БЕЗ ЛИТЕРАТУРА НЕ СТАВА! ДОРИ И В ЛЮБОВТА

Много я обичам Гърция, защото съм я романизирал, може би.

В Гърция истината толкова естествено се припокрива с въображаемото, че дори най-голямото безобразие носи нещо от харизмата на някакъв лежерен танц в пясъка.

Две реалности. Две илюзии обилно поляти с узо. И зехтин, за да не се запалят от триенето една в друга.

Гърция. Помня как дядо ми се прибираше оттам с няколко бутилки метакса и кутии със стафиди и маслини. Може би още някъде баба ми пази ухилените му снимки с Андреас Папандреу.

Помня и баща ми. С неговата Гърция. Всъщност и тя беше краткотраен любовен роман, с бегла връзка с обективната реалност.

Гърция. Мечта. От острови. Мъртви риби. Евтин алкохол. Кофти плаж. И голяма страст.

Обичам я аз Гърция. Защото не знам до последно – истинска ли е или е поредното крипто? И всичко това, заради едното море. Е, и заради спомена. За дядо ми. И баща ми.

Абе, уважаеми хора, без литература не става! Дори и в Гърция. Дори и в любовта.

Васил Петев