Алексей Петров ще мори „вразите” до последно…
Четиримата бигполитици имаха и помощници – фигури като Борис Велчев и няколко амбициозни млади прокурори, като Петко Сертов и няколко свръхамбициозни дансаджии на ключови позиции, да речем. Така Алексей Петров от втора, и даже трета, позиция сред „онези момчета” в началото на мандата на ОДС достигна сега космически висоти в нашия политико-бизнес-ченгеджийски микс.
Цвятко Цветков наскоро определи като „много интересно пространството”, в което е ситуиран играч с профила на А.П. – бизнес, политика, спецслужби. Не че не е конструирана подобна схема от ЦРУ, да кажем, но това е от времето на „мръсните номера”, държавните преврати и вездесъщието на Тайната служба. Подобна конструкция няма нищо общо с модерната правова и демократична държава. Самото „оперативно внедряване” на А.П. като механизъм и процедура е повече от скандално. (ФБР прави подобни комбинации за кратко и с конкретни задачи и след това „бизнесменът на оперативно внедряване” връща мангизите, ако е натрупал такива за периода на операцията.)
Така стигаме до фигури като Надежда Михайлова, Иван Костов и Атанас Атанасов, които имат исторически принос в развитието на кариерата на А.П. Да не говорим за някой като Иван Драшков. Срещу тази компания имаше друг „отбор” – знакови фигури като Богомил Бонев, като Николай Радулов и няколко действащи сега в ДАНС, чиито имена ще спестим. Но Костов разкара Бонев и отвори пътя на „десарите” да минат отзад на Атанасов, ех! Любопитно е, че пълното инсталиране на А.П. в НСС като „бизнесмен на оперативно внедряване” се случи след изгонването от страната на Майкъл Чорни на 18 август 2000 г. Нататък руско-еврейската връзка А.П. сам да си я разказва, когато е на кеф – пред ЕКИПА, пред Инициативния комитет „Единение и екипност”.
Става ясно, че Борисов и Цветанов са наследили А.П. вече на друг етап от неговото „оперативно внедряване”. Първанов също. Иронията е, че той го „наследи” от Костов. Сега си отговорете на въпроса в каква държава живеем, щом като човек с несъмнени качества, издържал на врътките на толкова различни играчовци, намачкал комбинационния им потенциал, е обявявен за бос в „Октопод”-а. По тази схема всеки от изредените по-горе дали не може да попадне в подобна ситуация при друга политическа конюнктура и конфигурация?!
Сега си представете колко чувствителна информация за изредените по-горе е натрупал през годините А.П. И не спирайте да се чудите на смелостта на Цветанов и Борисов да го проснат по очи. За такова нещо на такива нива не се свалят шапки, свалят се глави – буквално. Или се правят мръсни сделки – буквално.
Голямата драма на персонажите в тази политико-икономическо-ченгеджийска сага е, че елиминирането по схемата от преди 2007 г. крие неприемливи рискове. Не че не се калкулира вероятно от някои „горещи глави” и подобен вариант. Но досега нашите източници в службите не са засекли никакви признаци за сериозна подготовка за отстраняването на А.П. Досегашните упражнения на тази тема бяха откровени съчинения. Публичността пази А.П. Но още повече го съхранява желанието на американците в София да го видят в затвора. Ако не бяха янките, Борисов отдавна да се е договорил с А.П. Нещо повече – изобщо нямаше да го просва по очи.
Западняците поискаха от сегашната власт доказателства, че политическата им воля за спечелване на войната срещу организираната престъпност има реално покритие и управляващите тутакси поднесоха ИЛЮСТРАЦИЯТА. А.П. се оказа повече от подходящ – ролевите му превъплъщения и показното му хладнокръвие дойдоха съвсем на място. Както и други качества, изпълващи със съдържание уличното понятие „инкяр”.
Влизането на А.П. под прожекторите показва, че той има своя представа за преплитането на бизнес, политика и ченгеджийство, когато излиза от едно „оперативно внедряване” и влиза в друго. „Олигарсите”, да речем, искат „тишина” (Ковачки се подлъга по А.П. и Г.П. и сега плаща цената.), за да си въртят схемите. Те си разпределят териториите. Кешят на властници. А.П. поиска службите. Мина през тях. Сега иска държавата. И решава да мине през парадния вход чрез изборната процедура, очаквайки българите да го възприамат като алтернатива на досегашните режими. Компроматите за СРС-тата обслужват тази стратегическа линия с тактическите средства на „активните мероприятия”, които трябва да разбият образа на Б.Б. чрез поетапни ескалиращи акции за въздействие. По тази причина А.П. ще мори „вразите” си до последно…
Б.Б. няма вариант за публична сделка с А.П. Само може да му свали шапка, ако А.П. бъде избран за президент, преди да бъде осъден. Или когато бъде оправдан, преди да бъде избран за президент. Няма и път към тъмните алеи на задкулисното сговаряне за сделчица. Влизането в подобен сценарий ще докара Б.Б. дотам, че докато за пореден път уж саркастично „сваля шапка” на А.П, ще си свали главата. (Американците ще се погрижат да го улеснят в този ритуал.) И няма да е като в номера на Мистър Сенко. Въпреки че демокрацията у нас не е нищо друго освен илюзия…