« Върни се назад Публикувано на 17.12.2014 / 19:50

Ало, ГЕРБ – соца! Поспрете се малко!

ГЕРБЗауправлява ли ГЕРБ сам или в коалиция, тутакси из общественото пространство плъзват всевъзможни, привидно новаторски идеи за управлението. Днешната коалиция на подмяната, разбира се не прави изключение в опитите си да прокарва псевдомодерни и изключително напредничави, според ГЕРБ – авторите им социдеи, но в стремежа си да търсят нови и нови властови опорни точки, самите те попрехвърлят понякога границите на соцприличието.

Почти инкогнито направената промяна в КСО и то без да бъде изслушана позицията на работодателите, напомни за коравия комунистически подход, когато в името на народната власт се очерняха съдби и то едностранно. Сега е същото! Преливането на финансови потоци от частните фондове към НОИ си е национализация отвсякъде, естествено напудрена с псевдоноваторството на бивши комунисти, етикетирани като граждани за европейско развитие.
За свикналия с идейните, гербаджийски заглавичквания и натрапчиви проявления на соцезика български избирател като, че ли това не е новина. Спомняме си, че Орешарски и марионетките около него бяха подхвърлили идеята за реиндустриализацията. Тогавашната предизборна идея за ренесанса на соцлегендите в тежката ни промишленост – Химко и Кремиковци, предизвикваше носталгични потръпвания поне сред онази част на соцхардлайнерите, които съзряваха в нея младостта си. Да възродиш промишлен мастодонт тогава бе благородно дело, пък дори и развило се единствено в идейна фаза. И ако соцфлирта на левицата предизвикваше по-скоро идейно умиление сред по-младите червени привърженици, които бяха склонни да приемат тази идея като поредното доказателство за разсъбличането на политическите соцметафори, то днес скритото национализиране на спестяванията за пенсии доведе до там, синдикалисти и анализатори да се хванат за гушите .
Помним как Борислав Гуцанов бе внесъл предложение за промяна в ЗОП, внедряваща т.нар. in house поръчки или ще рече за разбиращия от подобни процедури червен нафталинен привърженик, възможност за държавата и общините да си възлагат на фирмите поръчки без търг. Естествено, че вносителят се бе аргументирал с богата европейска практика по случая, особено приложими във Франция, Германия и Испания, без да споменава, че in house поръчките в развитите страни се прилагат в условията на реално работещи икономики и на реална пазарна среда, при които нормалния пазарен баланс между частния и публичния сектор се гарантира последством адекватни стопански механизми, докато в нашите условия да заговориш първо за реиндустриализация, пък после за in house поръчки си намирисваше отвсякъде на соцавантюра.
За днешните управляващи сладури, наследници на някогашните приятели на национализацията, извършена включително и чрез ескпроприация е нормално да им минават подобни мисли, оправдани с клишето за възвръщане на държавността. Да им припомним, че социалистическата национализация е акт, извършен от техните идейни и кръвни бащици – представители на народната власт. Тя ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании – фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници. Национализацията започва през 1946 г. с одържавяване на застрахователното и пенсионно дело.
На 17 май 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП създава специална тайна комисия със задачата да изработи предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак нелегално се подготвят кадри, които да заемат ръководните длъжности в тези компании.
На 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението. Създаденият Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия за провеждането на този акт е приет от шестото ВНС същия ден по-късно в 10 часа. В 11 часа собствениците са изгонени от собствените предприятия, иззети са всички техни документи, ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики.
Ало ГЕРБ – соца! Поспрете се малко!

Константин Парчев

 

«