоне става много по-близък с работодателя си, чиято дейност включва и лихварство, рекет и “защита” . Франки е изключително груб, брутален и безкомпромисен и изцяло се осланя на методите на физическата разправа , за разлика от другия наставник на Капоне – Джони Торио , който е престъпник –джентълмен.
И това обаче не е старта на престъпната кариера на “Белязаното лице”. Малко след като станал на 19 години , той се запознава с ирландката Мей Коглин , за която се оженва скоро след това, а на 4 декември 1918 година им се рожда син – Алберт Франсис Капоне, който още с раждането си страдаж от сифилис, наследство от баща си. Кръсник е Джони Торио.
След като станал семеен Ал напуска работата в бара и премества се със семейството си в Балтимор , където започнва работа като счетоводител в строителна фирма. Постига добри успехи.
На 14 ноември, на 55 годишна възраст умира баща му. Това именно е момента –начало на развитието на най-големия гангстер в историята.
Криминална кариера
В началото на 1921 год. Ал Капоне напуска счетоводното място и заминава за Чикаго, по покана на ментора си Джони Торио, който на в този момент управлява огромна престъпна империя състояща се от бардаци, казина и заведения предлагащи алкохол – нелегален по това време. Бизнес нюха на Капоне му позволява бързо да се издигне в престъпната пирамида и скоро той става управител на “Четирите зара” – “щаб-квартирата” на Джони Торио , която представлява публичен дом и казино в едно. Бързо успява да забогатее и купува къща в престижен квартал на Чикаго, където заживява не само със жена си и детето си , но и взима майка си и братята и сестрите си. Пред съседите и обществото се представя за дилър на мебели втора употреба.
По това време Ал Капоне се запознава с един от хората , които в бъдеще ще бъдат сред най-приближените му. Джак Гузик е евреин, чието семейство си е пробило пътя чрез проституция. Това приятелство е много показателно за разбирането на философията на гангстера. Лишен от всякакви предразсъдъци , той успява да избяга от затвореността на италианското емигрантско общество един път като се жени за ирландка и втори път , когато приема за най-добър приятел евреин. Тази му способност съществено определя бъдещата му съдба.
Няколко години след пристигането на Капоне в Чикаго, престъпната дейност процъфтява – градската управа начело с кмета е изключително корумпирана и по този начин осигурява зелена улица за действията на престъпните групи. След избирането за кмет на Уилям Девър , нещата стават по сложни. Той е реформатор, който се стреми да изтръгне корупцията. При все това положението не се променя много , но се променя дотолкова ,че Джони Торио и Ал Капоне решават да пренесат част от бизнеса си във околностите на градчето Цицеро , където чисто и просто могат да купят цялата гр
С това се заема Капоне , като основно му помагат братята му. Франк, който по това време е на 29 години се заема със градската управа, Ралф се грижи за отварянето и подържането на луксозен публичен дом , а самия Ал отваря казино , наречено “Корабът”.
“Инвазията” на Капоне в Цицеро не среща никакви проблеми с изключение на статиите на журналист в местен вестник, който не пропуска и издание в което да не разкрива престъпния характер на дейността на братята. Това дотолкова въздейства върху жителите , че застрашава успехът на подържаните от Ал Капоне кандидати в местните избори през 1924 год.
При тяхното провеждане напрежението ескалира, когато групи на Капоне отвличат работещи в избирателните кампании на конкурентите и заплашват избиратели. Шефът на полицията в Чикаго много скоро разбира за това и веднага изпраща 79 полицаи със пушки , преоблечени като цивилни и в необозначени коли. Пристигнали в Цицеро , те по случайност виждат на улицата и успяват да разпознаят Франк Капоне. Насочват се към него с вдигнати оръжия , при което той изважда револвера си. След секунди пада мъртъв на земята.
Ал Капоне е бесен. Отвлечени са още лица от избирателните кампании, открадват се кутии с бюлетини, убит е член на комисия по избора. В крайна сметка Белязаното лице печели изборите.
Погребението на Франк Капоне е ненадминато по пищност дотогава. Само за цветя са изхарчени над 20 000 $. Шефът на полицията в Чикаго изпраща същите полицаи , които преди това е изпратил и в Цицеро , да охраняват събитието. Въпреки това Ал Капоне успява да сдържи гнева си и да не насочи цялата си мощ в една война срещу полицията.
Това не става обаче , когато при него идва приятелят му Джак Гузик и се оплаква от Джо Хауърд , дребен престъпник , на когото е отказал заем. Ал Капоне го намира, като последния се обръща към него с думите “сводник –макаронаджия”. Това е пагубно решение и Джо Хауърд намира смъртта си прострелян секунди след това.
