Алексей Петров, Томова не ти е крива, че не си за тая работа!
След като обяви преди време, че го шантажирам, заради покана да участва в предаването АФЕРА, след което нагло излъга, след като в подопечният му вестник се изгавриха с името ми, след като в сянка спря предаването АФЕРА, сега Алексей Петров ме изгони от пресконференция. Нататък може би следва да ме набие с чукове като градация.
И пак няма да има нищо общо с всичко това.
В собствения ми град, където не постиламе найлони като посрещаме някого, Петров реши, че като ме изгони ще демонстрира колко му е корав жезъла. А всъщност лъсна мекушава карантия.
Ще бъда откровена – онези, които ме познават, знаят, че можех да унищожа Алексей Петров само с два въпроса, ако си бях поставила за цел да го направя и ако приличах на наемните му убийци, наричащи себе си журналисти.
Алексей Петров също знае това.
Свикнал обаче на безропотното репортерско малчание и обвеяните в режисиран хаос изяви в Канал 3, Петров забрави, че не е в столицата, и че не всички се страхуват от него, и не всички са дръжки на микрофони.
Катастрофалното поведение на Алексей Петров в морската столица не бе вина на Веселина Томова – не тя е отговорна за това, че не умее да излиза от словесно положениие, нито от факта, че не борави добре с думите и отговаря на въпросите така, като че ли се намира на урок пред малоумници. Не тя е виновна, че не си е изпипал организацията и че не знае де що „онеправдан” предприемач го представят за негов човек като намачкан от властта. Не тя е виновна, че някои неща се дават от Господ, включително и мъжеството да говориш с някого в очите, а не през трети лица. Дори и когато го заплашваш.
Работата ми е да съм журналистка, което означава хиена. Или, ако му е удобно на Алексей Петров така – кучка.
С това, че Алексей Петров ме изгони от пресконференцията, показа за миг онова лице, което крие яростно от публиката.
И всъщност, ми направи добро.
Защото истинският журналист е гонен отвсякъде, когато казва истината. И от властта, и от „лоялните и опоненти”.
Веселина Томова