АЛЧНОСТТА СИ ЛЯГА СЪС СТРАННИ ПАРТНЬОРИ

През 1945 г.на Ялтенската конференция Великите сили,излезли победители от Втората световна война,поделиха старата Европа. Четвърт век по-късно отвъд океана се появиха нови теории и плахо започнаха да настъпват на изток.В основата им стоеше една очевидно утопична идея според която светът трябва да се управлява от световно правителство основано върху съюз от транснационални корпорации и неправителствени организации. След още 25 години Роналд Рейгън майсторски преметна Михаил Горбачов да извърши „перестройката“ поставяйки в нейната основа глобалисткия модел на управление. „Отворено общество“ на Джордж Сорос в своята инвазия превзе постепенно съзнанието на европейците пласирайки успешно една илюзия добре подплатена финансово. 

            Всъщност тя беше поредната, но и най-обсебващата. Комунистическите илюзии замениха нацистките и дойде ред на глобалистките.  Политическите елити получиха огромен енергиен заряд и 45 години след Ялтенската конференция неолибералният глобалистки модел достигна връхната си точка, но трудно осъзна тежката истина, че е на края на пътя, който вече го води само надолу, съпроводен от катастрофални сривове на неефективните либерално-глобалистки идеи. И се оказа, че идеолозите и подръжниците на тези идеи са готови да се прегърнат с всяка една структура без да се интересуват от ценностната й система и политическа доктринална основа, стига това да спре техният срив. Букетът от глупости създаден  от глобалистите с техните идеи за „цветни“, „нежни“, „зелени“ революции, „арабска пролет“, „Майдан“-и, „червени линии“ и международни „умиротворителни акции“, не спаси света. Само доказа,че алчността за власт е тази,която ги тласка към нечистоплътни съюзи и граници за тяхното падение няма.

Но през 1949 г., когато на 4 април глобалистите създават НАТО, а на 5 май с.г. поставят началото на ЕС, обявените цели са други. Примамливо звучат обещанията за защита от чужди нашественици в суверенни държавни територии, живот по законите на демокрацията, свобода на словото, в защита правата на човека и според върховенството на закона. 75 години по-късно, няма и помен от красивите обещания на глобалистите. НАТО отдавна е Съюз за нападение, а не за отбрана. ЕС е креатура на поредното правителство в САЩ и за него е оставено единствено правото да ни говори кухи фрази за някакви си химерични евроатлантически ценности.

И новоотгледаният европейски естаблишмънт се оказа готов да си ляга с всеки, който му осигури пътя към властта. Но светът малко по малко започна да вдява накъде го тласкат глобалистите и,макар и трудно, се опитва да се откачи от неолибералния модел на управление. Под въпрос, и то не от вчера, вече е поставено съществуването и на НАТО, и на ЕС,и не дали, а кога ще изчезнат от историята.

Европа се разпада. Т.нар. „светофарна  коалиция“ на Олаф Щолц се срина и то  точно когато ЕС има най-голяма нужда от лидер. Германия,от половин век всепризната за нейния „локомотив“, се приближава бързо към точката от която няма връщане назад въпреки опитите да се прегърне с когото и да е само и само да остане във властта. През 2024 г. Официален Берлин провали Европа, отрече се от САЩ и избра Русия. Може би защото споменът за 9 май 1945 г. и най-вече последиците от него все още са живи за германците.

Водещи световни демокрации в ЕС тънат в разруха,Г-7 е в разпад,сложна е политическата ситуация във Франция, Канада, Япония и Южна Корея. Стабилното уж правителство на Великобритания само след 5 месеца управление започна да се пропуква, а избраният с висок процент одобрение  Министър председател Киър Стармър е по-непопулярен дори и от българските. Словашкият премиер Роберт Фицо направи избор, който без съмнение е исторически. В момент, когато антируската кампания достигна кулминацията в евроатлантическите си заклинания, той отиде в Москва за среща с Владимир Путин. В алтернативата Брюкселските бъркотии срещу спасението на страната му, официална Братислава избра правилната възможност и се изправи до Унгария в защита на националните си интереси.

В днешните дни на войни и несигурност, съединението вече не е гаранция за сила, защото хаосът дава идеални възможности да се отричаш от приятели и да влизаш в странни съюзи с враговете си,като изтъкваш единственото оправдание, че „интересът клати феса“(по П.Р.Славейков).

У нас,както често се случва в повратни моменти за световната история, българският естаблишмънт светкавично сменя външнополитическата си позиция. Тия дни стана ясно на целокупния български народ,че няма да сключваме договор за съвместна сигурност с Владимир Зеленски, на когото мандатът му за президент бил изтекъл. Украйна изпадна като приоритет за братската ни взаимопомощ и дори аплодирахме мъдрите слова на световно известния политически пумпал Бойко Борисов, който ни уведоми, че договорът с Украйна е „като да си купиш фабрика на 9-ти септември“.Трябва да призная, беше абсолютно прав!

 Дипломатическите совалки се раздвижиха и ни зарадваха,че и България ще се присъедини към Фрондата Унгария – Словакия,а с Русия май отново сме приятели. Нейно Превъзходителство Елеонора Митрофанова изрази увереност, че „въпреки Брюксел, в България са готови да работят с Русия“, а в отбора на „здравите сили“ били „Възраждане“, БСП, АБВ и други. Бившият външен Министър Гергана Паси определи отказа от подписването на споразумението с Украйна като „голям политически скандал“, но винаги готовата да се включи в миманса  Евроатлантическа агитка остана мълчалива. Във внезапно настъпилата политическа тишина руските средства за масова информация разнесоха вестта, че „Споразумение с Украйна няма да има! Социалистическата партия на България призовава премиера Димитър Главчев да не извършва позорна постъпка!“

Народното събрание отказа да даде мандат на служебния Премиер Димитър Главчев да подпише договор с Украйна и пред очите ни лъснаха нови неосветени сглобки и договорки. Как така преди повече от два месеца на закрито заседание Кабинетът Главчев одобрява важен документ, а в последния момент проваля подписването му и изтъква нелепото оправдание, че политическите партии не били съгласни се запитаха всички на които им е останал поне малко мозък в главата?! Евроатлантиците от дясно недвусмислено заявиха, че са готови да се прегърнат с националистите и олевелите евролиберали и да подкрепят техните фалшиви изблици на псевдопатриотизъм  за свобода, равенство и братство. Революционерът-либерал Папа Франциск от амвона на „Свети Петър“ в Рим призова към „дълбоко обновление на сърцата и разума, за да се постави човекът в центъра на икономическия живот, защото не става въпрос да притежаваме повече, а да бъдем нещо повече“. В България думите му бяха възприети  буквално, държавата се съобрази с него и направи „нещо повече“: клонира БПЦ на старостилна и новостилна и подготви поредния разкол, за да покажем на света, че ще „бъдем нещо повече“. А всъщност става въпрос за поредната битка на задкулисието да ограби каквото е останало от църковните имоти.

България не подписа  споразумение за Украйна, въпреки че то е част от  задължителна програма за страните от ЕС. Не го подкрепиха Унгария, Словакия  и държавите, които не членуват в  НАТО, а сега  и България. Първоначалното решение по въпроса в полза на официален Киев беше предвидено да се представи с необходимата помпозност, но Борисов, до вчера пламенният защитник на „линията на НАТО“, обяви документа за „ненавраменен“. Владимир Зеленски вече не е наш приятел намекна той. Единствен Делян Пеевски издигна глас в защита  и заяви: „Ако днес не дадем мандат на Главчев да одобри споразумението с Украйна, който не го подкрепи ,е слуга на Москва“. Не може да се отрече, че Пеевски е последователен  в политическото си поведение – основание да бъде един от тримата български политици наградени  „за заслуги към Украйна“ от Върховната Рада. Другите двама – Кирил Петков и Бойко Борисов – скромно премълчаха този факт. Журналистите също. Единствено Валерия Велева ни предложи собствените си впечатляващо погрешни умозаключения под заглавие „ДПС  скъсва с етнизацията и либерализма. Пеевски влезе в правилния коловоз на Европа“. Тогава да изгоним ли либералите от ЕП, защото са в неправилния коловоз? От тези гениални прозрения на авторката аз лично се срамувах четейки написаното.

