АКО НЕ БЕШЕ АЛЕКСЕЙ, ДРАШКОВ И ПРИБЛИЖЕНИТЕ МУ НИКОГА НЯМАШЕ ДА НАПУСНАТ ПОСТОВЕТЕ СИ В ДАНС. КОЙ И КОЕ В БЪЛГАРИЯ ОТ ЕДНИ ДОБРИ СЛУЖИТЕЛИ СЪЗДАВА „ДЕМОНИ“
Когато изгониха Драшков от ДАНС, заедно с кохортата му, бях в Корея… (да, те бяха принудени да напуснат) Алексей ми се обади да ми каже какво се е случило.
Всъщност, ако не беше Алексей, Драшков и приближените му никога нямаше да напуснат постовете си в ДАНС…, ако не беше неговата решителност да отстоява някаква справедливост.
Той успя да повлияе на Сертов, за да настъпят някои процеси.
Когато дойде ГЕРБ, Борисов и Цветанов, угаждайки на т. нар. „партньори“, назначиха Йовчев за председател на ДАНС (гадайте дали е под външен натиск или не).
Те имаха какво да си връщат на Алексей …, тежеше им това, че точно той успя да направи нещо, което те никога не са си и помисляли, че някой може да направи.
Затова Драшков и екипът му бяха удобни на новата политическа власт, която се радваше на харизмата на тълпата и партньорска подкрепа.
Власт, в която се криеха силно изразени комплекси от миналото, злоба, завист, двуличие… и същевременно измъчваща ги жажда за мъст, съчетана с яростни амбиции за бързо замогване.
Мъст, скрита зад гърба на цялата държавна машина.
Какво нещо е Божията промисъл?
Сега отново съм в Корея…
В мигът, в който се е случи необратимото за Алексей, президентът на Световния съюз на бойните изкуства бутна бутилка с вода на бюрото в заседателната зала, по време на словото си.
Ани, която беше до мен ми прошепна: – Сигурно някоя душа е много жадна…
По-късно колеги ми изпратиха новината…
И сега ще започне поредната глуха надпревара, за да се демонстрира яловата дейност на правоохраняването ни…
Простете ми израза, но дано уважаемите правоохранители след днешния ден забравят за малко горделивостта си и наведат главите си надолу…
Пък като изпратят „демона“ Алексей, така както изпратиха и някои други „демони“, тогава да заявяват професионалното си величие, колкото си искат (всъщност, всеки един правоохранител може да се обяви за „демон“, още повече в България. Особено, когато е извън контрола на заинтересовани, а е кадърен и ратува за справедливост.
Всъщност, кой и кое в България от едни добри служители създава „демони“? – добре е да се отговори на този въпрос).
Само че, професионализъм без собствена дейност – няма!
И един ден ако Господ е отредил някой с акъла си да има влияние над службите и да е готов да се жертва, а не да се замогва, служейки на Бога, не на Мамона, тежко ще стане на днешния „професионализъм“.
Никой от нас не е светец, след като живеем на земната шир, но е хубаво да помним и да си повтаряме непрекъснато думите на Св. Ефрем Сирин:
„Смъртта е свято блаженство, радост за праведните и скръб за грешниците, отчаяние за нечестивите…“
Тук повелителите на парите и служещите на парите ще се изсмеят.
Нека се смеят…
Почивай в мир, Алексей!
ЧЕСТ!
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС