Алексей Петров – единственият у нас, заловил жив терорист от митичната група “Баадер – Майнхоф”

От няколко дни дни наблюдавам анонимното изливане на помия върху главата на Алексей Петров в различни уеб сайтове. Сигурен съм, че атаката не е срещу него, а е срещу институцията ДАНС. Целта е дори по-далечна – под обстрел са редът и държавността. Аз също съм един от критиците на това как ДАНС изпипва акциите си, но също така знам, че тази институция е създанена наистина с изключително важна мисия.

Защо съм толкова категоричен?

Като човек, който знае какво става и на улицата, и по високите етажи, видях реакциите и на “ъндърграунда”, и на чиновниците при първите действия на ДАНС.

Възниква въпроса, на кого не му харесва държавните институции да работят? Питането разбира се е риторично – против са тези, които искат хаоса и безредието на прехода да продължат.

Защо “героите на прехода” са избрали за мишена Алексей Петров?

Не знам каква точно позиция заема той в ДАНС /дай Боже, да е висока, както пишат вестниците/, но със сигурност тъмните герои са направили завидно правилен избор. Нищо чудно, те вече да са пробвали и да са усетили, че където и да се намира в йерархията Алексей Петров, представлява непреодолима пречка за амбициите им.

Хората, които атакуват Алексей Петров се опитват да се възползват от факта, че верен на принципите си, той никога не се е оправдавал, когато е бил очернян.

Не се превземам и не му се докарвам – пиша това, защото го познавам добре, покрай съвместната му работа с покойния ми баща Христо Данов. Баща ми ме запозна с Алексей Петров у нас – у дома. Беше в камуфлажна униформа на баретите – старши лейтенант или капитан, вече не помня. Баща ми не обичаше да фамилиарничи със служителите си и да скъсява служебната дистанция ненужно. Това само по себе си говори какво доверие имаше той на Петров.

Всъщност, Алексей Петров беше един от малкото хора в “системата” на когото тогавашният вътрешен министър Христо Данов имаше професионално доверие.

Никога няма да забравя един случай с баща ми и Алексей Петров, който обяснява защо си гласуваха един на друг подобно доверие – не само на приказки, а в истински рискови ситуации.

Някои сигурно си спомнят за престрелката, избухнала пред виетнамското общежитие по времето, когато баща ми беше министър на вътрешните работи. Било е страшно – имало е убити и ранени. Полицията е поискала подкрепление от отряда на баретите във Враня. След тяхната намеса, положението е овладяно за няколко минути.

Насред мелето се озовават виетнамският посланик и баща ми Христо Данов – тогава министър на вътрешните работи. Виетнамският посланик е яростен. Той иска баща ми да влезе в сградата, нашарена с дупки от куршуми и пълна с озверели виетнамци. Да влезе е опасно. Да не влезе е недостойно – ще си помислят, че го е страх. Да се поемат излишни рискове е глупаво. Посланникът обаче се държи провокационно – подиграва се, иронизира баща ми и продължава да настояват да влязат.

Тогава баща ми се допитва до най-надеждния, от негова гледна точка, офицер – той вика при себе си Алексей Петров. И тогава Петров поема отговорността да опази министъра си при влизането в сградата. Баща ми влиза заедно с него, обграден от още десетина командоси. Всички са с оръжие готово за стрелба. Ако се е покажел някой с оръжие, разпореждането на офицера Алексей Петров е било въоръженият да бъде застрелян на място.

Съжалявам, че съм толкова обстоятелствен, но това е защото искам да стигна по логичен път до основния въпрос: Някой знае ли колко души днес биха поели подобна отговорност и биха издали такава заповед?

Казах по-горе, че Петров е непреодолимо препятствие за “тъмните герои”. Той е колкото решителен, толкова и независим в мисленето си. Както стана ясно от медиите – той е и финансово независим. Чудя се, какво изобщо прави в тази неблагодарна среда човек, който е доказал, че може да прави бизнес и е подал такава данъчна декларация, събрала очите на медиите.

Честно казано, завиждам му за сделката, която направи с кабелните мрежи – толкова много кристално чисти пари накуп! И сега да стои в ДАНС, за да го залива помията… Трябва да си особена порода, за да не си вземеш шапката, и да поемеш някъде към топлите острови.

Но като погледна от друга гледна точка, си казвам, че всички имаме нужда да има такива “луди, с опит и интелект”, в които да се разбиват нечии мераци.

Ха, то всички имаме нужда, ама когато става дума за Алексей, всеки журналист започва с … “оцелелия при атентат Алексей Петров”. Защо никой не се поинтересува за другото лице на Петров – защо никой не отиде да разпита студентите му що за човек е преподавателят им?

Защо Алексей Петров продължава да мълчи и да игнорира жабешкото крякане около себе си?

Защо мълчи човекът, който е единственият у нас, заловил жив терорист, при това от митичната група “Баадер – Майнхоф”?

Може би защото така се държат хората, които вече са победили себе си. Беше много впечатляващо, когато миналото лято, точно по това време на откриването на Световното първенство по карате в Двореца на културата и спорта във Варна, чух думите му: “Побеждава този, който победи първо себе си”. Добре прозвуча като част от официално приветствие, но сигурно го разбраха само чужденците. Защото нашите разбират от друго. Особено нашите самозабравили се “специалисти по всичко”.

Аз съм човек, на когото изобщо не му пука, не се навеждам на каквито и да авторитети и говоря винаги това, което мисля. Бил съм и съм много критичен както към работата на ДАНС, така и на МВР.

Далеч съм от мисълта да правя от Алексей Петров светец – той не е такъв, но спаредливостта изисква да се каже, че не и “черната овца”.

И като човек, патил и на улицата, и по висините, ще ви кажа, че щом като целят яростно мъж като Алексей Петров, значи има нещо гнило в атаките.

Знам и нещо друго – когато се вадят умишлено и компроматно “кирливите ризи” на някого, винаги трябва да се знае, че в този живот нищо не е нито само черно, нито само бяло.

Алексей Петров може да е всякакъв, но е пич и ако му се даде шанс, може и да разчисти мръсните “Авгиеви обори”.

И още един съвет – винаги когато хвърлят камъни по някого, погледнете този, който ги е нарамил и питайте – какъв му е интересът от всичко това.

Веселин Данов