АКО НОСИШ СЪРЦЕ НА ОФИЦЕР НЕ МОЖЕШ ДА ОСТАНЕШ РАВНОДУШЕН КЪМ ГЛУПОСТИТЕ НА „КОРИФЕИТЕ НА ОПЕРАТИВНАТА МИСЪЛ“ ЗА ИЗГОНВАНЕТО НА РУСКИТЕ ДИПЛОМАТИ!

Не може човек, ако носи сърце на офицер, да остане равнодушен към излиянията на някои обявени за експерти по сигурността, когато те са пропити от посредственост и създават условия за манипулация на общественото мнение.

Става дума за нагнетяващата се ситуация и проблема, произтичащ от изгонването на руските дипломати у нас.

Да, проблем има и той говори за пълно безхаберие и абсолютно тъпо, користолюбиво послушничество, което нанася категорично, трудно заличима рана в крехките устои на националната ни сигурност.

Проблемът не е свързан толкова с военни действия, произтичащи от намеренията на онзи „лош Путин“, притиснат до стената от „справедливия“ евроатлантически съд.

Заплахата от безразсъдните действия касае оцеляването на по-голяма част от българските граждани в затискащата ги все по-силно енергийна криза.

Тя ще се усети осезателно наесен и ще стегне потребителския възел във всички сфери на финансовите му и суровинни измерения.

Нито COVID-вълни, нито маймунски шарки ще попречат на безкомпромисното му задушаващо действие.

Излиза един корифей на оперативната мисъл и съобщава, че на базата на информацията, която ни залива от медиите, може да се направи извод, че службите са си свършили добре работата, а политиците ни са направили едва ли не гаф с изгонването на руските дипломати по тази аматьорски или груб начин.

Няма как на базата на медийни публикации да правиш извод за ефективността в действията на службите ни за сигурност.

Сега да се опитам да помогна в размисъла на обикновения статистически българин, какъвто съм и аз.

Господата политици, които изгониха руските дипломати ще поискат гласовете ни за подкрепа при евентуални следващи избори.

Лично аз няма как да гласувам според доверието, с което статистическите агенции ни облъчват в поръчковите си проучвания.

Статистическото доверие не е мое доверие.

И така, дами и господа, гоненето си е гонене, без значение дали ще е с кадифени ръкавици или по най-просташкия начин.

И в двата случая отговорът е винаги адекватен на стореното, а в някои случаи и в много по-болезнена степен.

Тепърва ще се берат плодовете от този акт.

Необходимо е да се знае, че прибягването до гонене на дипломат или налагането на запрещение на чужд гражданин, за определен срок от време, който не е с дипломатически имунитет, е последният т. нар. „безпомощен“ арсенал от инструментариума на контраразузнавателната дейност.

Старите оперативни работници ни казваха, че когато си некадърен, ограничен, непрозорлив и лишен от всякаква оперативна комбинативност, прибягваш до т. нар. административно действие в своята безпомощност.

Не, че не ми се е случвало да предлагам налагането на запрещения на чужди граждани, като оперативен работник, по време на службата си.

Не искам да бъда разбран погрешно.

Този акт се оказва понякога единствения ефективен метод за реализация, чрез който могат да се предотвратят особени последствия с висока степен на обществено опасност.

Но в случая с руските дипломати, не става въпрос за подобно проявление.

През 2003 година, почти 20 години назад, по време на обучението на випуска от правоохранители, който завърши ФБР – академията в Будапеща (ILEA), наши колеги от задокеанските служби, към които винаги съм бил с дълбоко уважение, констатираха следната тенденция: – Руското разузнаване е номер едно в света в сферата на т. нар. агентурно – оперативна дейност.

Чест прави на западните ни колеги, че имаха куража да споделят този факт пред нас, без да са водени от какъвто и да е егоцентризъм или пък комплекс в тази област.

В сферата на техническото разузнаване, в използването на т. нар. специални разузнавателни средства (СРС), те посочваха като водещи западните структури.

Дори и след 20 години, този техен извод още тежи.

Няма как, който и да е експерт у нас, анализирайки медиите, да даде оценка на службите ни, дали са си свършили добре работата по отношение на изгонването на руските дипломати.

Несериозно е.

Друг е въпросът дали изгонването на подобна порядъчна цифра от дипломати е триумф на контраразузнавателна дейност или долнопробно, послушно в користта си угодничество, за което пак казвам, не политиците, а народът ни ще плаща цена.

И като споменах констатацията на западните ни колеги, в чисто агентурно отношение, с изгонването на 70 руски дипломати, чие е поражението.

Наше или на руските служби?

Смешно ми става, ако ДАНС се оглави от екип с истинска професионална тежест и се направи проверка на агентурното стопанство по т. нар. „руска линия“, а след това и по останалите направления на дейност, каква би била констатацията.

Положението няма да е никак смешно, вероятно няма да е и трагично…

Питам се, дали изобщо тези, от които би трябвало да произлезе инициативата за изгонването на руските дипломати (несъмнено това са служители на контраразузнаването, не други), са чели поне един от руските класици, преди да приемат да работят по тази линия.

Дали кадровиците, които са ги назначавали, са се интересували от това, още повече началниците, които са ги приемали.

Колкото и да е абсурдно за някои, без познаването на руската класическа литература няма как да имаш дори и малка представа за особеностите на тази славянска душевност.

Тя не се придобива от гледането на филми или от четенето на анализи на западни представители на специални служби.

Бих приветствал тази „лудост“, която ще накара оперативните работници в т. нар. руско контраразузнавателно звено да изчетат руските класици, преди да са си и помислили, че могат да бъдат агентуристи и още какви ли не корифеи в тази област.

Ако не са ги чели, ще стоят в службата денонощно, да четат, а на сутринта ще правят лицеви опори и ще рецитират футуристичния Маяковски.

За капак, подобна лудост, ще им организира и „стенка в стенку“ – бой един на друг, който лично да изпитат и профилактично да усъвършенстват поне два пъти в месеца, за да създадат истински качества на агентуристи, а не на послушници, изпълняващи прищевките на този и онзи „путинист“ или „антипутинист“, милеещ преди всичко за собствения си търбух, но не и за националната ни сигурност.

Между другото, някой да има представа какво е съотношението на работещите оперативни работници – агентуристи, анализатори, администрация и някои други синекурни длъжности в Агенцията от 2009г. насам.

Ако се проследи процентното съотношение на тези, които са призвани да работят активно от една страна и сенчестите длъжности от друга, ще се стигне може би до абсурдни ситуации.

Когато се направи цялостен и реален анализ на дейността на руското контраразузнавателно звено, то биха могли да се направят изводи за това, от какво е предизвикана гонитбата на дипломатите и чия е отговорността за това.

Ако си е свършило добре работата – Чест и почитания!

Ако е маша в ръцете на продажници на национални интереси – да си носи последствията.

Подобна проверка няма как да се направи чрез медийни публикации.

А при тези условия, дори и вътрешна проверка, ще е напълно излишна и предизвестена.

Остават единствено леки, лежерни слова, които бихте могли да слушате от самозабравени интересчии.

Лошото е едно, че тези, които не са чели руските класици, не могат да познават и съдържанието на думите:

„Слова лёхкие, а последствия – тежёлые.“

Велин Хаджолов

Бивш шеф на ОСА в ДАНС

…

Бележка на Веселина Томова:

Този „корифей на оперативната мисъл“, който го знаят всички, които трябва да го знаят какъв е „корифей“, освен онези, които непрекъснато го лансират да плещи глупости в ефир /Цветлин Йовчев при Цветанка Ризова по bTV/, на практика повтори „опорната точка“, която се лее от дни от „правилните“ след изгонването на руските дипломати.

Като плюли си в устите си, Йордан Цонев, Бойко Борисов, че като капак и Цветлин Йовчев, и така нататък – все „корифеи“, лансират „тезата“ – „правилно“ са изгонени руските дипломати, макар и по „аматьорски“, „нескопосан“ начин.

Вие, нали разбирате какъв пълен абсурд е това!

Това е същото, като да те осъдят на смърт или на доживотен затвор – „правилно“ е да те разстрелят, нищо, че те осъдили по „аматьорски“ и „нескопосан“ начин. Еби му майката на правото! Нали за това има обжалване, нали за това има съдебни процеси?!

Това е същото, впрочем, като с ареста на Бойко Борисов – „правилно“ е да е в ареста, нищо, че са го вкарали там „аматьорски“ и „нескопосано“.

Ние каква държава сме, нали се праскаме за правова държава, а?!

Значи абсолютно незаконно и с нарушения на купища правови и законови норми може да изгонят 70 руски дипломати и всички политически и спец. „корифеи“ да обясняват на населението как било „правилно“, нищо, че било направено „нескопосано“.

Кое е правилно, бе, галфони?!

Има нарушение на правови и законови норми и подобно решение не може да бъде оправдавано с „правилно“, ама нищо, че сме газили законовите норми!

Утре ей така ще отворят и ново Белене и такъв като Цветлин Библиотекаря ще мънкоти , въртейки очички на разнопосочни страни, как е правилно, че са ни пратили там, нищо, че властта го е направила „аматьорски“.

Демокрацията се базира на закони и правови норми, не на „правилно“ и „неправилно“, тъпанари „корифеи“.

То, ако питате АФЕРА, и Цветлин, и компанията му от ДАНС, беше „правилно“ да бъде подведена за шпионаж към чужди служби, и беше „правилно“ същият Цветлин да лежи в ареста заради „Червеи“, ама за разлика от тия галфони „корифеи“, АФЕРА винаги е била това да става по законови правила, а не урбулешката.