АКО ОЧАКВАШ ОТ ЕДНО МАГАРЕ ДА БЯГА КАТО КОН, ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В МАГАРЕТО! В ТЕБ Е! КОГАТО НЯМАШ КУРАЖ ДА КАЖЕШ „СТИГА!“, А СИ СЕ НАВЕЛ СТРАХЛИВО, ТЪРГУВАЙКИ ПОДКРЕПАТА СИ ЗА МАГАРЕТА, С ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПОЧТЕНОСТ – ТИ СИ ПЕПЕЛ

През 1933 г. във вестник „Щурец“ излиза статията „Пътеводител за България – пътища и безпътие“.

За неин автор е сочен големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев.

Сега на дверите ни чука 2023-та., а ние сякаш пак сме си в 1933-та:

„За България може да се каже, че е свободна страна.

Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери.

Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри.

Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.

Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици.

Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая.

Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички.

Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“.

В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.“

Да, всичко е на мястото си и не е помръднало.

Наоколо експертност да искаш, професионализъм и политическа отговорност.

Дали е мижава  или не – отговорност е.

По- важното за политическата отговорност е да е лишена от наказателна отговорност.

Деянието на лисицата е хитро и остава винаги „покрито“, иначе не е деяние на лисица.

Човешката справедливост е устроена да дири отговорност за деянието, не за амбициите.

Политическата амбиция се чувства най-комфортно в потайното си дело, което не би могло да подлежи на наказателна отговорност.

Сладкото е потайно.

И винаги е за добруването на народа, дори когато онаглява до такава степен, че съвестта се отрича от него.

Казано е: – онзи, който жертва съвестта си заради своята амбиция е бездушник, който гори икона, за да получи пепел.

Днес е пълно с бездушници, амбицирани магарета, и никой не вижда пепелта на амбициите им.

Напротив – търговията за подкрепата на тази пепел е тотална.

Ако очакваш от едно магаре да бяга като кон, проблемът не е в магарето!

В теб е!

Каквито сме ние, такива са и политиците ни.

Като нямаш съзнание и кураж да кажеш „Стига!“, а си се навел страхливо, търгувайки подкрепата си за магарета, с претенции за почтеност – ти си пепел.

Пепел, омазнена в търговията си и оставена на вятъра.

Колкото по-мазен, толкова по-тежък и изпълнен с надежда вятърът да е по-умерен, та да не преобърне рахата ни.

Хаирлия да е!

Весели празници, дами и господа!

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС