Аверът на Цанков Косьо към Сретен Йосич: Ще дойдеш да се разберем, да не си застъпваме интересите!

Вестник „Стандарт” публикува откъс от книгата на Боби Цанков „Тайните на мутрите” 2, в който Цанков пише как се бил срещнал с Йосич.

Afera.bg препечатва откъса за да се види изключителното въображение и художествената измислица в писанията на Цанков:

„На следващия ден отидох на среща с Йосич. Бях само с един шофьор и един гард, но и двамата бяха с автомати под палтата. Знаеш ли къде беше срещата? На езерото "Ариана". Сретко (така Косьо наричаше Йосич – б. а.) бе дошъл сам, но само на пръв поглед. Беше началото на лятото, някъде през май. Беше се смрачило, може би е минавало 21 часа. Той седеше на една пейка на алеята до езерото и люпеше семки. Беше се облякъл като селянин, с панталон и една тениска на райета. Сопола не бих си хвърлил по него, ако не знаех кой е всъщност. И така се запознахме. Аз отидох и седнах до него, а моите хора се разпръснаха по алеята. Сретко каза:
– Кажи сега, комшо, какво те сърби?
– Не можеш да дойдеш тук и да правиш, каквото си искаш – казах.
– И какво сега? – ухили се Йосич. – Твоите гавази ще ме убият ли?
– А какво би ги спряло? – попитах риторично.
– Я им кажи да те поогледат! – каза Сретен.
Аз попитах единия вижда ли нещо необичайно около мен, а той, след като се приближи, направи ужасена физиономия:
– Шефе, имаш една червена точка от снайпер на челото и една на сърцето.
– Виждаш ли сега какво би ги спряло? – попита Йосич.
– Добре де, попитах риторично – усмихнах се, за да изляза от ситуацията.
– Аз работя в половината свят – започна сериозно Сретен, – имам канали в Сърбия, Холандия, Австрия, Турция и дори в Египет, а ти искаш да ти искам разрешения за тази смешна България ли?
– Не разрешение, а да дойдеш и да се разберем – бих отбой аз, – да не си застъпваме интересите.
– Това няма как да стане, докато се занимаваме с еднакви неща – репликира Сретен, – но можем да се разберем да започнеш да работиш под моята шапка. Така ще правиш много повече пари и дори ще си тръгнеш оттук жив!
Нямаше как да откажа такова предложение, поне що се отнасяше до тръгването ми от езерото. Казах му, че ще обмисля нещата и пак ще се срещнем. "
На следващия ден извиках Тони при мен в "Маркрит". Още не бяхме толкова близки. Казах му да дойде и дори му обещах да му върна голфа от околовръстното, който, след като избяга от него, му прибрахме за наказание.
– Искаш ли да станеш сериозен играч, или цял живот ще притичваш по уличките? – попитах аз.
– Е, що за въпрос – отговори приветливо Клюна, – аз винаги съм искал да се сближим, но има много интриганти около теб. Аз много те уважавам.
– Има един Сретен Йосич, който от известно време убива дилъри като теб и завзема квартали. Ако ми съдействаш да го отстраним, аз ще те направя началник на моето разпространение в София. Искаш ли?
– Разбира се, разбира се – отговори Клюна, без да мисли много. – Аз имам едни хора, с които можем да го прецакаме, но после не знам кой ще ме опази.
– Аз! Аз ще те опазя, ако ми свършиш работа – скочих аз. – Само кажи как може да стане.
– Ами, той, Йосич търси контакти с нас, с мен и Демби – заобяснява Тони. – И дори е готов да ни даде материал напред, ако се съгласим да работим за него. Може да го викна някъде да се оправим с парите и да ти го подложа да го убиете – предложи Клюна.
– Няма да стане така – отговорих. – Ще направим друга схема. Ще го извикаш да му отчетеш пари, а аз ще свърша останалото.
След тази среща в "Маркрит" Клюна и Демби си стиснаха ръцете със Сретен Йосич. Взели 10 килограма чист хероин и го примесили така, че да стане 15 килограма. Пет от тях скрили за себе си, за шанаджийство, а другите 10 ги продали. През това време се видях с един от тогавашните началници на НСС, на което, както и двамата знаете, съм нещатен сътрудник. Разбрах се с него да им подложа Йосич, а те да го арестуват, тъй като Холандия му искаше главата за някакви убийства, които бил поръчал там.
За да не изглежда странно, че не го търся изобщо, поканих Сретен на обяд. Седнахме в една неугледна бира-скара (той ходеше по такива места, за да не го разпознават кой е по хубавите заведения). И му казах:
– Сретко, комшо, аз пратих Клюна и Демби да работят за теб, но не искам нищо в замяна. Искам да си партнираме в по-големи начинания.
– Ти си змия, комшо – отговори Йосич. – Няма да си дадеш ей така територията. Ще разбера какво кроиш и ще те обеся на червата ти.
След този разговор си тръгнахме в лоши отношения. Аз ограничих излизанията си, защото знаех, че Сретен има най-добрите снайперисти. Говореше се, че не пропускали от 2 километра!
В началото на юни нашите приятели Демби и Тони му звъннали на Сретко и му казали, че могат да му отчетат половината пари. Излезли му с номера, че не искат да ги държат у тях. Той ги попитал в какви купюри ще са, а те му казали по 50 германски марки. Трябвало да му отчетат 300 000. Срещата се състояла на площад "Възраждане". Тони и Демби отишли с един пасат, а Сретен излязъл от безистен до площада.
– Добро, всичко точно – отчел Сретен. – Другите утре по същото време, пак тук.
Слязъл от колата, а Тони и Вучев дойдоха при мен:
– Утре иска другите пари. Имаме уговорена среща – казал Клюна.
– Вие няма да отидете – наредих аз, – той ще ви чака, а него ще го чакат други хора.
– Кои са тези хора? – попита Демби.
– Не ти трябва да знаеш, че няма да спиш спокойно – отговорих.
На следващия ден Сретен отишъл на мястото на срещата, но видял, че Клюна и Вучев ги няма. Повъртял се 15-20 минути и отишъл до един уличен телефон да звънне на мобилния на Тони и да пита къде са му парите. В това време групата за задържане на СДВР, която получила информация от НСС къде ще бъде Йосич, скочила да го арестува. Сретен тъкмо бил набрал Клюна и той чул как викат на Йосич: "Стой на място, горе ръцете, лягай на земята. "
На другия ден дойде при мен с Демби и ми се закле във вечна вярност. Явно не му се искаше да ляга и той на земята!"
– Искаш да ми кажеш, че Сретен Йосич е арестуван заради теб? – попитах изумен аз.
– Е, не заради мен, но с моя помощ – каза Самоковеца с доволна усмивка.
– Така си беше – намеси се Клюна, – оттогава съм с шефа.
С тази история Косьо Самоковеца ми отговори как са станали толкова близки с Тони Клюна. Погледнах часовника си и видях, че вече бяха минали повече от 2 часа, докато слушах истината за ареста на Сретен Йосич”.

В. „Стандарт”