Ако ТИМ искат нещо винаги го получават

Корупцията и подправените конкурси все още са на дневен ред в България, дори 18 месеца след влизането й в Европейския съюз. Някои фирми предпочитат да избягат, а други се уреждат изненадващо добре.
Причините за отстраняването на някои фирми от конкурсите за концесии са изключително оригинални. Така например офертата на опериращата в пристанищната сфера фирма "Hamburg Port Consulting" (HPC) е била отхвърлена в началото на годината от конкурса за пристанището на Лом, само заради липсващ превод на свидетелство за съдимост.
"Бюрократичното шикалкавене попари намерението на хамбургските предприемачи" – така поне се говори в кръга от немски фирми в София. Още от 1999 г. "Hamburg Port Consulting" иска заедно с български партньор да поеме второто по големина дунавско пристанище в северозападна България. Официално от хамбургската фирма не дават изявление за куриозното отхвърляне, но това, което следва, казва достатъчно: фаворит в конкурса за стратегически разположеното пристанище става известният местен бизнесмен Васил Божков, собственик на българския смесен концерн "Нове Холдинг". По-рано негова собственост беше футболният клуб ЦСКА – София, а в класацията на най-богатите българи той заема второ място. Това, че г-н Божков предлага цели 18 милиона евро по-малко от хамбургския консорциум "Hamburg Port Consulting", изобщо не смущава комисията, а още по-малко от значение е и пристанищната експертиза, която единствено хамбургската фирма представя.
Немските предприемачи знаят, че който иска да прави бизнес в България, трябва да е готов да се сблъска със задкулисните игри в обществени поръчки, опитите за изнудване и мощните конкуренти с връзки. "Българското правителство е икономически добронамерено", казва един немски мениджър в София, "но към едни за съжаление повече, от колкото към други". Липсата на правна сигурност подкопава основите на икономиката, всъщност в страната изобщо няма действаща пазарна икономика, казва ръководителят на "Центъра за икономическо развитие" в София. Това очевидно не възпира чуждестранните фирми. В българската икономика се наблюдава бум. Заплатите, които са най-ниски в Европа, най-ниските данъчни ставки от 10% и постоянно растящия български пазар са достатъчни за фирмите да превъзмогнат с лекота съмненията си.
С всяка изминала година чуждестранните предприятия, които наливат пари в страната , се увеличават. Преди влизането на България в Европейската общност през 2006 г. директните инвестиции от чужбина се удвоиха на 6 милиарда евро, а през 2007 г. са се влели 6.1 милиарда евро.
Онзи обаче, който иска да си спести ядовете, трябва да внимава като лисица: "Ако в който и да е кадастър има и най-малката неяснота, го оставяме настрани", казва Хенрие Кьотер, директор на немската фирма за недвижими имоти "ЕСЕ" в България, която изгражда търговски центрове и офис паркове. За да се пази от черните овце, Кьотер е изработила специален тест за подбора на сътрудници по места. Всеки бива максимално осветен. Ако някой кандидат е работил дори веднъж за фирма с лоша слава, няма никакъв шанс. Най-голямата опасност дебне обаче в администрациите. Чуждестранните мениджъри по принцип работят по-внимателно с корумпираните служители, обаче не и в България. "Но и на международната сцена има поръчки, които се получават само срещу услуга", казва германецът Нико-Александер Яан, мениджър във френската рекламна агенция "Publicis" в София.
Случаите обаче, когато немските фирми са достатъчно ядосани, за да избягат от България, не са никак редки. Дюселдорфският гигант "Henkel", казва познавач на българската действителност, се е сблъскал толкова много с гадостта на корупцията в България, че е избягал с перспективния си проект в хранително-вкусовата промишленост в съседна Румъния. "Дойде им до гуша от исканите подкупи", казва един експерт. "Henkel" управлява рафинерия за слънчогледово олио в Добрич, но търговията в аграрния сектор се контролира само от няколко големи фирми, които определят цените. Така в рамките само на няколко месеца цената на слънчогледа се утроява и въпреки глобите от страна на службата за защита на конкуренцията, картелът остава почти незасегнат.
Към един от най-големите аграрни търговци се числи и групата ТИМ, със седалище Варна. ТИМ е основана от Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Те се определят като едни от победителите във войната за надмощие между другите кланове СИК и ВИС-2. Ако Митев, Каменов и Митев искат да притежават някое предприятие, те винаги го имат. Един от техните методи е да изкупуват задълженията на конкурентните фирми към банките и после да съсипват бизнеса им.
В битката за един хотел през 2000 г. по този начин те поставят на колене своя най-голям конкурент, собственик на български телевизионен канал, който изведнъж намира задълженията си в ТИМ. После идват и лицензните проблеми с българските служби. “Химимпорт”, основният холдинг, който обединява над 100 фирми и няколко хиляди служители на империята ТИМ, днес развива бизнес в почти всички сектори на икономиката.
Удоволствие да бъде конкурент на ТИМ е имала и датската "Copenhagen Airports", която първоначално спечели конкурсите за летищата във Варна и Бургас. ТИМ сигурно се е погрижила радостта на датчаните да не трае дълго, защото заради формална грешка в офертата на "Copenhagen Airports", процедурата на конкурса е задействана наново и този път печели немската "Fraport". В консорциума партньор на "Fraport" е българската фирма "BM Star", за която в България всеки знае, че заема място в групата ТИМ. "Без помощта на ТИМ "Fraport" нямаше да получи концесията за Варна и Бургас", казва запознат с немския бизнес в Бълагрия.
Населението и фирмите се оплакват, че няма кой да защитава техните интереси и се надяват, че ЕС ще упражни натиск върху политиците. Ако и това не помогне може, би друго ще ги накара да се замислят: след рекордната 2007-ма, тази година чуждестранните директни инвестиции за първи път се сриват.

“ТИМ – корупция, подправени конкурси и рекет”
Превод от "Виртшафтсвохе”

Вестник "ТОП новини"