Публикувано на 16.04.2019 / 19:49

ШЕФ НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА И БИЗНЕСМЕН В СХЕМА ОТМЪКВАТ ДВА ИМОТА ЗАД ГЪРБА НА ОАБС. ДЕЛО ИЗЧЕЗВА ОТ СЪДА БЕЗ СЛЕДА

ВАНУХИ АРАКЕЛЯННа 23 април т.г. във ВСС предстои избор на председател на Варненския Апелативен съд. АФЕРА вече публикува концепцията на кандидатката за поста – сегашната шефка на Апелативен съд – Варна Ванухи Аракелян:

ВАРНЕНСКА СЪДИЙКА С КОНЦЕПЦИЯ ЗА ШЕФ НА СЪД ИЛИ НА … ПСИХИАТРИЯ?!

В разследването, което предстои да прочетете е описана схемата как са присвоени два недвижими имота, завещани на Общоарменски Благотворителен Съюз – най-голямата организация с нестопанска цел в света, чиято дейност е посветена на поддържането на арменското наследство.

Имотите са „придобити“ чрез нечистоплътна схема зад гърба на ОАБС, а главни действащи лица в схемата са Ванухи Аракелян – през цялото това време в битността си на съдия и бизнесменът Антраник Шикарян.

И как едно цяло дело изведнъж се изгубва във варненския съд…

Кой е Хованес Нергарариян

Хованес Нергарариян е известен варненски търговец, благодетел и филантроп, живял в края на 19 -ти и началото на 20 -ти век, който в началото на 20 -ти век е закупил няколко недвижими имота във Варна и Видин. През 1932 г. Хованес Нергарариян завещава цялото си имущество, включително недвижими имоти, разположени в различни градове в България, на Общоарменският благотворителен съюз, като волята му е наследеното да бъде използвано за благотворителност.

Хованес Гарабед Нергарариян е роден на 27 ноември 1866 г. в Константинопол. През 1886 година заминава за Америка, където получава гражданство и живее в период от около 20 години, като се занимава с търговия. През 1904 г. и 1906 г. купува два имота във Варна – единият на ул. „Радко Димитриев“ № 9, а другият – на ул. „Генерал Колев“ № 8. Женен е за Севастия Нергарариан, с която са живеят във Варна. Хованес Гарабед Нергарариян умира на 6 юли 1932 година и е погребан в Евангелското гробище в Букурещ. Преди да почине, Хованес Нергарариян е бил на лечение в Санаториум Филантропия в Букурещ, където на 4.06.1932 г. прави завещание, съгласно което завещава на Главния арменски съюз за благотворителност, /превеждан също и като „Общоарменски благотворителен съюз“ (ОАБС), на английски The Armenian General Benevolent Union, на френски L’Union Generale Armenienne de bienfaisance – швейцарско сдружение със седалище в Лозана – Швейцария/ имуществото, останало след смъртта му, а именно: цялата недвижима собственост, намираща се в България, с всички зависимости, съответни аксесоари и оборудване; всички пари, които има депозирани в банки в България, както и всички пари в брой, които има в България, както и всяка друга недвижима или движима собственост, която се намира в България, която ще му принадлежи в момента на смъртта. Единственото изключение прави с мебелите от неговата къща, които мебели принадлежат и оставя на съпругата си Севастия Нергарариан.

Съгласно изричната воля на Хованес Нергарариян, горепосоченото наследство следва да бъде озаглавено „Имуществото на Нергарариан“. А завещаното имущество е известно като фондът „Нергарариян“ (Nergararian Estate) и е управлявано от така наречения Комитет „Нергарариян“ (Nergararian Committee) – членове на арменската общност във Варна. Използването и управлението на цялото имущество (движимо и недвижимо), останало след смъртта на Хованес Нергарариян е ставало винаги за сметка на Общоарменският благотворителен съюз (ОАБС) чрез доверени физически лица, действащи от името на чуждестранното сдружение.

Общоарменски Благотворителен Съюз – най-голямата организация с нестопанска цел в света, чиято дейност е посветена на поддържането на арменското наследство

Общоарменският Благотворителен Съюз (ОАБС) /Armenian General Benevolent Union/ е основан на 15 април 1906 г. в Кайро, Египет, по инициатива на Богос Нубар и други видни представители на египетско-арменската общност, които допринасят за духовното и културно развитие на арменския народ. Целта е да се създаде съюз, който по всякакъв начин да подпомага арменския народ, бъдещето на което, като малцинство в Османската империя, е застрашено. През първото си десетилетие ОАБС се фокусира върху подобряването на социално-икономическото положение на арменците в Османската империя, като посвещава усилията си  преди всичко на насърчаването на образованието и развитието на селското стопанство, както и за задоволяване нуждите на арменските бежанци в Близкия изток. През 1921 г. ОАБС премества централата си от Кайро в Париж, където президентът на ОАБС Богос Нубар представлява арменци на международни преговори, които ще определят съдбата на арменския народ. През 1924 г. ръководството на ОАБС предприема стъпка към регистрация на организацията съгласно швейцарското законодателство, като й предостави правен статут, необходим за превръщането му в организация с нестопанска цел, обслужваща нуждите на арменския народ. Седалището е установено в Лозана, Швейцария, докато административният щаб остава в Париж.

В резултат от опасната ситуация, създала се през Втората световна война, е взето решение оперативното ръководство на ОАБС да бъде изнесено извън Европа. В резултат на това  Общото събрание през 1942 г. взема решение Ню Йорк, САЩ да стане административният център и място за събрания на Централния съвет на директорите на ОАБС. Седалището на сдружението по регистрация остава в Лозана и продължава да е там и до ден днешен. В последствие е взето решение да се учреди и отделно сдружение в САЩ. То става факт през 1955 г., видно от Учредителния акт на Общораменския благотворителен съюз, регистриран в щата Делауеър, град Доувър. След учредяването на американското сдружение, оперативното ръководство на швейцарското сдружение продължава да се осъществява от САЩ и след 1955 г. Дейностите на ОАБС стават още по-ефективни в следвоенния период. През това време ОАБС самостоятелно събира над 1 милион долара, за да помогне на близо 100 000 репатрирани арменци да пътуват и да се установят в Съветска Армения. След независимостта на Армения през 1991 г. обхватът на операциите на ОАБС в Армения се разширява драстично с оглед на модернизирането на страната в социално и икономическо отношение. Проекти, посветени на поддържането на активен културен живот, представляват значителна част от усилията на организацията. През следващите години ОАБС се развива като многостранна организация, характеризираща се с ангажираност и гъвкавост в посрещането на многобройните нужди на арменския народ. С акцент върху образователните, културните и хуманитарните програми, ОАБС се разширява и става най-голямата и най-влиятелната арменска организация в света. Днес ОАБС има активно присъствие в над 31 страни и 74 града, като насочва усилията си към популяризиране на арменското културно и историческо наследство и укрепване на арменското самосъзнание в Диаспората.

За първи път в България се създава център на ОАБС още през 1910 г. Родоначалник е Пловдивският клон, а в София организацията отваря врати през 1930 г. Основна дейност на ОАБС по това време е финансово да подпомага желаещите да се върнат в Армения и да осигурява материална и морална подкрепа на ученолюбиви млади арменци. Средства за своите цели ОАБС набира от индивидуални дарения, благотворителни балове и концерти, както и от централното ръководство на ОАБС.

След като Общоарменският благотворителен съюз става собственик възоснова на завещанието на недвижимите имоти на Хованес Нергарариян, то никога не е изгубвало правото си на собственост върху тях – нито по силата на сделка, нито по силата на нормативен акт.

Членовете на Комисията „Нергарариян“, в качеството си на пълномощници на ОАБС, през годините са управлявали имуществото на чуждестранното сдружение собственик.

На 2.10.1997 г. от името на ОАБС е съставено пълномощно в полза три лица за управление на имуществото на дружеството в България, като в изпратеното съпроводително писмо изрично е уточнено, че посочените лица са: „назначени за членове на Комисията Нергарариян към Общоарменския благотворителен съюз“.

Тези три лица са Ванухи Аракелян, Антраник Шакарян и Серж Парсехян.

Междувременно, на 29.09.1992 г. възоснова на Решение на Варненски окръжен съд по гр. дело №7663 по описа за 1992 година е регистрирано българско сдружение с нестопанска цел – „Общ Арменски Благотворителен съюз“ със седалище в гр. Варна. И тъй като двете абревиатури са идентични, българското сдружение, в което назначени членове са Ванухи Аракелян и Антраник Шикарян, ще наричаме „Съюз, регистриран в България“, който е различен от ОАБС – швейцарското сдружение.

Един от учредителите и дългогодишен член на Съюза, регистриран в България  е Ванухи Бедрос Аракелян.

ВАНУХИ АРАКЕЛЯНПротивозаконното завладяване и присвояване на два недвижими имота

Непосредствено след създаването си Съюзът, регистриран в България, участва в схема за противозаконно завладяване и присвояване на два от недвижимите имоти, включени във Фонда „Нергарариян“. Двата имота са разположени в центъра на гр. Варна. Единият е на адрес ул. „Радко Димитриев“ № 9, а другият – ул. „Генерал Колев“ № 8.

Два месеца след регистрацията си, на 20.11.1992 г. Съюзът, ригистриран в България, в който са Ванухи Аракелян и Антраник Шикарян, се сдобива с констативен нотариален акт за собственост, с който се легитимира като собственик на жилищните сгради, разположени в поземлените имоти, находящи се на ул. „Радко Димитриев“ № 9 и на ул. „Ген. Колев“ № 8 в гр. Варна. Основанието за придобиване на собствеността, записано в нотариалните актове, е придобивна давност.

По същата схема на 05.09.1996 г. при същия нотариус – Диана Стоянова, Съюзът, регистриран в България се е снабдил и с констативен нотариален акт за собственост по давност и спрямо поземлените имоти.

Съюзът, регистриран в България не е имал законовото право да бъде признат за собственик на тези недвижими имоти, а нотариусът Дияна Стоянова не е следвало да уважава молбата за издаването на тези актове.

Защото съгласно действащия към момента на съставяне на нотариалните актове Закон за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години или в продължение на 5 години, ако владението е добросъвестно. А категорично ясно е, че тези срокове няма как са изтекли нито към 1992 г., нито към 1996 г., тъй като Съюзът, регистриран в България е възникнал като правен субект едва през 1992 година.

Нотариусът Диана Стоянова издава посочените нотариални актове, очевидно нарушаващи закона.

На 03.05.2000 г. Съюзът, регистриран в България се снабдява с нотариален акт за собственост за още един обект в дворното място на ул. „Ген. Колев“ № 8, означен в нотариалния акт като ресторант. В нотариалният акт е записано, че Съюзът, регистриран в България се представлява от Ванухи Бедрос Аракелян.

Горните действия са останали без последствия до 2000 г., когато по искане на 10 физически лица  срещу Съюза, регистриран в България  е образувано гр. дело № 3565/2000 г. на Варненски районен съд.

В образуваното съдебно производство е поискано да бъде прието за установено по отношение на Съюза, регистриран в България, че физическите лица са собственици на процесните недвижими имоти на ул. „Радко Димитриев“ № 9, както и да бъдат отменени цитираните по-горе нотариални актове, възоснова на които Съюзът, регистриран в България се е легитимирал като собственик.

Очевидно това дело е създало проблем за приложената схема за „придобиване“ на имотите, тъй като е било ясно, че Съюзът, регистриран в България не е придобил недвижимите имоти по давност и няма да може да докаже правото си на собственост в процеса.

И точно тогава, по време на висящия съдебен процес, се пръква друго юридическо лице с нестопанска цел!

И е„възкресено“ едно друго юридическо лице с нестопанска цел – „ОБЩО СДРУЖЕНИЕ НА АРМЕНЦИТЕ ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ“ със седалище Варна (което ще наричаме по-долу за краткост „Сдружението“).

За целта е използван запис в Регистъра на сдруженията при Варненски областен съд от 1933 г., според който същото сдружение е първоначално регистрирано на 01.09.1933 г. под № 54, стр. 108 на регистъра.

Макар да не са били налице документи, които да удостоверяват, че лицата, поискали откриването на нова партида за това сдружение, са негови членове, с решение от 26.01.2001 г. по фирмено дело № 234/2001 г. на Варненски окръжен съд е открита нова партида на това юридическото лице с нестопанска цел и то е извикано за нов живот в критичен за приложената схема момент. Управител е г-н Антраник Шакариян, който е управител и на Съюза, регистриран в България.

През 2015 г. за член на Сдружението е приет и Аракел Крикор Аракелян, съпруг на Ванухи Аракелян.

ВАНУХИ АРАКЕЛЯНПо същото време членове на Сдружението стават и две търговски дружества, развиващи търговска дейност във Варна – „Болкан трейд“ ООД и „Акцент 2“ ЕООД. Първото дружество е собственост на управителя Антраник Шакариан.

Така „възкресеното“ Сдружение  встъпва по описаното по-горе гр. дело № 3565/2000 г. на Варненски районен съд, с твърдението, че е собственик на недвижимия имот, предмет на спора.

И се позовава, че е регистрирано още през 1933 г., през която година Хованес Нергарариян бил предоставил на Сдружението имота си, като същото го е владяло от 1933 г. и го е придобило по давност. Нищо, че Хованес Нергарариян е починал на 6.07.1932 година!

В хода на производството Съюзът, регистриран в България / където са Шикарян и Ванухи Аракелян/ признава твърдението на Сдружението /където са Шикарян и съпругът на Ванухи Алакелян/, като възоснова на това на 22.03.2002 г. е постановено Решение по гр. дело № 3565/2000 г. на Варненски районен съд, с което внезапно пръкналото се „възкресено“ Сдружението е признато за собственик на имота на основание изтекла придобивна давност.

На 31.07.2003 г. е постановено Решение по гр. д. 936 по описа за 2002 г. на Окръжен съд Варна, с което решението е потвърдено. Съдията е Даниела Пенева, членовете на състава са Пенка Христова и Филип Рачев.

Решението на Окръжен съд Варна е потвърдено с Решение №9 от 15.02.2005 г., постановено по гр. д. №2379 по описа за 2003 г. на Върховен касационен съд, влязло в сила на 09.11.2005 г. Председател на състава е Добрила Василева.

На 17.12.2015 г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, въз основа на който Сдружението е признато за собственик на недвижимия имот, находящ се на ул. „Радко Димитриев“ № 9 на основание изтекла придобивна давност.

Ванухи Аракелян е учредител и член на Съюза, регистриран в България, а г-н Антраник Шакарян оглавява Съюза и Сдружението, като същите лица са били назначени за членове на Комисията Нергарариян към Общоарменския благотворителен съюз с пълномощно от 02.10.1997 г.

Членството на тези лица – Ванухи Аракелян и Антраник Шикарян в посочените организации обаче не е било сведено до знанието на ОАБС и е останало неизвестно за него. Поради това ОАБС винаги е възприемалo действията на тези лица като извършени в качеството им на пълномощници, защитаващи интересите на ОАБС. Такова е било разбирането му и за кореспонденцията, която е вървяла във връзка с ежегодните финансови отчети, получени след упълномощаването на посочените три лица да бъдат новите членове на Комитета.

С две думи ОАБС не са имали и хабер за участието на Ванухи Аракелян и Антраник Шикарян в тези две горепосочени организации.

Любопитен детайл е, че в отчета за 2005 г. Ванухи Аракелян е посочила: „най-накрая спечелихме делото“. Очевидно е имала предвид гр. дело № 3565 по описа за 2000 г. на Варненски районен съд.

ОАБС обаче едва по-късно  разбира, че делото е завършило с решение,  с което  за собственик на процесните имоти е признат не ОАБС, а Сдружението, поради признаването на насрещната претенция от Съюзът, регистриран в България, чиито член и учредител е Ванухи Аракелян. На практика – зад гърба на ОАБС!

Така в резултат на съдебното производство зад гърба и без знанието на ОАБС се е стигнало до признаване на правото на собственост върху неговите имоти в полза на лице, което никога не е било собственик и не е придобивало имота нито на деривативно, нито на оригинерно правно основание. И възоснова на това решение се създава една правна привидност, която позволява на Сдружението да се афишира като собственик, какъвто реално не е.

Бизнесменът Антраник Шакариян и  съдията Ванухи Аракелян се оказват свързани едновременно и с трите страни в казуса за собствеността на имотите на  ул. „Радко Димитриев“ № 9 и ул. „Ген. Колев“ № 8 – Ванухи Аракелян в качеството ѝ на пълномощник на ОАБС (истинският собственик на недвижимите имоти); в качеството ѝ на член и учредител на Съюза, регистриран в България (снабдил се без правно основание с нотариални актове за собственост и удобно признал иска на Съюза в съдебния спор за имота на ул. „Радко Димитриев“ № 9) и Антраник Шакариян – в качеството му на председател на Съюза, регистриран в България и председател на Сдружението (претендиращо, че владее имота на Хованес Нергарариян от 1933 г. – година след смъртта му).

