ДА @БА ТЕЗ КРОАСАНИ, А НАЙ С ТЯХ И „ПСИХОЛОГА“ НА МВР -ИДИОТИ НА РУМЕН РАДЕВ! САШКО БЕ ИЗКАРАН, ЗА ДА БЪДЕ „НАМЕРЕН“!
„Щастливата развръзка със Сашко се крие в заболяването му, заяви пред БНТ Неделчо Стойчев, бивш директор на Института по психология към МВР. Хиперактивността му е дала възможност да се движи непрекъснато и така е компенсирал възможност за по-сериозно измръзване. Господ е бил с него, защото в периода, в който власти и доброволци го търсиха нямаше сериозно застудяване. Хората, които са го тъсили са имали едно наум, че може да е наблизо в района на издирването и са разхвърляли опаковани кроасани в него. После са намирали опаковките празни, което вероятно е защото Сашко ги е консумирал.
Сашко вероятно се е крил от хората, които са го търсили, отбягвал е човешки контакти, което е характерно за аутистите, заяви експертът Неделчо Стойчев по БНТ. Според него няма данни да е държан в плен, белезите по тялото му издават борба с природни стихии, а не от човешка агресия. Обикновено в такива случаи се разследват близките на детето, предизвикали с някакви свои действия изчезването му. Чувството за вина, което изпитват винаги се отразяват върху изследване с детектор на лъжата, заяви психологът. Бащата на Сашко обаче премина този тест без проблем, каза още той. Според него случаят изобщо не е криминален, а е инцидент. Бащата е изпуснал момчето, не си е дал сметка, че нещо такова може да му се случи, каза Стойчев. А освен всичко друго, ако Сашко е бил отвлечен за откуп, такъв не е бил поискан в 9-те дни отсъствие на детето.“
…
МВР – идиоти на Румен Радев продължава да дефилира с пълната си кретенска „ювелирност“!
След като ни засипаха с малоумието „много трудна планинска местност“, която всъщност е плоска като тепсия, след като направиха дни наред пропаганданден пошъл трилър, като в него се включи и президентът Румен Радев, да се прави на главен секретар на МВР по-тъп и от Цветанов, след като дни наред нагледно ни демонстрира своята пълна некадърност и нефелност, МВР – идиоти на Румен Радев показа и кретените си „психолози“.
Да @ба тез кроасани, да @ба, а най с тях и „психолога“ на МВР!
Тоя измисленяк ако е топ парче „психолог“ на МВР, да влезе убитият!
Абсолютно ясно е за всеки един, който има грам мозък в главата си, че детето НЯМА КАК ДА ПРЕЖИВЕЕ ДЕВЕТ ДНИ без вода, без храна и на студ в гората!
Пуснете, моля ви, тоя тъпанар „психолог“ 9 дни без вода и храна, на студ и после си го приберете на „Дондуков“ при Румен Радев да му бае!
А сега АФЕРА да ви обади: Детето е било държано в мазе, в близост до мястото на изчезването му – в голяма мръсотия, при хора, живеещи в мръсотия. След обявяването на паричната награда, дали от страх, дали от нещо друго, в МВР е пуснат „сигнал“, че е в местността на Червена могила /вече „преместено“ там/, а МВР, понеже напълно се осра с издирването, се застрахова да не се осере за пореден път, пробутвайки тази информация на „героите“ делтапланеристи и така уж „случайно“ го откриха и впоследствие се изпотрепаха да хвалят МВР.
МВР е пълна кочина, тотално довършена от избранниците на Румен Радев – Бойко Рашков и Демерджиев.
Ако има виновник за състоянието на тази малоумна кочина МВР – той се казва Румен Радев.
АФЕРА публикува и коментара на Григор Лилов по случая:
„Тъпи сме и затова ни лъжат за аутиста Сашко:
БЕЗ ВЪПРОСИ СЛЕДВА ЕУФОРИЯТА ПОКРАЙ ЕДНО „НАМИРАНЕ“
Тази, нашата държава никога няма да се оправи.
Препълнена е с хора със завиден интелект – много нисък. Или с висок, но отказали се въобще да мислят.
