Адвокат Владимир Шейтанов: “Хера” се е оказала неканен гост на неподходящо място

– Адвокат Шейтанов, какво ново по "Хера"?
– Казусът се намира на нов етап. Той е изведен вече на международноправно равнище и ще бъде решаван там. В момента се водят 2 дела и утре ще бъдат изпратени документите в трета страна за завеждане на трето дело. Тези 3 дела ще се водят паралелно – в България, Турция и третата държава. Т.е. защитата преминава към интернационализиране на казуса. Преценихме, че делото няма шанс, ако се води само в една отделна държава. Поради това ангажираме три юрисдикции. Това се налага от сериозните разкрития на защитата. Генерал Коста Богацевски и аз сме открили съществени данни за наличие на престъпление. В резултат на това престъпление има загуба на човешки живот и изчезнали български граждани. "Хера" се оказва много деликатен въпрос в международен план. Той има много различни аспекти, най-важният от които е нарушаването на правото на живот на български граждани. Успоредно се появиха данни за нарушаване на норми на международното морско право. Трето, засегнати са интереси на националната сигурност на най-малко 3 държави. Характерът на делата е международен, защото пострадалите са граждани на 2 държави, намесени са държавата на флага, прибрежната държава и държавата на екипажа, а по отношение на причините за трагедията може би става дума и за участие на още една държава. Четвърто, може би става въпрос и за междусъюзнически отношения в ЕС и НАТО, в които "Хера" се е вмъкнала случайно. Просто се е оказала неканен гост в неподходящ момент на неподходящо място. Но фокусът в този инцидент е правен и казусът трябва да бъде решен в съответствие с националното и международното право. Именно в това отношение по делото в Либия имам много сериозни резерви като юрист. Там правата на пострадалите бяха открито пренебрегнати. В нарушение на един класически принцип на правото всеки увреден да има право на обезщетение, 7-те увредени не бяха обезщетени. България няма интерес от това. Това беше политическа грешка, правен недъг. А от чисто човешка гледна точка за мен е едно морално престъпление срещу българската жена.
Съществена новост е високата степен на мобилизация на политическия фактор в България. Имаме висока степен на ангажираност от най-високото политическо ниво до най-ниското, без това да се показва на повърхността.
Още една новост – ангажирани са различни служби и институции в ЕС, в това число Европейският парламент, с участието на български евродепутати от различни политически сили. Но в това отношение ще трябва да се върви към много по-широк и по-силен натиск за това европейските институции да поемат конкретен ангажимент за разрешаване на казуса "Хера" и защита на интересите на екипажа като европейски граждани. Защитата ще поиска от всички български евродепутати независимо от политическата им принадлежност да се ангажират приоритетно с казуса "Хера" в Европарламента. Европейското гражданство на българските моряци от "Хера" ще бъде в основата на юридическите усилия на защитата пред европейските институции.
Като цяло мога да кажа, че новото по "Хера" е все още само на работно ниво, но съм абсолютно убеден, че има много сериозен напредък. За съжаление, той е бавен, но пак повтарям – много сериозен. И още веднъж, за съжаление, все още не мога да удовлетворя най-голямото желание на близките да узнаят истината за екипажа и да посрещнат роднините си у дома. Надявам се този ден да не е вече много далеч.
– Да не би да твърдите, че може да има живи моряци от "Хера"?
– Нека да бъда съвършено ясен. Категорично смятам, че истината за тяхната съдба не е такава, каквато се поднася на обществото. Имам висока степен на убеденост, че при определени условия някои от тях могат да бъдат върнати в България. Съществува обаче и опасност днес с тях да бъде направено нещо. Но в този случай отговорността за това ще падне върху определени хора и институции.
– Коя е третата държава, в която смятате да заведете дело?
– Това е държава, чиято юрисдикция задължително е ангажирана от различни елементи на делото "Хера". След успешното завеждане на това дело ще мога конкретно да я назова.
– Имате ли впечатления от съдебната система в Камбоджа?
– Може би скоро ще имам. Но всяка вътрешноправна система в една или друга степен е подчинена на международното право.
– Казахте, че има сериозен напредък по случая "Хера". Националното следствие обаче вече четвърта година не дава отговор на въпроса какво се е случило с кораба.
– Независимо че не е дало отговор, българското следствие полага усилия в тази посока. Но сериозният прогрес, за който аз говорех, се отнася до резултатите от работата на защитата, или т.нар. частно разследване. Именно защитата успя да си изясни фактическата обстановка. Остава да се премине към формулиране на правните изводи.
– В такъв случай какво е причинило потъването на "Хера"?

– Засега мога да отговоря само, че истинската причина не е съчетанието на лоши метеоусловия и напреднала възраст на кораба. Нито условията са били толкова лоши, нито възрастта на кораба е категоричната причина за инцидента. Тази версия се спука. Щеше да бъде по-лесно и по-бързо, ако защитата бе получавала по-голямо съдействие при разкриване на истината. Например, ако ни бяха предоставени сателитните снимки от компетентните институции в ЕС или ако бяха довършени някои започнати разследващи действия в посока на Италия, Украйна и Гърция. Картината на инцидента от 13 февруари 2004 г. с "Хера" е достатъчно достоверно описана в писмото на италианския зам. външен министър до италианското правителство и сенат от октомври 2004 г., ако не бъркам датата. Съдържащите се в него факти са известни, както виждате, в Италия, а в България аз лично предоставих писмото на националното следствие. Разбира се, има много обективни фактори, които не позволяват да се развие висока скорост на разследване. Говоря за политически сили и лица, не само в България, но и в Турция и други европейски държави.
– От две години се говори за втори оглед на потъналата "Хера". Вярно ли е, че наши водолази могат да работят в турски териториални води само с разрешение на техния меджлис?
– Ще отговоря малко по-разширено. Искането за втори подводен оглед на "Хера" с българско участие е част от усилията на защитата и националното следствие да получат главното веществено доказателство по делото – това е самата "Хера". Защитата много съжалява, че въпросът за вещественото доказателство "Хера" не е бил разрешен още през 2004 г. Тогава са съществували 2 възможности. Първата е предложението на турската страна към фирмата оператор "Провидънс шипинг" да извади кораба на собствени разноски, за да не замърсява екологично тази част на морето. Предложението е било отхвърлено. Втората възможност е била подводният оглед, поръчан от "Провидънс шипинг", да бъде извършен по предварително начертан от българска страна план. Поради суматохата в първите дни след трагедията това искане не е отправено към турската страна. И сега – 2008 г., България прави опит да компенсира тези пропуски. По настояване на защитата българската официална делегация начело със зам.-министъра на транспорта Даниела Никифорова постави искането за вдигане на "Хера" от дъното и алтернативно – за втори оглед от български водолази. По финансови причини се отказахме от вдигане на "Хера", а въпросът за втория оглед според моето субективно усещане се използва за допълнително протакане на делото, но не от българска страна. Турското законодателство естествено не позволява на чужденци действия по разследване в териториални води на Република Турция. Дори за действия от турски институции в териториалните води под границата от 40 метра се изисква специално разрешение. Естествено, за да се промени тази законодателна среда в Турция, за да позволи български водолази да направят подводния оглед на 72 м под повърхността, се изисква законодателна промяна. А това е от компетенциите на парламента на Турция.
– В такъв случай има ли опасност истината за инцидента никога да не излезе наяве?
– Няма такава опасност. Истината отдавна е налице, но е стигнала само до някои етажи на съдебната система. Задача на защитата е да я представи и защити пред всички етажи на тази система. Тази истина според мен вече е достояние на държавните институции в България, на институциите на ЕС и на достатъчно широк кръг ангажирани със случая лица.
– Вече четвърта година нищите случая "Хера". Какъв е мотивът Ви?
– Същият, който бе и при СПИН процеса в Либия – силният национален мотив. България е в процес на еманципиране на международната среда чрез новото си членство в ЕС. Обществото обаче е много потиснато, да не кажа по-остра дума, в резултат на неуспешния т.нар. преход. Българското общество трябва да натрупа самочувствие на европейска нация, да преодолее националните си комплекси, а българската държава – да се модернизира по отношение на политиката си и практиката си да защитава правата, честта и достойнството на българските граждани не само в България, а и в чужбина. Националното самочувствие и силата на обществото трябва да се върнат след краха на прехода. Дела като това за "Хера" и в Либия играят ролята на стимулатор на националното ни самочувствие. След либийското дело се забелязва значително израстване на националната политика в това направление. Поне според мен България се държи доста по-уверено и активно, когато става дума за международна защита на български граждани в чужбина. Само ще напомня позитивната развръзка на такива казуси в Гърция, Дубай и Нигерия. Радващото е, че се появи или поне беше вербализиран от най-високо политическо ниво концептуалният фундамент на политиката на държавата за защита на своите граждани в чужбина. Хората, ръководещи държавата, многократно декларираха, че всеки български гражданин в чужбина има право на защита и че България е там, където има дори и един българин. МВнР в изпълнение на тази политика се стреми да изгражда нов, модерен инструментариум. Има видим прогрес, но, за съжаление, се виждат и огромни нерешени проблеми. А цената на тези нерешени проблеми е незавидната съдба на стотици и хиляди българи зад граница, в това число и на екипажа на "Хера". Оттук правя извода, че работният инструментариум, с който България разполага, все още е недостатъчен. Усещам това по своята работа по делото в Либия и "Хера". Нужни са още много усилия за оптимизиране и професионално настройване на работата на българските институции, за да може проблемите да се решават още на тяхно ниво и да не изискват екстрени спасителни действия на президент и премиер всеки път, когато са застрашени животът и интересите на българите в чужбина.
Трябва да се активизира и обществото, за да защити българските интереси по случая с "Хера", както го направи с движението "Не сте сами" по отношение на медицинските

ни сестри в Либия.

Жулиета Цветкова

“Черно море”