През цялото това време Ванухи Аракелян заема постове в съдебната система на Варненския апелативен район – съдия в Районен съд Варна от 1991 до 1996 г., където в последните две години е и зам. председател и председател на Брачна колегия. От октомври 1996 г. е съдия в Окръжен съд Варна, негов зам. председател и ръководител на Търговско и Фирмено отделение. От юни 2004 година е административен ръководител на Окръжен съд Варна, а от 2014 г. и до настоящия момент ръководи Варненския апелативен съд.

И сега – особено внимавайте!

Когато ОАБС разбира за приложената схема за отнемане на имотите му и прави опит да установи какво се е случило, се оказва, че всички документи по гр. дело № 3565/2000 г. на Варненски районен съд, както и по фирменото дело, с което е открита нова партида на Сдружението, са изгубени!

И всеки, който се опитва да събере доказателства за това възоснова на какви документи е било „възкресено“ сдружението от 1933 г., какъв е бил членският му състав към момента на постановяване на решението от 2001 г. на Варненския окръжен съд, изобщо имало ли е легитимен правен субект, който да встъпи по гр. дело № 3565/2000 г. на Варненски районен съд, както и възоснова на какви доказателства е бил признат за собственик на имотите на ул.  „Радко Димитриев“ № 9  – няма как да го направи!

Нещо повече! От приложената справка към Доклада на служителя, завеждащ служба ФО, става ясно, че делото е било взимано от лице с име Арекелян през 2006 г. След това следите на делото се губят! До момента, в който през 2015 г. е установено, че то липсва.

Делото е възстановено през 2016 г. на базата единствено на документи, представени от управителя Антраник Шакариян.

Към настоящия момент ОАБС е ангажирал правни консултанти, като са образувани съдебни производства пред компетентните съдилища във Варна, като предстои тяхното разглеждане от първоинстанционния съд.

За скандалната афера с присвояването на имотите, по право принадлежи на ОАБС, ОАБС е сигнализирала Президентът на Република България Румен Радев; Министър-председателят на Република България Бойко Борисов; Заместник министър-председателят на Република България – Екатерина Захариева; Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; Комисия по професионална етика към съдийската колегия на висш съдебен съвет; Президентът на Република Армения – Армен Саркисян; Бившият министър-председателят на Република Армения – Серж Саркисян, Главата на Арменската църква в България – архимандрит Исахак Похосян; Посланикът на САЩ в България –  Ерик Рубин; Посланикът на Армения в България – Армен Саргсян.

Нито една от правораздавателните и антикорупционни институции до този момент не е реагирала. Прокуратурата също.

Afera.bg

АФЕРА разполага с документация по скандалната афера:

Крепостен акт от 22.06.1904 г.;Крепостен акт от 28 август 1906 г.;Завещание от 04.06.1932 г. на Хованес Нергарариян;Решение от 29.09.1992 г. на ВОС по гр. дело №7663 по описа за 1992 година;Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №25, том IX, дело 8268/1992 г.;Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №65, том X, дело 8291/96 г.;Нотариален акт за собственост на недвижим имот №83, том I, рег. №2258, дело №165 от 2000 г.;Решение по гр. дело №3565 по описа за 2000 г. на Варненски районен съд;Решение по гр. д. 936 по описа за 2002 г. на Окръжен съд Варна;Решение №9 от 15.02.2005 г., постановено по гр. д. №2379 по описа за 2003 г. на Върховен касационен съд;Пълномощно от 1 октомври 1997 г. в полза на Ванухи Аракелян и Антраник Шакариан;Финансови отчети;Отчет от Ванухи Аракелян до ОАБС за 2005 г, Докладна записка от зав. служба „Архив“ при Варненски окръжен съд относно липсата на гр. д. 3565/2000 г. на ВОС;Акт за възстановяване на гр. д. 3565/2000 г. на ВОС;Заповед № РД – 1594 от 15.12.2015 г. за откриване на процедура по възстановяване на ф. д. 234/2001 г. на ВОС;Доклад от завеждащ служба ФО от 15.12.2015 г.;Копие от деловодната програма на ВОС на партидата по ф. д. 234/2001 г.;Справка за фирменото дело от системата „Делфи“;Протокол от 19.02.2016 г. по ф. д. 234/2001 г. на ВОС за възстановяване на делото.

Коментари 14 за
“ШЕФ НА АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА И БИЗНЕСМЕН В СХЕМА ОТМЪКВАТ ДВА ИМОТА ