АВЕ, ЦЕЗАР, ОБРЕЧЕНИТЕ ТЕ ПОЗДРАВЯВАТ!

Журналистите в България си сътвориха истинска битка като същи гладиатори, за да задоволят глада на Императора за зрелища и за да скрият липсата на хляб.Гладиаторският устрем стигна дотам, че журналистите дават пресконференции, за да плюят други журналисти. Не за да разкриват подмолните течения на властта, не за да се съмняват във всяко твърдение на управляващите и да го подлагат на проверка, а за да всеят съмнения в колегите си, които не са на страната на плащащия олигарх.

Сашо Диков ще громи манипулативните журналисти. Ще стажантства пред погледите на късополи стажантки от конкурентни телевизии, които ще размахват микрофона в устрема си да чуят най-пъстрите му лафове, а не да се замислят над същината на този срамен, позорен, отвратителен акт – журналист отрича работата на други журналисти.

Няма да напомням предишни прояви на колегата Диков. Няма да влизам в неговия стил. А и той не е виновен. Той работи не за себе си (телевизията, която му плаща заплата, не е негова собственост). Съмнявам се, че едни нормални собственици на медия, особено чужденци, биха позволили на техен служител да се изправи по този начин срещу други колеги от гилдията. На врата на всеки журналист неизбежно, макар и невидимо за очите, виси бадж с името на медията, в която работи.

Та не е Сашо Диков този, който подгрява публиката в амфитеатъра, той е само гладиаторът, който ще пролее кръвта си. Друг стои зад него, гладиаторът по презумпция е роб.

Да повтарям ли обществената тайна за едни 30% в НТВ? Да посочвам ли с пръст Императора?

Клиентелизмът е в основата на Римската империя. Днес един от „клиентите“ на Императора, назначен от него за президент, има нужда от защита. Нека пролеем кръв за него! Амфитеатрите и до днес стоят като окървавени паметници на разгула на патрициите, които се забавляват с животинската ярост на тълпата. „Хвърлете ги на лъвовете!“ още звучи като ехо в тунелите на римските кървави арени. А тълпата междувременно, залисана в битката на живот и смърт, ще забрави, че е гладна, отритната и бедна.

Не казвам, че противниците на Сашо Диков са в ролята на Спартак. Не казвам, че бунтът на робите е близо. Не е така, защото тече бунтът на патрициите, който също трябва да накара тълпата да си мисли, че е задоволена откъм зрелища.

Но скоро някой ще трябва да изкрещи високо, че Императорът е гол и винаги е бил такъв. Че лъвовете са нахранени, но публиката е гладна. Че Сашо Диков дава пресконференция не срещу когото трябва.

Пресиян Антонов