Защото и иначе хора с претенции за интелигентност, а не само куцо и сакато, се умилява как е намерен Сашко и как детето сам-самичко е оцелявало цели 9 дни.
П-Р-О-С-Т-О-Т-И-Я!
Глупост на квадрат!
Я да ви питам вас как 9 дни през ноември се оцелява в планина Голо бърдо (между Перник и Червена могила), как се прекосява тя през ноември на 1000 метра надморска височина (ако беше по шосето, щяха да го видят), как се живее дни наред с мокри дрехи, с мокри обувки, а за финал – и без обувки при нулеви и поднулеви температури.
3, 4, 1, -1, 0, 1, 6, 5, 9 – това са минималните температури през тези дни за Радомир.
За планината Голо бърдо и рида й – на 1100 метра височина ги намалете с поне 6 градуса.
Ако не знаете: при мокри дрехи топлоотдаването е много по-високо от обичайното. Първото условие за оцеляване е да намерите сравнително сухо място, незабавно да се съблечете гол и да си изстискате дрехите си с всички сили. Хм, детето не го е правило (а и какви сили има едно 12-годишно дете?!).
И как така няма тежки измръзвания, и как голите стъпала не са наранени освен с няколко драскотини, макар че целите би трябвало да са в кръв, рани, със забити трески и дълбоко гноясали.
И как се оцелява толкова дни без храна, при това за детски организъм, който още на четвъртия ден при физически натоварвания ще колапсира без калориите. Или Сашко е ял шума като хранителна добавка за културисти цели 9 дни, а?
–––––––––––
Я се опитайте вие, вие, а не филанкишията, да издържите дори три дни в тези условия.
С мокри дрехи през нощта на вашия балкон – цялата нощ на нулева температура. Пък дори и с топли напитки. Дори и с алкохолни градуси.
Гарантирам Ви, няма да устискате!
Само подготвян специално човек би могъл да се справи.
–––––––––––-
Само за кръгъл глупак и за онзи, за когото „по телевизията казаха“ означава неподправена и пълна истина, случаят със „загубването“ на Сашко е безспорен.
Всеки с малко мозък в черепната си кутия ще се изсмее на приказките, че аутистите са хора с неземна издръжливост. Господи!
Какви глупости творят и медии, и „експерти“, и политици!
Факт е, че детето се намери практически веднага след като бащата обяви наградата от 100 000 лева. И нито час по-рано. Защото 100 000 лева ще разприказват всякакви езици.
––––––––––––-
„Утре е деня в който ще се намери това дете, успех доброволци!“ – това е споделено ден по-рано от намирането на Сашко в групата „Намерихме Сашко“.
Споделено е от човек, който се представя за служител на Специализирания отряд за борба с тероризма. Действително има човек – служител с такива имена. Дали той е авторът или някой ползва имената му – засега не знам.
„Търсете от Червена могила на изток, в началото на Голо бърдо“ – и това е споделено там. В деня на намирането.
–––––––––––––-
Спирам до тук…
Човешката глупост и наивинитет са безгранични. Особено когато медиите я подгряват или направо я произвеждат, както в този случай.
За мен е напълно безспорно, че Сашко е държан някъде и изкаран сутринта от това „някъде“, за да бъде намерен.
Търсещите, например Христо Кадурин твърдят, че мястото на намирането няколко пъти е претърсвано, вкл. с термокамери и с дронове, но до съкровения момент не са откривали нищо.
И няколко въпроса към МВР и Прокуратурата!
- Имало ли е обаждане от анонимен източник да търсят край Червена могила към Голо бърдо и с достатъчно конкретика за нещо от семейния бит, което било споделено пред анонимния обаждащ се от Сашко (Да)?
- Прегледани са всички видеозаписи от камерите към изхода от Перник към Радомир и камерите в на входа, в Радомир и на изхода от него, както и тези в Червена могила за превозните средства, преминали онзи ден на изчезването (Не)? Ще ги прегледате ли, ще проверите ли собствениците на всички автомобили и наличието на криминално проявени лица сред тях?
- Какво намериха проверките на полицията в квартали на София, Перник и Радомир?
