« Върни се назад Публикувано на 06.12.2022 / 15:06

ВИКАЙ ГО! ЩЕ ГО УБИЕМ ТОЯ!… АААА! ВИЕ ЗНАЕТЕ ЛИ КОЙ СТЕ ПОД РЕД? ТОВА ДА НЕ ВИ Е ПЛОД И ЗЕЛЕНЧУК! СЛЕЗТЕ ДОЛУ, ИЗТЕГЛЕТЕ СИ ПРЕД ВХОДА НОМЕРЧЕ И КАТО ВИ ДОЙДЕ РЕДА, ЩЕ ПОЛУЧИТЕ СМС

Аз не се оплаквам от живота си, шарен е, все още, а и генерално съм доволен. Само дето през цялото време все някой иска да ме бие, поръчва, унищожава, заличава, абе, ад!

По този повод се сещам, как една сутрин с Милена се събуждаме от истерично звънене на вратата. Нашата поглежда през прозореца, вижда 2 черни G – класи и ми вика: За теб. Клиенти!

Викам й, ти, нали си секретарката, отвори ти, моля те, че нещо ме боли корема тази сутрин.

Оффф, големо си шубе, Василе, заключва отегчено тя.

Отваря вратата, а там поредният истерик.

– Тук ли живее Васил Петев?

– Това неговото не е живот, ама, да, минава чат-пат… – с хладен глас уведомява пациента личната ми психотерапевтка.

– Викай го! Ше го убием тоя!

– Аааа, ще го убиете! Вие знаете ли, кой сте под ред? Има опашка тук. Това да не ви е плод и зеленчук! Слезте долу, изтеглете си пред входа номерче, и като ви дойде реда, ще получите СМС.

Абе, кво да ви кажа? Стрес, стрес, ама я обичам аз, тая Милена! Хладна, но подредена! Винаги е готова да помогне. На някой болен човек.

Малко преди да почине баща ми /б.р. – Николай Петев/ стана депутат. Звъннах му с въпроса: Защо, бе, тате?! Защо, бе, татенцеее?! Та там са само болни хора!

А той ми вика: Таман! Седим си със Стефан /б.р. Стефан Данаилов/, и двамата с рак, пушим си цигарките, а Геният коментира:

– Виждаш ли, Ники, колко болни хора има тук, а?

А аз му отговарям:

– Именно, другарю Данаилов, именно! Това е добре за нас. Дойде тук човек и веднага се почувства по-здрав!

Честит имен ден на баща ми!

Предполагам, че със Стефан, в Отвъдното, вече приготвят шаран – плакия.

Васил Петев

«