МЕТОДОЛОГИЯ НА ПРОПАГАНДАТА

Методология на пропагандата!

– изваждане на фактите извън съответния контекст;

– прикриване на пълната картина (премълчаване на факти, които опровергават предварително изградена теория);

– тенденциозно демонстриране на събитието (абсолютизиране на „необходимите факти“ и ориентация към гледната точка само на представители на една от страните като единствено възможна);

– изграждане на фалшива причинно-следствена връзка, когато реално кризисно събитие се разглежда като резултат от дейността на сили, които нямат нищо общо с него;

– подмяна на информацията с мнение, представено като „надежден“, „експертен“ и „независим“ коментар;

– формирането на негативни асоциации, фиксиращи вниманието върху негативното за страната-жертва и нейния елит;

– удобно интерпретиране на социологически данни;

– представяне на зависими анализатори като обективни и неутрални;

– компенсиране на обосновани твърдения с голям брой емоционални изблици;

– трансформация на историческото значение на събитията (украсяване и преувеличаване или, обратно – намаляване на значението);

– подмяна на понятията (например прилагането на мерки за дестабилизиране на държави, тяхното политическо и икономическо отслабване се нарича демократизация);

Владислав Наков