Регистрация
Публикувано на 09.02.2008 / 19:42

Явор Дачков: След разстрела на Илия Павлов Слави пита: „А сега кой ще ми плаща?“

 

 

Във втората половина на миналата седмицата посещението на държавния глава Георги Първанов в Мексико бе осуетено, но драмата с калпавия президентски самолет отприщи прилив на патриотична вълна в душите на българите. За късмет на първия човек в държавата с него пътуваше и главният на “Труд” Тошо Тошев. Най-големите електронни медии се спукаха да го канят, за да чуят истината за драмата от първа ръка. Темата не отмина и водещия сутрешното предаване по ТВ7 Явор Дачков.

В предаването ви стана въпрос за някакви пари, за договори, неизвестни на широката публика?
– Става въпрос за европейски пари. Още по времето на царя стартира една много хубава далавера – започна наливането на едни големи пари в името на т.нар. информационна и комуникационна стратегия на правителството за реализация на членството ни преди и след присъединяването към Европейския съюз. С тези пари се купува мълчанието и послушанието на медиите, а не се популяризира Европейският съюз. Ако медията не слуша и не си мълчи, няма договор, няма пари. Та по линия на тези пари се сключват договори с определени медии или с една агенция, която от своя страна сключва такива договори. И забележете, мисля, че Моника Янова се казва жената, оглавяваща тази агенция, тоест, Моника Йосифова, съпругата на банкера Йосифов, оглавявал печалноизвестната фалирала Първа частна банка. Въпросът е до принципното състояние на медиите и до това, че главните редактори и самите журналисти не успяват да изградят една силна общност от хора, които да бранят собствените си интереси. В Германия има така наречената конференция – една гилдия на медиите, при която премиерът отива на крака, за да дава изявления, на всеки две седмици примерно. И там медиите наистина са самостоятелна власт. А у нас четвъртата власт обслужва първите три – законодателна, изпълнителна и дори правораздавателната, когато Филчев беше на власт.
По времето на Костов с някои неща трябваше да се ограничат донякъде частните интереси на някои хора, за да има държава. Някои от тези хора реагираха по различен начин. Знам най-вече за Илия Павлов, който плащаше директно на Слави Трифонов. Чувал съм даже една много интересна случка. Станала, може би, веднага след убийството на Илия Павлов. Слави отишъл там на сбирка. Бил е и бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, и други хора от консорциума. Дошъл Слави и без много увъртания попитал: "А отсега нататък кой ще плаща?"
– Говорите за консорциума “Мултигруп”?
– Да. Това е слух , който се носи упорито сред колегите, разбира се. Но и самият Слави Трифонов призна, че той е вземал, т.е….не е искал да вземе пари. Което лично на мен ми е доста смешно, защото той е изпълнявал поръчки на “Мулти”, както и на Поли Пантев. Той разказа една история за някаква чанта, открадната от приятелката на Поли Пантев, за която Слави съобщил по бТВ, някакви такива глупости…
Истината е, че щом имаш връзка с такива хора и признаваш, че си им правил услуги чрез телевизията, сами можете да се досетите докъде са стигали тези услуги.
Както и историите с Георги Илиев. Видяхте колко шоумени плакаха на неговия гроб. Много често приживе Георги Илиев се разплащаше с тях с кокаин, с буци кокаин.
На публични фигури от шоубизнеса е плащал хонорари във вид на буци кокаин?
– Да, и на певци, артисти…
Не е ли доста сложно и опасно това разплащане? Какво ще го правят толкова кокаин заслужилите шоумени?
– Ами какво да го правят, смъркат го. Това е една много странна симбиоза. Не странна, ами нормална в дивите общества, каквото сме и ние.
Като говорим за свободата на словото, да си припомним зората на така нареченото генералско движение. Истина ли е, че “генералите” са светнали водещите медии, че Костов си отива, идва царят, и този “генералитетът”, известен като могъщия кръг “Монтерей”, продължава да кадрува и до днес и т.н.
– Е, колко мощен е този кръг? Това са възрастни хора. Аз не вярвам в тия конспирации. Може да идват някакви идеи оттам, но в България има много по-силни и вече независими финансово хора, които едва ли ще се съобразяват с волята на Любен Гоцев и Виктор Вълков. Мисля че това е изкуствено раздухван мит, за да се отклони вниманието от други фактори, които остават в сянка. Вие лично и вашата публика кога например чухте за Никола Дамянов? Сигурно, едва когато се заговори, че Маргините замисляли убийството му?
– Не, специално нашите читатели знаеха кой е Никола Дамянов доста преди това.
– Да, но за останалата част от широката публика, той не беше известен, кой беше чувал за ТИМ? Много малко хора. Това е само пример, че има много по-мощни фигури, които работят организирано и едва ли се влияят от мнението на така нареченото генералско движение.
Добре, да се върнем на медиите. Един Петьо Блъсков загуби почти цялата си медийна си империя, но се чува, че е лапнал имотите на Съюза на българските журналисти, а нито Тошо Тошев, нито някой друг пише за това. Значи, освен, че обслужват, медиите се и самообслужват. Вие имате ли повече информация за придобивките на Петьо Блъсков?
– Нямам кой знае каква информация, но знам, че е взел хотел “Журналист” на Златни пясъци, плажовете. Но за мен проблемът вече не е в това кой какво е взел, дори не и в това как го е взел. По-рано се възмущавахме от тези неща, но сега виждам, че всеки българин на негово място, 90 процента на мястото на Петьо Блъсков ще постъпят като Петьо Блъсков. Лошото е, че когато си откраднал някакви пари и ги изливаш в туризъм по Черноморието, не създаваш нещо красиво, а съсипваш. Така е и в журналистиката. У нас медии се създават не за да се прави журналистика, а за да се печелят пари и власт. Затова съм убеден, че навремето ВАЦ безсмислено инвестира в куци коне, което лъсва с пълна сила днес.
Ако имате предвид “Труд”, той беше все пак най-реномираната вестникарска марка за времето си?
– Да, но обременен от връзките си с миналото, с хора на ДС, с пари, които са придобити по нечист начин. След Втората световна война американците създадоха немските медии по плана Маршал, за да бъдат еманципирани от нацистките влияния. Нещо такова трябваше да се случи и в България, но то не се случи и се получи това, за което говорим. Хубавото нещо на абсурда е, че си има определени граници, до които да се разпростира. Аз не вярвам някой днес да се влияе от “Труд”, не вярвам този вестник да има голямо влияние. Има тотална дискредитация на тези издания. Хората не им вярват и тиражите им падат. Затова пускат в действие социология, по-точно социологическата алхимия, според която ги четат 1 млн. души. Предполагам, вие по-добре от мен знаете, че вашият вестник е по-тиражен от “Труд”. бТВ като телевизия е по-проправителствена даже от Канала. Нова телевизия залага на назначенията и бяга от политиката. Най-неприятното в телевизиите е, че Красимир Гергов монополизира медийния и рекламния пазар и създава телевизии, за да печели, а не да създава качество. Нямам нищо против да си прави ТВ2, но една телевизия боклук служи единствено, за да си пробутва рекламите. Няма смисъл да правиш медия, ако тя няма стойност. Медията трябва да показва новините, а не да ги създава, да отразява реалността, а не да я поглъща като черна дупка или да я изкривява до неузнаваемост. За жалост точно това се случва сега в България.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ

В. “Шоу”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *