ВЕЧЕ ЗНАМ КЪДЕ Е ПОГРЕБАН ХРИСТО БОТЙОВ. В ТЪПИЯ ФИЛМ НА МАКСИМ ГЕНЧЕВ

Валери Станков:

ВЕЧЕ ЗНАМ КЪДЕ Е ПОГРЕБАН ХРИСТО БОТЙОВ

До снощи никой в България не можеше да посочи къде е погребан Великият Поет Христо Ботйов.

Сега вече знам къде. В тъпия филм на Максим Генчев.

Искрен Красимиров:

Филмът БОТЕВ няма НИЩО общо с историческата истина. Хубаво е да го знаете, приятели.

Юлиян Желев:

След като тоя Максим Генчев обеси отново Левски със скудоумния си филм, сега застреля отново и Ботев с още по-скудоумния си филм. Някой трябва да забрани на този човек да прави филми за националните герои на България.

Лила Джонсън:

Максим Генчев или смешен плач

Изгледахте ли комедията на режисьора Максим Генчев на име „Ботев“ ? Не спирах да се смея. Не, не е на Ботев, на Максим Генчев е.

Във филма Ботев беше на около 40 години и говореше изключително с цитати от своите статии и стихотворения. Униформите на четниците не се изцапаха до самия край на сраженията, а те продължиха около час и половина филмово време. Удивително е, че нашите млади, яки четници бяха надвити от противника на средна възраст 70 години. Сигурно за това не помръдваха от огневата линия. Само стояха като статуи и наблюдаваха как Ботев тича по скалите и стреля по орлите. Има и други интересни моменти. При завземането на кораба „Радецки“, като наскачаха нашите хайдути и заизваждаха оръжия от сандъците, това никак не впечатли европейските дами с чадърчета. Те просто продължиха да се разхождат по палубата. Дори застанаха зад тежко въоръжените ни войни и гледаха с безизразни погледи. Вярвам, че така се държи жена при подобни обстоятелства. Дамите стояха на палубата до момента, в който юнаците скочиха на брега на Козлодуй, паднаха на колене, а един от тях си посипа главата с пясък.

В четата участваше и юнак под прикритие. Защото всъщност това се оказа девойка на име Вела, която в разгара на безкрайното сражение отиде да се изкъпе в един вир. Беше облечена в ефирна прозрачна премяна и с калпак. Но….зад един камък да се криел юнак с умен калпак. Че като скочи, че като изрева, че като и бутна калпака, че като разбра, че това е мома. Какво мислите, че стана? Да не си помислите нещо, бре циници? Не. Двамата започнаха да плуват в потока.

В това време черкезинът уби Ботев, но Юнакът с умен калпак беше наблизо и простреля черкезина.

Така той се превърна в героят на филма, а не Ботев.

Максиме, Максиме!

Докога ще правиш халтури и ще трошиш народна пара?!

Вземи се кротни.

Пламен Начев:

Филма „Ботев“ от снощи ми съсипа нервната система. Не успях да изгледам повече от 20 мин. Ако си чужденец, въобще не можеш да разбереш събитията. То аз и като българин, и историк ми е трудно да кажа какво точно се случваше и кое точно реално събитие е във филма. Да не говорим за безумните диалози – просто падаш. На тоя трябва да му забранят да прави филми на историческа тематика!

Емил Попов:

Следващият филм на Максим Генчев ще е за Румен Радев.

Лилия Делирадева:

За филма „Ботев” на Максим Генчев, с който бяхме удостоени снощи по БНТ.

Имам претенции, не без покритие, да познавам българското кино, както и европейското, да разбирам от кино и литература. Имам също така и уважение към себе си и към изкуството на големия екран.

Да обидя филма е най-лесно, думи колкото щеш, но ми се иска да потърся причината за този пореден позор в новото българско кино. Да, направих усилие да изгледам „Ботев” докрай. Трагедия е дори меко да се каже.

Едно инертно униние се е настанило във всичко около нас. В киното ни също. И то иде от факта, че бездарните трябва и те хляб да ядат, но вместо да хванат гегата и смирено да пасат някое стадо, искат да добият звездна слава, да станат видни граждани сиреч.

Потресаващо бездарна игра на хора, които е срамно да се нарекат актьори. Нито един, нито един образ не е съвършен и вълнуващ. Един безкраен и тягостен рецитал на бездарници, събрани около благовонието на едничкия хонорар. Тези хора не съпреживяват образите, те не ни донасят послания, не ни обръщат в сълзи, не ни внушават гордост, не ни въвеждат в неспокойствие, устрем или афект, те просто си заработват парите. И толкоз…

И най-бездарен сред бездарните образи е този на Никола Обретенов, изигран от сина на режисьора Максим Генчев – Матей Генчев. Матей Генчев не бива да се мъчи с актьорството. Както и баща му не бива да се самооскърбява като творец и режисьор.

Но ако има нещо положително в снощната ми мъка, то е, че цялото това хонорувано унило бездарие извика у мен спомени за онова българско кино, което и до днес ни държи будни и гладни за още изкуство.

Помните ли филма „Под игото” на режисьора Дако Даковски? За него Мирослав Миндов, пресъздал образа на Бойчо Огнянов, споделя, че по време на снимките актьорите органично са влизали в ролите си, че Константин Кисимов не си е събличал дрехите за ролята и не си е махал мустака, за да се слее напълно с образа на Колчо слепеца, и че целият актьорски състав се е движел из Копривщица с филмовите си костюми.

Помните ли Григор Вачков в образа на Банко в „Мъжки времена”? Той също не се е разделял с екранните си дрехи, седял е с тях дори в хотелската си стая, а след снимките е подарил онзи груб ръчноплетен пуловер от ролята си на Никола Анастасов.

А за „Хан Аспарух” Антоний Генов, който изигра Велизарий, споделя, че този филм за него е бил съдба и че със Стойко Пеев (Аспарух) са били обсебени от ролите си.

Ето така, драги зрители, някога се е правела киноистория. С душа, със себеотдаване, с ясното съзнание, че образите остават, а хонорарите отлитат.

„Ботев” на Максим Генчев няма душа, актьорите не са актьори и филмът няма да остане за поколенията, освен като пример за бездарие. Посредствеността се е възцарила във всичкото ни, драги зрители. Тя повече от 30 години ни се предлага от малкия и големия екран под формата на „Умирай трудно” и подобни бълвочи.

Не знам коя куха чиновническа тиква е разрешила финансирането на тази трагична бездарност. А дали им се услаждат хонорарите, как мислите?

Afera.bg