АЗ СЪМ СИ СВОБОДНА, НИКОЛАЕВ ДА МУ МИСЛИ… САЛАМЪТ МУ Е ВАЖЕН НА НЕГО, НЕ АЗ

Тая сутрин хекимян беше във вихъра си, а именно. Ма много подли тия думи, бе! Аха да фанеш некой глагол, па той земе та се шмугне в храстите! Иди го гони после, няма време, телевизионните минути са скъпи, а именно. А пък мислите – те пък искат едновременно да излизат, бутат се, спъват се и накрая се оказват натрупани една връз друга, тотално катастрофирали.

Искаше да поговори с Главчев за впечатлениета си от гостуването на мумията при николаев, но срещна мисли, които отдавна са инвалиди и не могат изобщо да излязат. Или са емигрирали отдавна….не знам, загадка ми е този главчев. И той мумия.

А николаев е тотално унизен – бяха му предложени най-различни типове, да си говори с тях за …собственото си унижение. Кънчо например е еманация* на прехода. А харизанов…, ех харизанов. Нямам обяснение защо, ама като го гледам, се сещам за онова – як като бик и почти толкова умен. Не мое се почеше от мускули. Изобщо ние се впечатлихме страшно от поведението на Антон Тодоров и Валери Симеонов, а то просто не е имало защо, анадънмо?!

Аз се чувствам ужасно глупаво, а вие? Аз съм си свободна, николаев да му мисли….Саламът му е важен на него, не аз.

Както пее оня лаком хор в гениалната реклама на салами, дирижиран от още по-лаком диригент с наденица в ръка – бря-бря-бря… бря-бря….

–––––––-

* (същ.) излъчено вещество, миризма, миризми, изпарения

…

Антон Радичев на 70. Интервюира го млада рипортьерка. Пита го туй онуй, той разказва за ролите си гордо, а накрая тя го заби с въпрос – А мислите ли за почивка вече? Един вид, бе стар си, хората не живеят толкоа дълго…. Ма мноо прости тия мичета, откъде ги вадят?

…

Имам няколко любими реклами. Изброявам ги по изричната поръчка на една приятелка, която нямала телевизор, а иска да е в течение на модните тенденции….

Начи една от тях отдавна не съм я виждала и ми е мъчно – с един, който е с напрашена коса и пенсионерски халат, демек стар, който се опитва да прави нещо в градината. Стои с гръб към смълчаната в очакване публика. Появява се тъничка струя течност откъм предната му страна. Сички си викаме, ааа пикае. По едно време се появявява набомбена красавица, струята тръгва силно, той се обръща облекчен и усмихнат – оказва се, че поливал градината с маркуч. Реклама на нещо за простата. Демек с тва лекарство, красавицата ще си остане при него, няма да бяга при някой с по-голям дебит в градината.

Втората е – Нощ. Млада двойка спи. Вратата се отваря, подава се главата на дърта уруспия, зад нея наднича млад левент с туйтуировки /по сина ми/, младите се надигат сънени, уруспията вика – трябва ми леглото ви. Оказва се свекървата, майката на младия мъж. Те се пренасят сънени в хола и отварят един диван. Лягат, ама не могат да спят, защото от съседната стая се чуват стоновете на свекървата. Без всякакво съмнение, тя прави сексове с туйтуирания мачо. Реклама на матраци. Сексът продавал викат. Продава баба им върчилкина!

Третата е за наденица. Хор. Пее бря-бря, диригентът дирижира с наапана наденица в ръка и се кефи. В погледа му блести вълчи, френетичен блясък и си личи как иска да претупа тренировката на хора и да ги … изкльопа и тях. Веганите треперят.

Вмъквам тук и една реплика от „Откраднат живот“. Реклама на филма. Тя към Него – имаш място тук, само ако още имаш здрави топки, ако не си си ги отрязъл още….

Виктория Тинтерова

Колаж: Матей Димов