« Върни се назад Публикувано на 28.11.2014 / 9:03

АКЦИЯТА НА ДАНС И ПРОКУРАТУРАТА – ШАМАР В ЛИЦЕТО НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

ДАНСВече два дни сме подложени на информационен терор – ДАНС, МВР и прокуратурата срещу проповядване на антидемократична идеология и пропаганда за война. Показни действия в Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково и Асеновград. Огромен брой арестувани /според медиите, над 140 души/ и голяма част в последствие освободени.
Последвалата специална пресконференция на много високо ниво с главния прокурор Сотир Цацаров, заедно с председателя на ДАНС Владимир Писанчев и зам.-главният прокурор Борислав Сарафов само затвърди усещането за опит за оправдание и за прикриване на нещо задкулисно.

След изслушването на шефа на ДАНС, налице са недоволни депутати, искане за оставки и за първи път остри критики в предаванията в електронните медии.
Резултатът: 7 души обвиняеми за проповядване на радикален ислям и пропагандиране на война. И всичко това съпроводено с показване на материали на „Ислямска държава“.
Дори и за лаик въпросите, които започват да тормозят съзнанието са много:
Първо: Защо всичко това беше толкова показно? Кого обслужи тази показност? Чии интереси защитиха нашите „защитници“? Няма спицrалист в тази област, който да не отправи критика за това.
И като си спомним как така наречената „Ислямска държава“, която си е безспорно терористично образувание, показно екзекутира хора, как разпространява в интернет всичките си безобразия, как търси реализация на интересите чрез демонстративна публичност, изведнъж започва да ни гложди мисълта, че всъщност тази нашенска показност обслужи точно тези интереси. Защото дори и децата разбраха, че у нас има опасност ….
В същото време, по най-обидния способ ни убеждават, че причината за бързане е изтичане на информация, която форсирала операцията, и че… една секретарка била публикувала дадените разрешения за обиск. Докога любимите ни управляващи, както и любимите ни защитници на държавата ще ни вземат за жалки и нещастни неграмотници? Дори и за хората, които случайно са имали досег със съдебната система е ясно, че материалите по наказателните дела не са публични, че достъпът до тези дела е само за страните и че дори и документите за обиск са секретни. И на тази база, човек като мен си казва: Писанчев и главния прокурор или бързат с някаква показна и рекламна за себе си дейност или за пореден път ни показват, че не са за тези високи постове. Защото, ако месеци наред са следили и наблюдавали как Ахмед Муса от юли до ноември т.г. е проповядвал възгледите на „Ислямска държава“, как в проповедите си той е говорил за възхвала на ИД и персонално на нейния лидер, как е ргализирал налагане на халифат в световен мащаб, и как е обучавал всеки от последователите му да върши каквото е необходимо, то тогава същите тези органи трябваше да си свършат финала на работата много тихо и много ударно.
А днес стана ясно и нещо друго. Разпоредбите на НК, по които са привлечени обвиняемите са силно остарели – от 60-те години и към днешна дата са почти неактуални. Дори не е помислено, че няма текстове за този вид тероризъм, за действителната опсаност от явлението, за защита от проповеди за война и т.н.
Колко бяха бързи нашите избраници, когато промениха закона за бюджета. Така, под формата на защита на държавата, с която идентифицират само себе си, ограбват всички нас, като прибират каквото им се изпречи – депозити, заеми, ипотеки, пари от нови заеми, и най-вече, прибират и унищожават нашето усещане, че сме граждани на държавата и на нейно място насаждат усещането за безсилие и безнадежност.
И заедно с тази насилствена безнадежност, НИКОЙ НЕ СИ НАПРАВИ ТРУДА ДА ПРОМЕНИ ЗАКОНА, ПРЕДИ ДА ПРОВЕДЕ ТЕЗИ ПОКАЗНИ АКЦИИ. Въпреки закрития дебат, днес в НС стана ясно, че отново БАЗОВИТЕ ПОСТУЛАТИ не са били предмет дори на разговор. А те са най-важното. Не да правиш акции, които просто ще се провалят, не да събираш доказателства, които няма да доведат до присъда, а да си свършиш истински предварителната работа, за да кажеш, че наистина защитаваш държавата.
Държавата ли казах? Грешка. Територията имах предвид.

Любо КольовскиЛюбо Кольовски

 

«