            Неочаквано скоростно и съвсем неофициално на полигона в Ново село се появи Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, за да ни вдъхне кураж и желание да продължим с военната помощ  за Украйна, посрещнат единствено от военния министър. Без да промълви дума Атанас Запрянов стоически прие бодряшкия тон на г-н Рюте. Останалите видни държавници и политици, които сме привикнали да виждаме как пърхат възторжено около евроатлантиците този път се направиха на заети и се скриха в очакване накъде да се завъртят и кого да прегръщат. Президентът също. Беше зает да си хортува с Виктор Орбан

“Няма задължение съюзниците от НАТО да подписват двустранни споразумения с Украйна“ – набързо се отрече Марк Рюте от приетата Програма на ЕС и НАТО и поиска  да намалим пенсиите и заплатите, за да финансираме военната помощ за поредната позорно провалена кауза на американското военно лоби. Но какво общо има трета страна като НАТО със спора между Украйна и Русия, за да оказва натиск върху членовете на Алианса ? Този въпрос все още никой не смее да зададе открито. И изглежда  НАТО наистина е на път да ни превърне в глобална полицейска служба и пушечно месо на постоянно разположение.

            Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом на 20 януари т.г. безспорно допринася значително за политическата нестабилност в света и странната готовност довчерашни противници да плеснат с ръце, па да се прегърнат възторжено. Инатливите републиканци продължават да подмамват лявоцентристки лидери като Трюдо, Щолц и Стармър докато Тръмп протяга ръка към радикалната националистическа десница в Европа, а тя го очаква нетърпеливо.

В България Новото начало на ДПС  публично и доста атрактивно скъса с АЛДЕ и либералния модел, а новият лидер Делян Пеевски светкавично предупреди всички либерални структури на континента, че прекратява „незабавно членството си в тях“, за да изпревари тяхното решение да бъде изгонен. Накъде ще тръгне  новосформираното ДПС  ще разберем скоро, но очевидно остава в опозиция на управляващото мнозинство, ако въобще се стигне до такова у нас, значително по-радикализирано .

Съдбата на Борисов е да печели избори, но да не може да състави устойчиво редовно правителство. Преговорните екипи на ГЕРБ-СДС, Демократична България, БСП-Обединена левица и ИТН обсъждат почти месец коалиционно споразумение в сложната конфигурация на несигурно партньорство от четири парламентарни сили с които нямат никакви допирни точки, сред непреодолимите препятствия които поставя пред тях Продължаваме промяната. В очакване сме Президентът да обяви новите предсрочни парламентарни избори, а той очаква неговите хора в КС да отхвърлят поправката на Конституцията, която  засяга служебните му правителства.

Почти същата ситуация, каквато се е заформила и навсякъде по света. Консерватори срещу либерали, демократи срещу републиканци, а за екзотика гарнитура от „зелени“, джендъри, крайно леви и крайно десни, МЕЧ-ове , Величие и разпадащата се американизация на Европа, която Доналд Тръмп няма да може да спре.

И какво ни остава да направим  „ние с гайдите“ (по Й.Радичков) в този побъркан свят, където лявото стана дясно,а дясното беше завладяно от някакъв левичарски постмодернизъм и неомарксизъм? Нека да не се тревожим поне за това! Политиците  намериха ефективното решение на проблема. Започнаха открито да си лягат с всякакви странни партньори и да ни убеждават, че правят всичко за свободата и доброто на обикновения човек. Дали не е време да  им напомним, че платената любов е кратка и от нея се прихващат тежки болести за цял живот.

Мария Качулева