Въпреки усилията на блестящия прокурор МакСвигин и желанието му да вкара Капоне зад решетките , свидетелите на убийството изненадващо загубват всякакъв спомен за случилото се и така Ал Капоне успява да избегне присъдата “виновен”. С този случай той открива истинското си лице пред света. Желанието му да бъде смятан за обикновен търговец на мебели втора употреба вече е неизпълнимо.
На 25 години Ал Капоне е “крал” на Цицеро и един от най-мощните гангстери в Чикаго. Той е и една от най-големите мишени на гангстерската война за територии разразила се след забраната на алкохола. Съзнавайки това Капоне, въпреки че сам никога не носи оръжие , се движи с поне двама бодигардове, предпочита да пътува през нощта и въобще избягва да се движи пеш. Неговият партньор Торио пък дори решава да напусне града за известно време. Конкретната причина за страх им е готвеното срещу тях отмъщение заради смъртта на известния гангстер Дион О’Банион. Не е известно кой е убил Дион, но “съдружниците му” имат причини да смятат, че поръчката идва от кръговете на Капоне и Торио.
След неколкократни опити за покушение срещу двамата, само 12 дни след последния опит за покушение срещу Капоне , през Януари 1925 год. убийците успяват да прострелят неколкократно Торио, току що връщащ се в Чикаго. Четирите куршума попадат в врата, гърдите , дясната ръка и слабините на жертвата. Петият куршум, предназначен за слепоочието му така и не достига целта си , поради засечка на пистолета. Джони Торио остава жив, но това е един преломен момент в неговия живот. Всички са изумени, когато четири седмици след това , той се появява на делото си в съда и се признава виновен по обвинението за производство на алкохол, като получава 9 месеца лишаване от свобода. През Март 1925 година , той извиква своят партньор Капоне , стоял неотлъчно до него през цялото време на престоя му в болницата и след като му съобщава желанието си да се оттегли и да замине в чужбина , му предава целия си бизнес. Така Ал Капоне става “император” на огромна престъпна империя , състояща се от публични домове, казина , пивоварници, нощни клубове, разполагаща с огромен потенциал от финансови възможности и човешка сила. Промяната на статута му предполага и промяна на визията му: централата на организацията е преместена в хотел “Метропол” , като само апартаментът на Капоне струва 1500$ на ден. И не само това.
Най-показателния фактор за промяната на статута е излизането на Ал на светло. Винаги добре облечен , щедър и любезен , той често може да бъде забелязан на обществени мероприятия , открито общува с официални представители и за никого не е тайна, с какво се занимава .Капоне успява да изгради висок обществен авторитет. Но какво толкова , след като огромна част от населението употребя
Истинският му характер се проявява още през зимата на 1925 година. Тогава Капоне води сина си в Ню Йорк за операция вследствие на възникнала инфекция – една от многото. Междувременно той урежда сделка със стария си работодател Франки Йейл за доставка на уиски от Канада през Ню Йорк към Чикаго. Франки споделя между другото ,че подготвя коледно парти в един бруклински бордей, но смята да го отмени , заради заплаха от нападение на конкурентна банда. Капоне настоява то да се осъществи. Когато убийците нападат , те нямат време дори да извадят пистолетите си – хората на чикагския гангстер са устроили засада от която никой от противниците не излиза жив. Така той ясно заявява своето положение и безкомпромисност.
След сделката с Франки Йейл бизнесът върви гладко, постоянно прииждат нови доставки на уиски от Ню Йорк и на практика Капоне няма никакви проблеми. През пролетта на 1926 година обаче се случва нещо, което сериозно променя ситуацията. Хората на Ал причакват ,нападат и убиват конкурентен доставчик на алкохол и спътниците му , който е имал смелостта да се появи в тяхно казино, още на изхода му. Те обаче не очакват ,че един от приятелите на доставчика се казва МакСвигин и е не кой да е , а същия прокурор , който през 1924 година се опитва да “закове” Капоне за убийството на дребния престъпник Джо Хауърд. Поради значимостта на убития и доброто му име , въпреки петното, което оставят подържаните отношения с контрабандисти , процесът срещу Капоне добива голям обществен отзвук. И всички знаят кой е виновен. Полицията осъществява интензивни проверки на обектите на организацията, а няколко бардака “случайно” изгарят.
Капоне се крие повече от три месеца от властите, а за залавянето му работят повече от 300 детектива. Без да е притиснат в един момент той решава да се предаде. Причина за това е положението му. Дал работа на хиляди италианци, невероятно щедър и легенда сред италианската общност , той приема ,че може да се справи с обвиненията в убийство, да излезе от нелегалния бизнес и да насочи усилията си към сфери полезни за италианците в САЩ.
Ал Капоне прави добър ход, когато се предава на полицията през 28 Юли 1926 год. Тъй като не се намират никакви доказателства , делото срещу него скоро е прекратено и той остава свободен.
Следващото нещо с което се заема е помиряването с враговете си. Предлага много изгодна сделка на най-заклетите си врагове – същата тази банда , която го напада неколкократно и прострелва ментора му Торио. Лидерът им Хъми Уейс отказва и на следващия ден е намерен убит. Капоне иска спиране на бушуващата война между престъпността и с тази цел осъществява широко дискутирана в медиите “мирна конференция” след която над два месеца няма нито един убит от бизнеса с контрабанден алкохол.
Януари 1926 год убиват близкия приятел на Ал , Тони “Гърка”. Това го съсипва и той кани репортери в дома си, приготвя им спагети и обявява оттеглянето си. Днес никой не може да каже, дали това е било истинско намерение или фарс за пред медиите, но факт си остава ,че тази дата не е краят на престъпната кариера на Капоне.
По това време той започва все по активно да се занимава със двете си любими неща – музика и бокс. Става джаз импресарио и подпомага развитието на едни от най-големите по това време черни джаз-музиканти. Брутален убиец, който на фона дискриминацията на чернокожите , осигурява сцена , средства и закрила на хора от “нисша” класа и се отнася с уважение към тях – едно от много неща, които различават Ал Капоне от обикновените престъпници по това време.
След 1926 год. Капоне започва да има все повече проблеми с полицията. Арестуван е при всеки възможен случай и положението му става нетърпимо. Затова той решава да се пренесе в Маями, където в последствие закупува чрез подставено лице огромна хасиенда, като влага цяло състояние в редекорирането й и превръщането й в крепост.
Още в този период гангстерът е бил сериозно разследван с цел внасяне в съда на обвинение за укриване на данъци. Тази насока на разследване се поема след постановяване на решението “Съливън” от Американския върховен съд. В решението си съда е приел ,че Мани Съливън – производител и контрабандист на алкохол е длъжен да плаща данъци за спечеленото от нелегалната търговия. Но колкото и да се мъчели да открият доказателство за разликата между приходите и разходите на Капоне , следователите удряли на камък. Всичко било закупувано в брой и чрез подставени трети лица.
Капоне въобще не виждал разследването като проблем. Той обаче имал един друг важен въпрос за решаване: Франки Йейл. Камионите пълни с уиски, които пътували от Ню Йорк към Чикаго често били отвличани и “Белязаното лице” имал основание да смята ,че именно бившия му работодател , въпреки сделката им организира набезите. Франки е убит в колата си ,като по него е стреляно с пистолети, пушки и картечница, които буквално го “залепили” за седалката.
Друг дръзнал да конкурира чикагския гангстер бил съдружникът на убитите Дион О’Банион и Хъми Уейс – Бъгс Морън. Атентатът срещу него впоследствие ще стане известно като “Клането на Св.Валентин” едно от най-кървавите и брутални събития в историята на САЩ за 20 век, донесло национална и световна слава на Капоне и врагове сред които и президента Хувър.
По поръчка на Ал Капоне, неговия приближен МакГърн известен като “Автомата” събира екип от професионални убийци , като самият той не участва в операцията, осигурявайки си желязно алиби в лицето на приятелката си. По-късно дори се жени за нея , тъй като по този начин тя няма задължението да свидетелства против него.
Планът е да се предложи качествено уиски на много ниски цени на бандата на Морън и на мястото където ще се осъществи сделката да се направи засада.
На 14 Февруари убийците виждат седем души, които са се запътили към гаража, място на срещата. Преоблечени в полицейски униформи и с полицейска кола те нахлуват вътре и заповядват всички да се обърнат с вдигнати ръце към стената. След това им взимат оръжията и ги разстрелват. На излизане част от убийците обличат нормални дрехи и излизат с вдигнати ръце, а след тях насочили оръжията си излизат и останалите , преоблечени като полицаи. По този начин никой от очевидците не разбира какво се е случило, а екипът успява да избяга. Планът е перфектен с изключение на това ,че целта не е сред жертвите. Бъгс Морън закъснява за срещата и когато вижда полицейската кола избягва.
Всички знаят кой стои зад атентата. Ал Капоне и МакГърн обаче имат железни алибита и за клането на Свети Валентин , така и не се намират виновни. Случаят става национална сензация , както и самият Капоне. Лично по нареждане на президента Хувър започва сериозно събиране на доказателства за укриване на данъци и за нарушаване на забраната за употреба и производство на алкохол.
Междувременно през лятото на 1929 година в Атлантик сити се провежда знаменитата конференция между мафиотските босове, която цели спирането на убийствата и вследствие на която САЩ се разделя на така наречените сфери на влияние. Джони Торио е определен като председател на арбитраж, който ще решава спорове между организациите.
Малко след конференцията Ал Капоне е задържан със скрито оръжие , обвинен и осъден. Излежава 6 месеца и излиза на 16 март 1930год. Междувременно бизнеса му се управлява от брат му Ралф и Джак Гузик.
Седмица след като излиза от з
На 9-ти юни 1930 година е убит репортер от вестник “Чикаго Трибюн” – приятел на Капоне и информатор на ФБР.
Междувременно Ралф Капоне е арестуван по обвинение в укриване на данъци. Той дори е осъден. Причината са именно двамата агенти, които успяват да се внедрят в престъпната организация и да предадат ценна информация , която да предпази свидетелите по делото от покушение.
Най-важната информация, която успяват да получат те е друга – един от служителите на Капоне се изпуска ,че данъчните притежават счетоводна книга на заведение на организацията от 5 години , която може да уличи боса в укриване на данъци.
Оказва се ,че сред купищата материали , които са се събрали за Капоне , наистина има такава книга , иззета при едно от претърсванията през 1926 година. Сега било необходимо да се намерят счетоводителите, за които агентите се опасявали ,че отдавна са мъртви. Това обаче ни било така и скоро и двамата били открити и нещо повече – съгласили се да свидетелстват.
По това време Голямата депресия оставила много хора без работа и препитание и Ал Капоне потърсил в това възможност за реабилитация пред обществеността . Той направил безплатен стол за бедни , където се сервирало по 3 пъти дневно.
Епилог
Борбата срещу големия бос се провеждала на два фронта – на единия внедрените агенти добивали информация за укриване на данъци, докато на другият , начело с Елиът Нес, се провеждала мащабна акция за събиране на доказателства за нарушаване на режима на алкохола , както се затваряли всички открити предприятия за производството му и се конфискували всички съоръжения и камиони.
Най-впечатляващото събитие случило се по това време било организираното почти театрално преминаване на около 50 конфискувани камиона пред “щаб-квартирата” на Капоне. Това го вбесило до неузнаваемост.
Към пролетта на 1931 година били събрани достатъчно доказателства за започване на съдебно дело. Ал Капоне бил обвинен по 22 точки за укриване на доходи и ощетяване на държавата с над 200 000$ , и отделно обвинен заедно с 68 членове на организацията му за 5000 отделни нарушения на алкохолния режим. Очаквали го 34 години затвор.
Тогава адвокатите на боса сключили сделка с прокурора – Капоне се признава за виновен , а прокурора препоръчва от 2 до 5 години затвор. Това било нечувано. При такива усилия и толкова събрани доказателства – такава ниска присъда. Всъщност много фактори обуславяли точно такъв изход – Капоне давал 50 000$ награда за всяка от главите на двамата свидетели – счетоводители . Освен това имало опасение за повлияване върху журито. И най-накрая давността на намерената счетоводна книга скоро изтичала и било възможно съдът да не я приеме като доказателство.
На 16 юни Ал Капоне влязъл в съдебната зала усмихнат , но излязъл вцепенен. Съдията Уилкърсън не приел направената сделка и насрочил дата за процес на 6 октомври.
През цялото лято организацията на Капоне с пълни сили се опитвала да намери и да повлияе с всички средства на членовете на журито. На процеса Капоне се появил добре облечен и усмихнат – той знаел ,че просто трябва да идва редовно на изслушванията и да изчака докато бъде оневинен. Тогава се случило нещо невероятно . Съдия Уилкърсън още със започване на делото приканил всички членове на журито да бъдат разменени с тези от друго дело започващо по същото време…
Ал Капоне бил признат за виновен по някои от точките на обвинението и бил осъден на 11 години затвор, 50 000$ глоба и 30 000$ съдебни разноски.
В началото той излежава присъдата си в затвора в Атланта , където e приеман повече като гост отколкото като затворник . След това обаче e преместен в затвора “Алкатраз” , където отношението към него e толкова сурово, колкото и към станалите затворници. През 1938 година Ал Капоне , в следствие на сифилиса, с който се e заразил на младини, e дезориентиран и объркан.
През ноември 1939 година e освободен за добро поведение и стои повече от година в болница.
Почива в хасиендата си в Маями на 25 Януари 1947 година на 48 годишна възраст от сърдечен пристъп.
Криминалист