Ако гледаш стрелата откъм острия и връх

“Паметта на Ваймс му подсказа нещо, което научи още като млад стражник. Ако гледаш стрела откъм острия й връх, ако си паднал в ръцете на някого, надявай се с цялата си душа, че той е зъл. Защото злите хора обичат властта, господството над другите хора, искат да видят как страхът те обзема. Искат да видят как осъзнаваш, че ще умреш. Затова приказват. Злорадстват. Гледат те как се гърчиш. Ще отложат самия миг на убийството, както някой почитател на пурите отлага насладата от запалването на следващата. "Моли се да не попаднеш на добър човек – спомни си Ваймс. – Ще те убие, без да продума."

Това е цитат от “Въоръжени мъже” на Тери Пратчет.

Попаднах случайно на него в блога на една млада и усмихната жена – Ива Иванова  www.iffi-gabbi.blogspot.com, която бе дописала цитата със своите нощни мисли:

“Тази вечер прочетох това и ми се видя толкова просто, че не знам как не ми е хрумнало по-рано. Когато бях малка и гледах някой филм винаги се чудех, защо главният лош в края на филма, винаги отделя толкова време за безсмислени обяснения, а вместо да се лигави не тегли ножа/куршума на добрия. Аз като един практичен (и явно по тази дефиниция – добър) човек, едва ли бих губила излишно време в глупости :)”.

Кои са злите и защо добрите ще те убият без да продумат?

Какво бих искала аз, вперила поглед в стрелата откъм острия и връх, която лети шеметно към челото ми?

Днес един човек ми пусна един запис. Кристално ясен. На него мъжки глас упоително обясняваше на едно лице как трябва да даде 20 000 лева на висше варненско ченге за да “се откупи”. Чух името на ченгето. Чух и за какво е искало парите. Чух как, къде и защо е трябвало да бъдат предадени.

Това ченге все още е на ръководна длъжност.

Дълго мълчахме заедно с човека, който ми пусна записа.

Нямах какво да му кажа. Дори не бях изненадана. И даже нямаше тръпка. Изумително за мен, за първи не пожелах да приложа всичките си хватки за да грабна в шепа “златната находка” и да я публикувам незабавно.

Дори не се примолих –ама, моля ти се, дай ми го, ще направим чудо и най-накрая тоя лицемерен корумпиран тип ще си намери мястото завинаги.

Гледахме се право в очите. Човекът, който бе успял да направи записа и аз.

И двамата знаехме, че няма никакъв смисъл.

Че ние нямаме нищо общо с монасите от манастира Шао Лин, или пък с монахът, който продаде своето ферари и няма как просто с един финт да се справим със смазващата държавна машина, която ни вкара в кацата с лайната, а ОНЯ, дето иска 20-те бона – ще го нахрани с мед.

Малко по-късно видях онзи арабски журналист, който запрати обувките си срещу “бащицата на света” Джордж Буш. Видях и как още при летежа на първата обувка, Буш удивително светкавично реагира – не защото е много схватлив, или повратлив, а защото спецслужбите му си бяха на мястото и сигналът още преди пускането на “летящата стрела” бе уловен от спецкуките.

Кой български журналист ще хвърли обувките си срещу някой гад-политик у нас? Какви обувки, боже мой, елате да видите какво мъртвило е по пресконференциите – ходещи сенки и дръжки на микрофони, които дори не знаят в повечето случаи къде се намират и какво да питат.

Има ли някой български журналист, който да стане и в упор да каже на някой корумпиран властник – ти си мръсник!?

Толкова ли евтино струва свободата – колкото чифт обувки и толкова ли е скъпа зависимостта – колкото една уж, сигурна заплата?

Докато в ушите ми кънтяха думите на корумпирания висш варненски полицай, който обещаваше да “оправи нещата” срешу 20 000 лева, си мислех има ли изобщо някакъв смисъл да гледаш стрелата единствено откъм острия и връх.

Какво се случва с всички онези, които громим и заклеймяваме, че са злите – всички те са недосегаеми. Ако сгафят ги преместват от единия си джоб в другия, ако са поели поръчката да опъват чадъра над вмирисаната от гнилоч власт, растат в кариерата и ги награждават. Понякога твърде двусмислено – с пистолет.

Преди четири месеца, точно шест след като стартирах afera.bg, от сайта се заинтересуваха спецслужбите. Първо, много любезно и обходно потърсиха лица, на които да се подскаже, че били проверили, били питали, били наясно коя съм, какво съм можела и те нямали нищо против, ама не можело ли малко по-така, както се казва, да се смекчи тона.

Малко по-късно стана ясно, че същите спецслужби правели разработка за сайта и това го изтърси не кой да е, а шефът на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Тогава много се смях, че ме били подслушвали, защото това за един разследващ журналист изобщо не е новина. И интересът на спецслужбите към него също не е новина.

После обаче историята загрубя. Пребиха един колега, който също погледна стрелата откъм острия и връх. С чукове. После още един го изхвърлиха от телевизията – точно по Тери Пратчет – със зловонието на злият, който дълго иска да гледа как се гърчиш. Нататък медийни чорбаджии, които никой не пита откъде имат пари за да купуват медии като семки, започнаха да уволняват просто защото им трябват единствено само удобните. Зализаните. Захаросаните. Онези, които никога в живота си няма да  допуснат и мисъл да хвърлят чифт обувки срещу президента ни.

Днес получих едно писмо. Преди да го прочетете съм длъжна да кажа, че нищо не разбирам от компютри, нищо, че правя сайт. Консултирах се със специалисти и те също ми потвърдиха, че можело да се “филтрират” определени сайтове и че тези дни имало наистина големи проблеми. Тези дни и аз също имах куп проблеми с влизането си в сайта, но понеже влизах във всички останали, си казах, че очевидно нещо при мен не е наред. Докато се ядосвах на себе си, внезапно в паметта ми светна един епизод от преди четири месеца – как едно спецченге въодушевено ми обясняваше колко е запалено по компютърните “неща”, покрай откриването на това кой стоял зад “Опасните новини”. Де жа вю…

“Здравейте,

Достатъчно дълго време чета публикациите в този сайт. Причините е излишно да споменавам в подробности. Само ще кажа, че ако имаше в България повече смели хора като Вас, вероятно нямаше да стигнем до днешното състояние на държавата.

Конкретният повод за тези мои писания е това, че в последните няколко дни внезапно достъпа до Вашия сайт беше блокиран. Първоначално реших, че се дължи на технически проблем. След това се сетих за "гениалните" напъни на определени хора и организации да решат проблемите си с огласяването на техни действия като просто нарежат кабелите на интернет доставчика. Тук ми стана смешно…, не беше за първи път! Но…намерих начин да проследя дали Afera.bg е активен сайт за дадения период от време, през който нямах достъп. И каква излезе тя..?!? Оказа се, че мои приятели и познати без проблем четат "новите подвизи" на вашите "герои". В крайна сметка се оказа,че само клиенти на БТК имат приложен филтър към този домейн… Описвам проблема на съвсем "народен език", за да ме разбере всеки. Както знаете, има начин да се проследи къде се "губи" връзката. Започна да става интересно…Не мога да твърдя със сигурност какви са причините за тази история, но лично за мен нещата изглеждат доста съмнителни. Всички знаем кой има технически и юридически ресурс да предизвика това явление (и  само за сведение на специалистите – причината не е в браузъра, кеша и куп други глупости, които биха изтъкнали за оправдание….Още помня времето, когато

някои се възхищаваха на нов 17 инчов флат монитор и го наричаха "компютър"…Не на нас тия номера!).

Интересното към края (ако изобщо това е края) е ,че след като започнах да ровя тази история и чрез мой приятел намерих телефона Ви за контакт, за пет минути всичко си дойде на мястото. Връзката ми с интернет, която дни наред беше необяснимо мудна, въпреки че не е от най-нисък клас като цена и технически параметри, внезапно се нормализира. Достъпът до Вашия сайт естествено беше отворен!…Странни неща се случват наоколо, както установявам. Последното има до голяма степен ироничен привкус.

Всичко това пиша само и единствено за Ваша информация, макар да съм убеден, че едва ли ще бъдете изненадани.

p.s. Пропуснах да спомена, че всички контакти за установяване на фактологията бяха през skype…Никой не може да ме убеди,че това е случайно!

С пожелания за успех: Огнян Тодоров”

Сега всички онези, които изливат злобата и комплексите си върху мен в коментарите ще рекат, че аз съм написала това писмо и, че много, ама много ми се иска да ви разплача от жалост. Ще чуя как съм “жълта драскачка”, “луда”, “купена” и дните ми са преброени, защото на сайтът му свършвали парите, понеже Данов бил в ареста.

Ако същите тези “всезнайковци” знаеха как се прави този сайт и как това няма нищо общо нито с Данов, нито с парите му, ако всички онези, с пищни редакции и тлъсти хонорари можеха да погледнат как понякога нещата се вършат просто защото ги обичаш, може би нямаше да повярват, че понякога пътят по острието на бръснача е по-сладък от мраморната алея, застлана с цветя и рози.

Всъщност, пиша тези редове заради един млад мой колега. Прекрасен журналист. От онези към които имам афинитет – остър, непримирим, дори скандалджия, но винаги с позиция и никога безразличен. Той е като герой на Франсоа Вийон – “навсякъде добре приет и нежелан съм аз”.

След като за пореден път тръшна вратата на една медия, в която бе отвратен от фалшивото лице на журналистиката, това момче ми се обади не за да търси помощ. А за да чуе какво ще го посъветвам.

Какво можех да му кажа? Какво да кажа на всички онези младоци, които преглъщат трудно онова, с което другите в тази гилдия охотно вечерят?

Да хващат незабавно самолетите за чужбина?

Да теглят една майна на всичко и да се откажат завинаги от четвъртата власт, която в България се нарича “липса на журналистика”?

Да ги науча да сведат глави и да си траят, за да станат някога главни редактори?

Да ги посъветвам точно онова, което правят разумните и практичните – слугувайте на някой богат олигарх и ще направите пачки?

Или да им цитирам една иначе брилянтно красива, но отвратителна в същността си фраза: “Не се качвай високо, Бог може да разклати дървото!”

Днес аз се отказах да “закова” ченгето с 20-те бона. Днес видях поне десет физиомутри на доволни поръчкови ченгета, магистрати и властници.

Те крачеха гордо.

И нямаше нито един Бог в тази държава, която да им разклати дървото.

Аз просто трябва да избера кого да предпочета – злият, или добрият, който убива без продума.

Младият ми колега има още време. Да реши.

Нищо още не изгубено.

Веселина Томова