Абсурдната държава

В редица случаи обаче той си говори, а те със зор успяват да вмъкнат по някоя реплика. Неговият монолог е патетичен и гневен, искрен и жертвоготовен. Става ясно, че ситуацията по върховете е “отврат”, че там са я подкарали като предишните, че му пречат да работи по “Била” и – (защо ли?) – по “Лукойл”. Генералът знае, че го слушат – и честно предупреждава за това своите събеседници. А иначе – както сам казва – пука му на жилетката.

Премиерът чува патардията и също е ядосан. Но не защото някой – незнайно защо – слуша неговите министри. Напротив – той знаел, че ги слушат – и не им бил казал. Защото – става ясно – слушането е здравословна процедура. Мразенето също. Дословно: “Аз не искам от тях да се обичат. Аз искам те да се мразят, да са скарани, за да е сигурно, че никой, никъде, от тях не може да покровителства нищо. Не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции. Който премиер е имал доверие на всичките си министри, винаги е бил подвеждан.”

Няма нищо лошо в това да се подслушват министри. Израз, който може спокойно да бъде вписан в нравствения кодекс на милиционерската държава. Имаше там някакви права на личността, вписани в международни харти и в българската Конституция. Че никой не може да бъде следен и подслушван, че личния живот на гжражданите е неприкосновен и прочее такива либерални шмекерии. Българския закон допълва, че изобщо някой може да бъде подслушван само ако е извършил тежко престъпление, за което се полагат над пет години тъмничен затвор.

Следователно? Следователно ни управляват престъпници. Ако всичките тези министри, за които Бойко Борисов знаел, че се слушат, са подслушвани по надлежния ред – с прокурорска проверка и разрешение от съдия – то тогава всеки от тях следва да е отговорен за тежко престъпление. А ако не са извършили тежки престъпления – то тогава самото подслушване е тежко престъпление – и отговрност за него носи този, който подслушва, но и този, който знае за незаконното подслушване и не предприема необходимите мерки, въпреки че е начело на държавата. Сиреч – Бойко Борисов.

Кой все пак е онзи юнак, дето е подслушвал?

Има думата прокуратурата. Тя обаче бръчи чело. Защото: според закона ако тя е започнала разследване срещу някого, то съответния прокурор е трябвало да бъде уведомен за записите веднага, след като са били направени. Няма такъв прокурор обаче. Прокуратурата е получила въпросните записи под формата на флашка от… Явор Дачков.

А може би трябва да приемем хипотезата, че е имало дело, но то не е довело до резултат, и затова прокуратурата не е била уведомена? Разните там “Бащата” и “Синът”, дето май били водени срещу ген. Танов? Не, уви. Защото пак по същия закон неизползваните записи се унищожават в срок от десет дни след приключването му. Записите са направени през май. Минали са не десет дни, а осем месеца.

Тогава може би МВР ще да знае нещо? Нали все пак там се намира службата, която реално играе ролята на големите уши? Да – ама не. Бойко Борисов може да е сигурен, че подслушването е направено по всички законови регламенти и правила, ама Цветан Цветанов не е. Трябвало да се провери. Не можел да гарантира, че записите са от СРС: “Мога да ви уверя в едно – има закон, който се спазва. Аз в момента не мога да ви дам пълната гаранция, за това, което излиза в публичното пространство – кой е източникът и дали са регламентирани или не регламентирани СРС-та”.

Значи закон има, но гаранции няма – независимо кой какво казва по въпроса. В същото време много хора казват разни неща, без да се замислят. По телефона, но дори и без него. Например министрите на ГЕРБ се изредиха да декларират, че нямали нищо против да бъдат подслушвани. Тъй де – щом шефа казва, как да имат против? Полезно било – даже стенограмите можели да им послужат като личен архив…

Ами ДАНС? Какво ли прави най-юначната тайна служба в този трагикомичен за страната ни момент? Нищо не прави и нищо не казва – както се полага за бойците от тихия фронт. Скрила се е зад храста и мърда с ушички. И тези ушички са бая дълги.

Ще възразят – правят все пак нещо – проверяват. Както проверяваха и на времето що е това “Галерия” и има ли то почва у нас. Проверяват кой е врътнал така кранчето на секретната информация, та е протекло право на улица “Арарат”. Ах, коя ли е тази къртица, дето мишкува в хамбара ни…

Проверяват те, а прокуратурата разследва поредния неизвестен извършител. Нищо, че още през декември стана ясно, че Божидар Налджиев, шеф на сектор – забележете! – “Корупция в съдебната система” – е напуснал покоите на агенцията заради теч на информация право към Алексей Петров. И в крайна сметка май ще се окаже, че въпреки всички промени ДАНС продължава да работи за опандизения си сив кардинал.

В същото време продължават да ни подслушват – с бюджет, по-голям от този на БАН. По-голям дори от отпуснатия с тази цел във Великобритания. И ние като данъкаплатци си плащаме, за да го правят – въпреки че по-малко от два процента от тези записи се използват като доказателства в съда.

Къде ли отиват останалите? Както вече казахме в началото, мъже с шлифери и черни очила ги разнасят насам-натам. Преди това пък други едни лабораторни плъхове режат, монтират, вмъкват, наслагват. А една шепа зомбирани лумпени използват изфабрикуваното, за да рекетират цялата държава – и то, забележете – под предтекста, че се били борели с подслушването…

Че тези лумпени са марионетки, това е ясно на всички. Марионетка е обаче и онзи селскостопански субект, под чиито пръсти играят. В интерес на кого? В интерес на една партия, която иска да спечели следващите избори, за да ни насади на поредната тройна коалиция – и в интерес на някакво там Гоце, което минава за президент, докато всъщност си е просто руски резидент.

България щяла да влиза в Шенген… Е – а какво чуват тези, дето малко се съмняват, че имаме потенциал за опазим европейските граници? Чуват стенограми с разкази за корумпирани митничари, чуват отврати и пехливанска шумотевица от хващането гуша за гуша. И малко по малко – от флашка на флашка – тия юнаци, тия Трактори, вакли Янета и Дачковци прецакват България.

Едвин Сугарев
www.svobodata.com