Албинито на кмета

Само старата градска аристокрация може да го каже така: “Всичкото му наред – и образованието, и положението, и парите, и професията, обаче няма най-важното – албини”.

Албини е страхотна дума и трудно ще я откриете в речниците. Тя обаче и там няма да бъде обяснена, защото е необяснима думичка.

Албини-то е като присъда. Нещо повече от карма. Или го имаш, или не.

Ще се опитам да го обясня простичко. Да имаш албини означава освен да имаш всичко, което те вкарва автоматично в категорията на успелите, и да имаш точно онова, което и най-успелите нямат. Осанката, духът, който извира отвътре и онази дълбока светлина и озарение, което не се купува и с милиарди, нито пък можеш да постигнеш по какъвто и да е начин в “Пълна промяна”.

Албини е присъда до живот. Албини е дори, когато си просяк да ти отива да караш “Мерцедес”, например. Албини не е и точно обратното – когато си супербаровец според банковата си сметка, да ти отива да бъдеш свинар. И нищо повече.

Изумително бе за мен да прочета след местните избори хаплива дописка в един варненски ежедневник, написана срещу кмета Кирил Йорданов. Дори я прочетох три пъти. Удивителното бе първо в смелото ми откритие, че о, боже, някой се е престрашил да критикува кмета и то, забележете, постфактум изборите. Беше си обаче факт, макар и печален.

Печален, защото една медийна среда в един град като Варна осем години лиза и маза подметките на кмета и изведнъж, внезапно реши да го атакува. Фронтално. Даже с пиниз.

Сега не очаквайте да чуете, че става дума за грандиозна афера, или корупция. Нищо подобно.

Просто Община – Варна открила процедура за договаряне без обявление за доставка на лек автомобил “Мерцедес Бенц” S 500 4 MATIC L. Решението за обявлението на поръчката било взето на 8 ноември – 10 дни след като станало ясно, че Кирил Йорданов печели своя трети мандат. Тъй като към този момент той не бил получил удостоверението за своя избор, заповедта за разкриване на процедурата била подписана от временно изпълняващия длъжността кмет доц. Борис Корновски. Доставката няма да бъде следствие на конкурс или търг, а ще се договори директно с вносителя на “Мерцедес” за България. В обявлението не била посочена цена, но базовият модел на лимузината струвала 200 000 лева. Към тази цена трябвало да се добавят средства за аларма и други екстри, които се плащали допълнително. Според вестника, с екстрите общината щяла да олекне с 300 000 лева.

“Никой не е поръчвал автомобил на тази цена, с тези екстри”, това пък контрира кметът Кирил Йорданов. Според кмета Мерцедесът щял да съчетава две качества – като разход бил “оптимизиран”, а освен това бил и високопроходим. “В края на мандата при моите темпове на пътуване той ще е навъртял не повече от 80 000 км, а има 15 години живот в полза на града”, каза още Кирил Йорданов.
На кметския брифинг една от ветеранките – журналистки на Варна задава и “най-фундаменталния” въпрос: “А какъв цвят ще е Мердецесът?”, след който останалите в голямата си част стажант-репортери избухват в смях. Защо се смеят и те не знаят, ако ме питате. Лошото е, че нито стажантите, нито ветераните обаче умеят да питат.

Още по-тъпото е, че именно вестникът, който произвежда сензационната новина за мерцедеса на кмета не обелва и лаф на същия брифинг. За такова поведение в Америка главните редактори уволняват. У нас, именно главните редактори след като са изцвъкали лайното поръчково, нареждат на репортерите да си заврат гласът отзад.

Дотук с борбеността на варненските медии срещу общинската администрация, корупция, контрабанда и вся осталная крупност на темата.

Сега да се върнем на Мерцедеса на кмета. И на албинито.

Опазил ме Бог за ставам адвокат на Кирил Йорданов. Имам чиста биография в отношенията си с него – от много близки приятели до негов върл критик, винаги на място. И точно поради тази скромна причина, сега му е мястото да кажа, че кметът на Варна може и да е всякакъв, но има албини! И му отива да се вози в Мерцедес последен модел. Както и на Варна и отива да има кмет, който не си завира дългите крака в трабантче, или пежо от ерата на първоначалното натрупване на капитала.

Някога имахме и кмет, който се возеше именно в трабантче. Времената бяха други.

Сега вече сме в Европейския съюз. И да бъдеш богат не е морален провал, нито е порок. Да си беден също не е порок, но си е кофти история, защото първо показва, че нещо трябва да промениш в себе си и после да разтягаш локуми от сиромахомилска гледна точка.

Познавам и с умиление наблюдавам повечето репортери, които днес “яростно” са захапали кмета, защо бил купил за общината новия мерцедес. Повечето от тях са облечени безобразно. И това не е въпрос само на пари. А на вкус, стил, класа и … албини. Повечето от тях нямат нищо против да ги возят точно в такива мерцедеси, стига да им се отвори парашута и ако дай боже, утре имат те възможност да купят отнякъде подобна кола, със сигурност ще го направят без да питат даже и Борис Корновски.

Познавам аграрници бели чорапи и черни обувки, които карат “Бентлита”, познавам и копия на ядосаните местни репортерки с набръчкани чоропогащници и дрехи, чиито цветови съчетания са омесени като в кьополуу. На тях просто не им отива да се возят на Мерцедес. Дори и някога по неведоми пътища господни да го имат.

За тая работа трябва албини.

А кметът го има.

И ако сега трябва да прекрача границата на метафорите, ще кажа, че и Варна си има албинито първият и мъж да кара подобаващ автомобил.

Всичко останало е избиване на комплекси. Жалба за неосъществен успех и кариера. Завист, че изглеждаш кофтарски, въпреки че имаш достатъчно пари за да си го позволиш, но ти липсва усетът и стила да направиш от три парцала по ефектна дреха от тази на Пиер Карден.

Така стоят нещата с албинито.

Но това е приказка за градската аристокрация.

А Варна се напълни със селянии, които дори и качени в “Порше”, или обяздили престижни медийни позиции, продължават да миришат на лук.

Защото албинито няма как да го купиш. Дори и от новоткрития лъскав мол.

То свети, когато видиш човекът, който го носи.

Той може и да е просяк.

В нашия случай обаче е кмет.

Толкова.

Веселина Томова