15 години afera.bg
« Върни се назад Публикувано на 08.11.2022 / 20:03

ЛЪСТИВИ „МИРОТВОРЦИ“, КОИТО СЛУЖАТ НА ЧУЖДИ СИЛИ И ИНТЕРЕСИ

Архангелов ден е…

Празник.

Въодушевление…

Ден, в който намират повод да се радват именици и правоохранители, служители на МВР, бдящи над обществения ред и сигурност.

С най-искрени чувства честитя на всеки, който празнува, на всички, които почитат чистотата на Архангелите.

Бих искал това да не е протоколно събитие, наложено чрез нормативи в правоохраняването и същевременно изкривено от порочността и лъстивостта на дните ни.

Днес си спомних една история, разказана от кръстницата ми, баба Недялка (мир на душата й).

Случва се непосредствено след Първата световна война.

Накратко, Георги Молев (баща на кръстницата ми) и Серафим Ганев от Златоград, са български разузнавачи, които турските служби разкриват по време на мисия в Турция.

След като ги арестуват, те са задържани в затвора в Одрин.

В онези времена, за дейността, която са упражнявали, присъдата им е произнесена в рамките на 24 часа.

На следващия ден, рано сутринта, те е трябвало да бъдат обесени.

В затвора работели двама българи – мохамедани от квартал Табаханата на днешен Златоград.

Единият от тях отговарял за една от смените на постовете в охраната на затвора.

Приели с мъка и не можели да понесат, това което очаквало двамата златоградчани.

Решението, което взели, било ясен повик от силата на душите им, надмогнал страховете и безпомощността на пасивната, покрусена съвест.

Когато чули, че на следващия ден ще бъдат обесени, началникът на смяната отишъл да купи и оседлае четири коня, а другият, изпълнявайки задълженията си на надзираващ, вървял из коридора, където била килията на Георги и Серафим и пеел родопска песен с текст, който сам нагласял така, че да им съобщи за това, че не трябва да осъмват в Одрин и след 12 часа вечерта „госки да чекат“ (гости да чакат).

Така се и случило.

Двамата златоградчани от Табаханата вързали на копитата на четирите оседлани коня парцали от стари, шаячни, войнишки униформи, за да не тропат подковите им при бягството и след полунощ извели Георги и Серафим от Одрин.

Някой ще каже, че това с увитите копита на конете е заимствано от живота на Дякона Левски.

И аз направих подобна асоциация, когато кръстницата ми разказваше историята.

Но, все пак, тя е имала живия контакт с реалните лица от тези събития и нямам никакво съмнение за думите й.

От този миг и четиримата златоградчани били обречени, в случай на неуспех.

В тази съдбоносна нощ, Георги и Серафим, заедно със спасителите си, дават обет, че ако минат границата и си стигнат до родните домове в Златоград, ще направят храм на връх Св. Неделя, където е имало легендарен православен манастир по време на насилствените помохамеданчвания в Родопите.

Манастирът наистина е съществувал.

В Златоград е имало 3 активни вълни на помохамеданчване в петвековното робство.

При един от кръвните набези, част от населението в района се укрива в манастира.

Той е бил обсаден, след което разрушен от турския башибозук.

Народната памет споделя, че в мигът на разрушението в небето са се е появило ято от големи, черни птици, които са се втурнали да кълват очите на разпасания турски аскер.

В моите ученически години си спомням, че в района около Бенковски и Добромирци, продължаваха да се раждат поколения с анатомични и здравословни проблеми в очите.

Вярваш или не, това бе неоспорим факт.

Османската политика в онези години на робството е била дълбоко издържана и целенасочена.

В тези региони на Източните Родопи тенденциозно са заселвани етнически турци с цел по-бърза асимилация на Родопите.

И не малка част от потомството им сякаш изкупуваше грехове, останали назад, скрити във времето.

Георги Молев и Серафим Ганев спазват обета си и издигат спретнат храм на връх Св. Неделя, над Златоград.

Двамата техни съграждани от квартал Табаханата са били най-скъпите им гости до края на дните им.

Баба Недялка ми казваше, че всеки петък са имали традиция да бъдат заедно в дома й.

И нито веднъж, до края на живота си, не са си изменили.

Събирали са се, радвали са се и са плакали…

Това са били за Георги и Серафим техните ангели.

Това са били „Пратеници на Бога“.

Българи – мохамедани от Табаханата, да простят душите им младежката ми памет, която не помни имената им.

Отидоха си заедно с баба Недялка в отвъдното.

Такава е ориста на истинския герой – да остане незнаен за суетата на света, а името му да се носи редом с душата в небесата… там… близо до ангелите и заедно с тях.

Тази ретроспекция днес, на Архангеловден, ме кара да се замисля за онези, които искат да бъдат сравнявани с ангелите, но делата им все повече отварят път на „черните птици“, появили се над манастира.

И няма как да не е така, когато „миротворци“  продават оръжия, за да се воюва.

Купуват самолети на хартия, за милиарди, без да знаят от кого ще ни пазят тези самолети и за какво са им точно сега.

„Миротворци“, които не строят храмове, не образоват поколения и не полагат усилия за здравеопазването и укрепването на родното си население, а слугуват на чужди сили и интереси.

„Миротворци“, които с цялата си енергия и продажен дух спомагат за изписване на класиката в англосаксонската доктрина – да намериш някого, който да отстоява твоите интереси за собствена сметка.

Да, нашите „ангели – пазители“, които днес парадно празнуват, с ехидно и лъстиво изражение в душите си, остават равнодушни към тези, които отстояват чужди интереси за собствената ни сметка.

А на Архангеловден, Господ сякаш пак ни побутва… Да се опомним.

А лъстивият се ежи и се мята, да не представи жертвата на пратения в неведение да охранява границата ни  като обикновена статистика.

Демонстрира загриженост, а некадърността му разпасано се заиграва с безчестието.

Казват, че злото е недъг на душата, а заблуждението е гибел на истината.

Колкото и голям да е напъна на нечестивеца да се нареди близо до ангелите, ако душата не се изцели от злото, за да се роди от здравето на духа, за човека е невъзможно да пожелава свръхестествените дарове на Духа.

Пресищането желае много.

Трезвият ум няма как да приеме преситеният за ангел.

Неприятно е, когато преситен говори за добродетелност, още повече на Архангеловден.

Користолюбецът е роб на страстите.

Той не е пленник само на сребролюбието и властта.

Той е онова, към което се привързва волята му.Разпасаността във вероломното безчестие на дните ни избира да празнува всичко, което милва горделивостта й.

Тя може да си позволи да нахалства, скрито или нагло, в низостите на страстта из цялата земна шир.

Но, всичко това е временно.

Писано е, че тъмна и мрачна скръб настига онези, които извършват грях, обгръща ги и тръгва редом с тях.

Във време на самозабравяне и деградация има мигове, в които плътта се нуждае от вразумяване.

Тежко е, когато на управниците липсва не само интелект, а и доблест, да прозрат и разчетат тези мигове.

Най – горчивият срам е, когато човек изпълнява желанията на врага и той се не откупва със сребро.

А Архангеловден, утвърждава едно:

–  „Няма неправда у Бога, Който подава правдата. На Него слава!“

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

«