МЪЖКИ ДУМИ. ЖЕНА, С КОЯТО ГОСПОД МЕ СПАСИ

МЪЖКИ ДУМИ

… ще се завърна нявга в тишината – под твоите развихрени коси,

навярно пролетта ще е благата? – с прекрасните ти бликнали роси,

връз твоята пижама със дантели ще се стиша в пропадащия мрак,

ще ти говоря врели-некипели – за ледените преспи ланшен сняг,

човечеството нека да заспива, аз ще съм твое вятърче във степ! –

а ти под мен, красива самодива, поглъщай ме? – да чезна тихо в теб,

да милна земетръсните ти хълми с внезапната си топла мъжка длан,

и светлоструй от обич да ме пълни! – от нежност и безсилие пиян,

и нека да се сринем в тишината, взривила в мен най-тихото станси!

И да те гледам с обич, моя свята! – Жена, с която Господ ме спаси.

Валери Станков