АКО НЯКОЙ ДЕН СЕ НАЛОЖИ РАДЕВ ДА ПОТЪРСИ ХЕРОЯ, КОЙТО ОКОНЧАТЕЛНО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ БЪЛГАРИЯ В ПУСТОШ, НЕКА ИМА ПРЕДВИД И КИРЧО

Както казва Любомир Левчев „Кеворк е безподобен словесен гладиатор“. В ръцете ми е книгата на човека, който цял живот води битка с бездарието. Благодаря на Кеворк, че ми я изпрати с прекрасно посвещение. И вместо да словоблудствам излишно, предпочитам с няколко думи да представя „Великият случайник, който набързо се сри“.

Книгата е посветена на Кирил Петков или Просто Киро, както го наричат своите.

„Този човек управляваше държавата – и ако не беше разкаран набързо, можеше да я подпали от четирите й краища. Тъй или иначе, той остави своя разкривен отпечатък върху българската политика – и тя много трудно ще възвърне някакво относително приличие след неговото краткотрайно пребиваване в нея“, пише Кеворк.

В началото обаче пояснява какво означава думичката „сри“ в заглавието. Не мога да пропусна това великолепно обяснение:

„Сигурно ще се попитате – какво, по дяволите, е това „сри“ в заглавието?

„Сри“ е думица от неговия специален език. Тя е един от неговите словесни шедьоври. Отговарял на някакъв въпрос и заключил: „Икономиката се сри в първото тримесечие“. Тръгнал да казва „срина“ – но нещо го разсяло, нахапал клетата дума, и я изплюл.

Кирил Петков/Просто Киро поне в езика си сякаш живее на подскоци. Само в едно е гладко стремителен – в лъжите. Толкова са арогантни, че започваш да се питаш какво е обичайното състояние на създателя им. Понеже самият той бе измислен набързо за политик/държавник, производството на измислици като че ли е неговото основно задължение. Ако му забранят да замерва с тях българите, които той очевидно смята за слабоумни, това със сигурност ще има катастрофални последици за него.

Отиваше си вече, но продължаваше да лъже – инфантилно и без всякакво въображение, сякаш е сам в някаква пустош. Ако някой ден се наложи Радев да потърси хероя, който окончателно ще превърне България в пустош, нека има предвид и Кирчо.“

Иво Димитров