« Върни се назад Публикувано на 22.12.2022 / 9:50

КОЦЕТО. ТЕАТЪР НА АБСУРДА

Да ви разкажа сега за последния протест на „възрожденците“…

Преди няколко дни ми се обади някаква непозната, на която ѝ били казали, че аз бих могъл да ѝ помогна. Оказа се, че е сестра в тубдиспансера на Белодробна болница, в която работят и няколко жени от село (Константиново). Та те ѝ били казали горното… Ся! Само аз си знам, че съм една гола вода и дет’ има една приказка – бай Кравай, ама… Тя от къде да знае жената, хваща се за сламка. Десет месеца не били получавали заплати медиците, болницата имала задължения от около 700 000 лв., спрели им тока и в пълен противовес на медицинската практика, пуснали туберкулозно болните по домовете им…

А когато тази същата жена се разплака по телефона, разказвайки ми как направила диабет втора степен от притесения и как гледала хората по улиците да носят елхи и подаръци, а те – медицинският персонал – не знаели от къде да намерят пари за храна, ми причерня. Ама ей така, по мъжки ми причерня – яката!

„Егати! – казах си и теглих една цветиста по адрес на малоумниците в местния и националния ни парламент. Зер, болницата Общинско търговско дружество, ама туберкулозата държавен приоритет. То за това и петнайсет години вече държава и Община си прехвърлят топката я… и се впуснах в битката. Абе стар съм вече за тия работи, знам си, ама.. „Честта задължава“, си мисля патетично и не мога да измисля нищо друго… Давай, викам да правим протест… Предизборно време е, проблемът е сериозен – имаме пари за оръжие,  обаче нямаме за болници – а и това поне го умеем, че от 89-та сме все по площадите. Дет’ са вика израснахме по тях… И бой ядохме, изпоженихме се, деца ни се родиха… е някои вече дадоха и фира, ама такава е тя…

„От теб искам само да отидеш в Общината и подадеш уведомление за протеста като организатор. Другото остави на мен.“, казах на жената и… така. Метнахме я значи.

Призовах за подкрепа съселяните ми, че сме будно село, не сме като мрънкащите граждани (повечето от тях и те на село раждани) които обаче дойде ли време да се вдигнат или да гласуват, ги няма никакви, а тръгнем ли по улиците развели трикольори, ни гледат от масите по кафенетата и ни се смеят. Абе смеят ни се те, ама тъжно. Защото не се чувстват достатъчно мъже докато си търсят оправдания. И се правят на такива само в леглото и след три ракии. (Второто от първа ръка го знам, а първото го твърдеше една жена с опит в недалечното ни минало – Куцото Сийче)…

Та! Има едно нещо дето все го оплюваме, сякаш е рожба на Рогатия, че е такова или онакова, ама опре ли ни яйцето до някои други части на тялото, му се молим като на Всевишния. Журналистика му викат… За това и аз ударих на молба, написах прессъобщение, като помолих приятел от божествените да го препрати до колегите си. А тъй като идеята беше да се затвори пътя Варна-Белосав, се обадих в кметството на Белослав, че на тази и тази дата, от толкова до толкова часа ще има протест и ще затваряме републиканския път. Да вземат да уведомят народонаселението да се съобрази, ако има нещо за вършене по него време. Нашите от село си знаеха…

В деня Х, от село отидохме къмто двайсетина души. Горе-долу толкова бяха и медицинските работници. Като умерен оптимист, пък и човек вярващ до край в чудесата около Коледа, бях пуснал постове и до някои от по-големите фейсбук групи, ама… гражданя на протеста, както споделих, нанай! То и на кого ли вън от фейсбук му пука, че затварят болница… Ама каква туберкулоза бе?! От Ухан ли я пуснаха пак или отгоре с кемтрейлса? Я не ме занимавай с глупости! Били пуснали туберкулозноболните по домовете им? Много важно! Лъжи и инсинуации… Аз ли да ги мисля? Бегай бе! …

Та така, на протеста сме около 40 души, а има сериозно присъствие на полиция и – слава богу – медии!

Тъкмо моля началника на полицията да съдейства, ако е удобно, и полицаите да отцепят пътя, че сме близо до завой и някой да не даде скоропостижно фира от някое забързано МПС и изведнъж чувам зад гърба си яден, до болка познат и тъкмо толкова противен ми фалцет – Костя Копейкин. Около него гледам още няколко също толкова познати ми от по-рано неестествено екзалтирани екземпляра развели знамена – единият алкохолик, другият известен познайник на полицията и трети, по-обикновен нещастник, ама прегърнал взаимно отричащите се и една от друга по-безумни идеи на лидера си.

Костя се пени пред микрофоните на богоподобните и си мисли, че му взимат интервю, а те съвсем сериозни се правят, че записват… Цирк! Оставям офицера и отивам да се насладя на шоуто. Богоподобните вече са си направили репортажите, заснели са протестиращите в близък и далечен план, темата е потресаваща, за това интересна и от жизнено важно значение за обществото ни като цяло… и в антракта се забавляват с клоуна.

Влизам сред моите хора и виждам един от резервните „възрожденци“, който крещи в изстъпление в очите на организаторката на протеста (жената, която ми се обади) „Този протест е организиран от възраждане!“ Жената е в ступор, не може да осъзнае какво ѝ говори и не прави нищо друго освен да го гледа изумено и измъчено. Мълчи. „Моля?“ – питам аз вместо нея. „Този протест е организиран от възраждане повтаря дебилът и аз започвам да се хиля. „Ти сериозно ли?! – и се каня да отмина – когато се сещам да попитам, за да уточня. – През възраждането ли ми казваш, че е организиран или какво…“ „Какво? Как-во? – започва да заеква оня и сменя темата – А ти искаш ли да се видим в съда?“ „Сакън! – му отвръщам. – Съдиите са несменяеми, ама за разлика от богоподобните в съдебна зала им е забранено да се забавляват.“ „Абе ти добре ли си бе?“ вече ме гледа не само тъпо.

Оставям го и се доближавам до лидера му, за да чуя как оня да се пени пред изключените камери и микрофони… Ама се пени, брат! Туй украински бежанци, туй как щял да управлява България и как му било време за нещо си, как политическият му противник бил отишъл на протеста (вероятно за разлика от него, само за да си направи PR…

Не цирк, гледаме театър на абсурда… А богоподобните, съвсем сериозно продължават да се правят, че снимат и записват… Абе богопопдобни са, ама и те са хора. Щом има клоун, забавляват се.

Та това беше „протестът на възрожденците“…

Същото се повтори и на сесията на Общинския съвет, когато циркаджиите отново заявиха в измъчените лица на медиците, че „възрожденците“ били организирали и провели протеста, и в „лайфа“ на лидера-смешник, и в постове из фейсбук, под които в несвяст електоратът на театралите им пише „Браво!“… Както си знаем, друго ако не, поне е весело… Е, малко тъжен смях, но на нас всичкото ни е такова и нищо не ни е нормално. Хеле пък политиците…

Но все пак съм доволен, че постигнахме нещо. С пълно единодушие в ОбС се реши да се отпусне един милион за покриване задълженията на болницата и заплатите на персонала… За което Костя написа, че е постигнал победа. Под поста му отново имаше стотици коментари „Браво“ и „Осана“…

Марин Урумов

«