« Върни се назад Публикувано на 16.01.2009 / 17:27

Алексей Петров със студия в „South East Europe Review“

 

 

В студията се разглежда степента в която индустриалните отношения и сътрудничеството между социалните партньори – държавата, синдикатите и работодателските организации, играят роля при укрепването на националната сигурност. Разгледани са изключително интересни практически примери от работата на поредица правителства в България, след началото на демократичния преход, в това число – реформата на социално осигурителната система и развитието на институциите на тристранното сътрудничество и социалния диалог. Разгледаните примери са свързани с управлението на правителствата на Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова и Жан Виденов. Авторът обръща внимание и на връзката между конфликтите в индустриалните отношения и рисковете от екологични катастрофи, като се позовава на събитията около металургичния комбинат "Кремиковци" и особено на конфликтите във френското предприятие "Cellatex" от 2000 г., довели до изхвърлянето на големи количества сярна киселина в околната среда.
Алексей Петров застъпва гледището, че провалите в социалното партньорство сами по себе си представляват заплахи за националната сигурност, а не само за стабилността на изпълнителната власт. Според него, тристранното сътрудничество е могъщ инструмент, който при правилно използуване играе огромна роля за запазване на социалния мир, но провалите в него водят до голямо многообразие от социални и политически неблагополучия. Особено внимание авторът отделя на рисковете за националната сигурност, породени от проблемите в тристранното сътрудничество в България, съвпадащи по време с кризисни ситуации в бивша Югославия.
Статията завършва със заключения, които гласят:
"Описаните случаи доказват ролята на състоянието на индустриалните отношения, като ключов елемент на националната сигурност и на социалното партньорство, като инструмент стабилизиращ социалния мир и институциите в държавата. Всички приведени примери, илюстрират тезата, че провалите в социалното партньорство причиняват вреда не само на политическото бъдеще на изпълнителната власт, но също така ерозират националната сигурност. През периода на прехода или още по-точно – на многото успоредно протичащи преходи, социалното партньорство е доказало ролята си на могъщ инструмент. Правилното му използване осигурява социален мир, докато неглижирането му води до колизии, политическа нестабилност, загуба на чувство за сигурност в обществото и до дефицит на доверие към изпълнителната и законодателната власт".
В раздела "За нашите автори" на списанието, Алексей Петров е представен като: "Доктор по икономика, преподавател в катедра "Интелектуална собственост" на УНСС и в ПУ "Паисий Хилендарски". Автор на няколко книги, между които "Тероризъм и системи за сигурност", "Активна корпоративна сигурност" и "Съвременната организация в контекста на активната корпоративна сигурност". Бивш изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива и бивш член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт".
Списание "South East Europe Review" е водещо интердисциплинарно издание, което разглежда социалните, политическите и геополитически проблеми на европейския югоизток. То излиза от два до четири пъти годишно и се издава съвместно от Европейската комисия, Европейския профсъюзен институт и от фондацията на германските синдикати – "Ханс Бьоклер". Редакционната колегия се състои от тринадесет учени с голям практически опит в различни области на социалната практика от страните от Югоизточна Европа, "Стара Европа" и Турция. През изминалите повече от дванадесет години, през които излиза, списание "South East Europe Review" си спечели репутацията на изключително сериозно и задълбочено изднаие, особено в областта на индустриалните отношения, проблемите на сигурността и борбата с корупцията. В списанието бяха публикувани едни от най-безпощадните анализи на корупционните практики в новоприсъединилите се страни, като особено впечатление направиха разкритията за "откраднатата държава" Черна гора.
   
В. “Сега”

«