АЛТЪНЪТ Е НОВИЯТ ИЗРАЗ НА МЪЖЕСТВО. „БЪРДОКВАТА“ НЕ Е ЗАВЪРШИЛ МАГНАУРСКАТА ШКОЛА, НО Е НОСИЛ СЪРЦЕ НА ВОИН

В политиката няма място за воини.

Воинът е почтеност.

Политиката е интерес, израждащ се твърде често в угодничество – изменчив закон, оправдаващ дейността си с всеобща полза и хуманност.

Воинът е утвърдена нравственост, лишена от оправдания – постоянно духовно състояние във времето.

Политикът винаги търси оправдания, чиято палитра подлежи на постоянно обновление.

За съжаление оправданието е токсин, който убива воина.

Отрова, която винаги търси вина в чуждия, но не и в собствения грях.

Точно в това се крие несъвместимостта между воин и политик.

За един политик развитието на физическата сила и израстването на духа е лишено от съдържание дело, а душата е празно понятие, когато джобът е пълен. Друго е оръжието, което развива емоцията му – интригантството, съчетано с изключително търпение, будност и издръжливост.

Точно поради безкомпромисността на тези качества политикът възприема себе си като воин, като един Св. Георги, който омиротворява злото тихо и подмолно, хитро, но и користолюбиво, винаги ангажирано със силата на финикийските знаци, превърнали се в най-заслужена добродетел.

Алтънът е новият израз на мъжество.

Почтеността и нравствеността са отживелица.

Имаме си една прекрасна българска поговорка: „Учен да те бие, прост да не те милва“.

Най-лошото е когато прост те бие и прост те милва, пък дори и да знае седем езика.

„Бърдоквата“ не е завършил Магнаурската школа, но е носил сърце на воин. Не е знаел езици, но е бил верен на душата си и на справедливостта в нея. Затова остава завинаги в историята като Ивайло – добрият цар на справедливостта.

Разбира се, че знанието на езици е изключително богатство. Престижният университет и пустите евро-атлантически ценности вече са химн във всяка политическа уста, но пълен джоб с празно сърце не носи нито милосърдие, нито прогрес – само илюзии…

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС