АКО НЕ ИЗЛЕЗЕМ ОТ ОРБИТАТА НА ТОВА ИЗКРИВЯВАНЕ В АГРЕСИВНОТО ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКО ПРИСЪСТВИЕ, ВЪРВИМ КЪМ ОКОНЧАТЕЛНА ДУХОВНА РАЗРУХА. ВЕЧЕ НИКОЙ НЕ ЦЕЛУВА ЕВАНГЕЛИЕТО, А ПРЕДПОЧИТА НАЛУДНИЧАВОТО ЗАИГРАВАНЕ С ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА МИЗАНТРОПИЯ. КОГА ЗА ЕВРОАТЛАНТИЗМА ПРАВОСЛАВИЕТО НЕ Е БИЛО ТРЪН В ОЧИТЕ!
Българският воин се е сражавал и загивал по бойните полета на Македония , Югославия , Унгария и Австрия с тази клетва:
„Обѣщавамъ се и се кълна въ името на Всемогѫщия Богъ, че азъ, който съмъ повиканъ въ редоветѣ на войската на Българското Царство, ще служа вѣрно на Царя и Отечеството и нѣма да пожаля живота си, както въ мирно врѣме за запазване на реда и законитѣ на страната, тъй и въ врѣме на война противъ враговетѣ на моето Отечество – въ свидѣтелство на което цѣлувамъ Кръста и думитѣ на Свѣтото Евангелие.
Аминъ.“
Бог се отвръща от всеки угодник, който се прехласва по измамата на творението, а забравя за Твореца.
Светът живее в лъжа.
Утвърждава се удобството на корема, а не досточестието в изкушенията пред Бога.
Когато се загуби духовната чувствителност, остава да върлува единствено търговският подход.
Превръщаме се в твар, спомняща си за Бога само когато й е угодно.
Твар, издигаща все повече в култ празните евроатлантически ценности, а не Божието слово.
И не можем да проумеем, че тварта служи ( а важен е изборът й на какво да служи), а Духът освобождава.
Тварта се нуждае от живот, а Духът е животворящ – не евроатлантическата натрапвана ценност.
Твар сме и имаме нужда да бъдем освещавани, а само Духът освещава.
И ако не излезем от орбитата на това духовно изкривяване в агресивното евроатлантическо присъствие, вървим към окончателна духовна, а с нея и материална разруха.
Вече никой не целува Евангелието, а предпочита налудничавото заиграване с евроатлантическата славянска мизантропия.
Кога за евроатлантизма православието не е било трън в очите?
Дали някой се сеща поне за един миг, когато православието е било охолно приемано от тези, на които сега пишман – политици страстно им целуват… ръцете.
Дори и да намерим такъв, и той лукав ще е.
Не останаха ли сърца – стоици пред угодническата светска страст, та да се запитат:
Накъде вървим?
Завладени сме от безогледно пропагандиране на мъглива евроатлантическа ценност, която е продукт на суетно обединение на нации с изявени финансови, икономически и енергийни претенции, а също така и непрестанно нарастващ апетит за контрол над територии.
Евроатлантизмът е все по-усърдно полирана от медиите бакърена украса, която суетата на един обединен интерес, се напъва да представи като най-значимата човешка ценност.
Ценност, а празна… няма нищо в нея, което би могло да комуникира с вековната ни българска, духовна и културна традиция.
Под измамната светлина на надут хуманитарен блясък, евроатлантизмът се пъне да пресуши онова, което православните светци са завещали на народа ни, задушавайки го последователно и пагубно във времето.
И само на продажния, мазен политик, сякаш не са му останали сетива, за да види издевателството над онази духовна добродетел, която е носила победи на нашите воини при Скопие , Куманово , Стражин , Страцин и Драва.
Несправедливо е спрямо душите на православните ни светци и на хилядите български воини, влизали в битка, целувайки Кръста и Словото на Святото Евангелие.
А несправедливостта събира върху себе си Божия гняв.
„За съжаление западният рационализъм е оказал влияние и върху източните православни управници и те само телесно са в Източната Православна Христова Църква, а всъщност с цялото си същество са на Запад, който в техните очи властва над целия свят.
Ако можеха да видят Запада по духовен начин, чрез светлината на Изтока, чрез Христовата светлина, тогава биха могли да видят духовния залез на Запада, който постепенно губи светлината на умното Слънце – Христа и върви към дълбок мрак“ – загрижен остава в словото си към православния мир светеца.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС