Аз убих Белнейски, Шийлдс е невинен

Аз убих сестрите Белнейски, приятно ми е да се запознаем. Катастрофирах и после ги изнасилих. Може да е било обратното, мина време и забравих. Трябва да признаем, че всъщност отдавна чакаме за човека, който ще самопризнае. И точно така възпитано си представяме първата среща. Чакането досега изглеждаше инфантилно. Но вече разполагаме с момент да го вземем насериозно. Убиец ще има, ако той се разкрие първо в сутрешен блок. След това отиде пеш до най-близкото полицейско управление. Обратната хронология ще усъмни. Защото по пътя може да се спъне и да удари главата си в стълбите. Добре е също убиецът да е чужденец. За да е по-безспорно виновен и без правосъден имунитет.
Поне един българин може да се усеща доволен от следствието и правосъдието. През дупката на черепа му се вижда добре свършена работа. Когато обаче главата ти е размазана с няколко килограма камък, трудно можеш да осмислиш с нея собствения си късмет. И българинът Мартин Георгиев наистина не осъзнава правосъдната си случайност. Предимно мисли дали е прекалено студено или топло за главата му. Преди 3 години тя беше разбита от Майкъл Шийлдс, който беше осъден за по-малко от 2 месеца. И въпреки намаляването на присъдата като цяло всички останахме доволни от окончателните 10 години. Късметът на Мартин е, че получи бързо и ефективно правосъдие. Той щеше да бъде дълго време в болнични, ако камъните ги хвърляха BG мутри. Или много условно, ако го замерваха олимпийски шампиони. Ако българската глава въобще трябваше да бъде разбивана – хубавото е, че това го свърши UK гражданинът Шийлдс. Заради красотата си и потискащата самотност случаят му може да бъде използван единствено за антибългарска пропаганда. С въздействащ слоган "Не ходете в тази държава на плаж, ще ви вкарат в затвора експресно". Толкова бързо, че дори регионалните мутри почесват топките си по-бавно. Ако приятелите на Шийлдс са поне посредствени манипулатори, ще реализират кампания на свободата без особени усилия. И без да я финансират лично. Парите ще дойдат с удоволствие от турския туризъм. Който няма да има нищо против да потвърди: "Да, комшиите наистина вкарват чужденците в затвора. Особено чужденците. Собствените им случаи живеят в стари папки, а вносните – в английски затвори. Забравете за турския "Среднощен експрес". Той вече спира на друга гара. На която е по-добре да не слизате".
Кампанията „Шийлдс е невинен” е същата като „Свобода за българските медици”. Започва с медиен шум, че следствието и правосъдието ни са също толкова скапани като либийските. И завършва с политическа легализация на внушението – като петиция в Европарламента. Нашата драма имаше същия сценарий. В началото медиите и властта вярваха различно на либийския съд. В края заедно си сложиха лентички "Не сте сами". Сравнението е възможно напук на EU членството ни, предполагащо същото правосъдие. Заради препълненото сметище с примери на обратното.
Аз убих Белнейски. Но ще призная, ако помилвате Майкъл Шийлдс. Тази конспирация вече се случва. И е въпрос на време да загубим малкото справедливост, която правосъдието ни успя да раздаде. То е строго само към пияните англичани с камък в ръка. Но пикае вместо тях на гробищата. Разследването на сестрите се превръна в сериал за баби и стринки. Продължава дълго, тапицирано е с неочаквани обрати и фугирано с ведомствени интриги, някой пие в работно време и до последно не се предполага убиецът. Няма и да разберем със сигурност. Най-много да открием някого, който прилича на убиец. Но никога няма да сме напълно убедени, че той ще е правилният човек. Забравете за убиец и прекратете делото. Истината вече е невъзможна. Дългото премълчаване я обезсмисли. Закъснялото разприказване на един професор е нищо повече от самотен бунт срещу недомлъвките. И научен повод за ревизия за стари слухове. Следващият професор ще каже, че сестрите са убити от кюрдски бунтовници или марсианци. Със сигурност ще го изслушаме и ще се замислим. Версиите отскоро са разрешени, но за истината е по-добре да остане завинаги забранена. Битката за нея вече може да бъде спечелена само от британски каменоделци.
За две години и половина се изчукаха и измряха деца колкото за половин Premiership. От тях само сестрите превърнахме в обществен фетиш, с който продължаваме да се надървяме. И продължаваме да получаваме твърда ерекция, въпреки че само за последните два дни намерихме няколко непълнолетни трупа. Феноменът "Белнейски" е формула на съмнението в системата. В която загубеното и мълчаливо време винаги е равно на загубено доверие. И за двете е късно да бъдат възстановени. Но не е късно да бъде реабилитиран Шийлдс. Той имаше приятел Греъм Санки, който от Ливърпул каза, че камъкът по Мартин е хвърлен от него. Санки така и не беше разпитан от български съд. Сега трябва да напомни отново за себе си. И да добави: "Аз убих Белнейски". Никой няма да поиска подробностите.

Калин Руменов

В. “Новинар”

Разговор с Калин Руменов четете в “Интервю”