- И някой от вас, „обществеността“, дето я взимат и я правят на зелен хайвер прави ли връзка между изненадващата акция срещу педофилите, каквато не е имало у нас никога в последните десетилетия и изчезването на Сашко?
- Какво се знае за майката в Англия и обкръжението й там? Какви са данните, получени от тамошните власти и защо за тях се мълчи?
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
БЕЛЕЖКА: Преди години едни студенти се „изгубиха“ из Стара планини. Из Джендема. Търсиха ги хиляди, вкл. и с хеликоптери.
Намериха ги и народът тържествуваше!
Бяха изхарчени милиони. Естествено, платиха ги данъкоплатците, а не бащата на единия от тях- виден бизнесмен-милионер, спряган като местен олигарх.
Аз обаче за разлика от всички журналисти и медии не повярвах на евтината мелодрама – същата, която се разиграва и сега.
Лошото е, че и реакциите са същите! Еуфория!“
Afera.bg
П.П. Евгени Петров:
След чудото с намирането на малкия Сашко се породиха основателни съмнения как е оцелял 8 нощи при минусови температури в планината. Аз съм сред тях и мисля, че това са логични въпроси след еуфорията от намирането на малкия герой.
За да разберете съмненията ми, ще ви опиша нещо от личен опит. Защото на личния опит може да се вярва. А вие си правете сметката за Сашко.
Тези, които ме познават от ФБ, знаят че катеря планини далеч преди да съществуват социалните мрежи – от около 40 години. Замръквал съм в планината, но един случай никога няма да забравя.
Тръгвам като сватбарин някъде към 9 часа от лифта към Седемте езера през Раздела към Рилския манастир. Лято, топло, денят е дълъг. Преход – около 7-8 часа с глезотиите. Случи се така, че час преди Рилския се оказа, че трябва да се върна обратно. Дълго е да обяснявам причините, а и пиша от телефон. Очертаваше се общ преход около 13 часа. Както и да е – на връщане около 21.30 бях на Сълзата. Помня го, защото въпреки умората направих една разкошна полунощна снимка на езерото и я пуснах във ФБ. След 10 минути ми звъни Иван Тропанкев, с когото ходим най-често по планините и вика: Абе ти луд ли си, какво правиш по това време на билото на Рила…
Отговорих му бодро, защото все още имаше някаква остатъчна светлина от залязлото слънце и се затътрих надолу.
Оттам започна лошото. Тъмнината все повече се сгъстяваше, отгоре блеснаха едни едри звезди и от години пак видях Млечния път. Вече почти не виждах къде стъпвам, стана студено и се усещаше въпреки екипировката ми. Криво-ляво се смъкнах до Бъбрека. После и краката натежаха и добре, че пътеката по Сухия рид е мека.
Целият страх, подклаждан от умората и тъмнината дойде, когато трябваше да се спусна до хижа Седемте езера. Стръмно е, тъмнината е непрогледна и спускането отне повече от половин час, като дори фенерчето на телефона не можех да използвам, защото батерията беше почти изтощена. Ще ви го опиша така: представете си, че вървите надолу по стръмна пътека с черна превръзка на очите. В планината звездите са ярки, но тъмнината е непрогледна. За лош късмет – никаква луна.
Въпреки, че накрая виждах светлините на хижата ме обзе страх дали ще успея да сляза, или ще трябва да изчакам зората под открито небе.
От хижата малко преди полунощ до долна станция на лифта ме смъкна един от джигитите с джиповете, естествено на тройна цена. И пак беше евтино.
На връщане към София аз треперя в джипа въпреки якето и издуто докрай парно. Нещо средно между изтощение и напрежение, което избива, когато всичко е приключило. А бях уморен и жаден в тъмнината само няколко часа. При това трениран, възрастен човек с мобилен телефон и хора, които ме чакат и знаят къде съм.
Дълго е, но го изписах не за да говоря за себе си, а за да ви подготвя за следното предложение:
хайде сега се опитайте да си представите едно дете по фланелка и маратонки в планината и гората /още по страшно/ без път, по дерета и шубраци в късна есен без никаква светлинка при минусови температури нощем. И не една, или две, а цели осем нощи.
Аз не мога.