Алексей, добре ли се чувстваше от другата страна на живота – там където са БУБОЛЕЧКИТЕ?

Здравейте, госпожо Томова!

Виждам, че сайтът Ви е една свободна от цензура територия, а и е посещаван от много хора. Затова реших да пиша до Вас, а Вие да прецените дали моето писмо представлява интерес за читателите или не.

На този етап няма да дам подробности за себе си от съображения за сигурност, ако изобщо в нашата реалност някой може да се опази от злото, което евентуално го е НАБЕЛЯЗАЛО. Надявам се поне Господ да бди над нас хората.

И така.

Вие много често призовавате Алексей Петров да отговори на някои неудобни въпроси, свързани с политика, бизнес, служби, различни кръгове и интереси.

Аз също искам да споделя някои свои наблюдения от първа ръка, свързани с тази личност, а после да задам и някои въпроси.

И това е само началото на моите намерения да стигна докрай в излизането на истината за А.П.

Но, може би, следващите си изявления няма да мога, а и не трябва да ги правя в публичното пространство, защото сериозността им изисква други стъпки.

Започвам.

Човекът, който беше близо година в ареста без издържано обвинение, човекът, за когото медиите изписаха купища отвратителни статии и материали, които разнищваха различни теми, включително и лични, няма моралното право да се оплаква от тези явления, защото той САМ СЪЗДАВА, ОБМИСЛЯ И ОСЪЩЕСТВЯВА МОДЕЛИ ЗА СРИВАНЕ НА ЛИЧНОСТИ, ОМАСКАРЯВАНЕТО ИМ И ДИСКРЕДИТИРАНЕТО ИМ В ОБЩЕСТВОТО!

Това са добре познати методи от миналото, които се използваха от ДС, за да се унищожи една личност, ако не физически (на първо време), то морално и психически.

Сценариите и методите на работа се решават от него и от тясно негово обкръжение, а изпълнението се поверява на КОГО?

На хора зависими по различни причини, на хора, изпаднали в някаква беда, най-често на аутсайдери, лумпени и хора с психични отклонения.

Г-н Петров разполага с голям набор от мекерета – като се започне от журналисти, премине се през научни работници, някои "нефелни" бизнесмени и се стигне до уличници, психопати, клошари и дребни мошеници.

Главното, което свързва тези хора е ЗАВИСИМОСТТА!

А има и нещо още по-страшно – сред зависимите има ПОЛИТИЦИ, ДЕПУТАТИ, полицаи и служители на служби. Пиша това с ясното съзнание за отговорността, която поемам върху себе си.

Машината, която е създадена от хора като него е толкова страшна, непробиваема и непобедима, че аз дълбоко се съмнявам, че в държавата ни ще се намери човек, партия, организация, институция, която би могла да се ПРЕБОРИ с нея.

Или ако се появи подобно "явление" то ще бъдат направени опити "то" да бъде СМАЗАНО по всички НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИ правила. В това отношение съчувствам на тези от властта, те знаят кои са, които се опитват и се надяват да победят в една неравна и безнадеждна битка.

А безнадеждността идва от там, че всички ние, с малки изключения, сме едни страхливци, егоисти и хора без ДОСТОЙНСТВО! Без чест!

Приемаме да ни газят, унижават и мачкат като мухи, като червеи, без дори да издадем ЗВУК.

И тук задавам въпрос към Петров: как се чувстваше той когато беше в ареста при "простолюдието"?

Как се чувстваше той когато всички го наричаха престъпник, мутра, сводник и какво ли не още? Успя ли да СЕ ДОКОСНЕ ДО УСЕЩАНЕТО НА ТЕЗИ, които той самият е унижавал, газил, омаскарявал? И защо сега след като преживя нелеко изпитание, продължава да действа със СЪЩИТЕ МЕТОДИ?

И мисли ли, че това безумие може да продължи до безкрайност?

Все ще се намери някой, който ще е готов да жертва живота си, ЗА ДА СПАСИ ОТ УНИЖЕНИЕ И ПАДЕНИЕ ДРУГИТЕ! Малко вероятно е, си мислят хората, но не е НЕВЪЗМОЖНО.

Другият момент е политическата му дейност. Няма да коментирам лицата в този кръг, Вие чудесно се справяте с тази материя, а аз нямам толкова добри познания в областта на правораздаването, журналистическите среди и престъпните среди.

Бих могла, обаче, с часове да анализирам идеята и крайната цел на тази "политическа" борба.

Мога да коментирам и отминалия му опит в КОНСТРУИРАНЕТО и акуширането на политически партии. А хората, участващи в тези МАСКАРАДИ – не смешни, а зловещи, са също

зависими и уплашени, и недостойни и "омазани" отвсякъде.

Имената спестявам, но разказът ми ще продължи в някой друг момент. Нали знаете, че като се каже "а", трябва да се стигне до "я", това не е ИГРА.

При Алексей Петров не е така – нито говори в очите на човек, нито действа в открит дуел, нито пък има някога нещо ОБЩО с марионетките, които използва.

Завършвам с въпросите към него:

Единият вече го зададох. Добре ли се чувстваше от другата страна на живота – там където са БУБОЛЕЧКИТЕ?

До кога мисли да се гаври с определени хора, които не заслужават подобно отношение?

До кога мисли да се занимава с компромати, мръсотии и скалъпени доноси, използвайки отпадъците на обществото – в прекия и в преносния смисъл?

Кога мисли да се извини на хората, които несправедливо е засегнал, наранил, пожертвал в мръсните си игри?

Кога ще проумее, че Господ му дава не един шанс, а няколко поне, които той проиграва с лекота?

Да, неговият живот си е негов личен ИЗБОР! Но чуждите животи не му ПРИНАДЛЕЖАТ и няма как да ги гази безнаказано и безкрайно.

Все някъде ще СРЕЩНЕ спирачка.

Засега спирам. Ако публикувате това мое писмо, след известно време ще Ви пиша пак.

Ако съм ЖИВА, здрава и СВОБОДНА!

С уважение!

Емилия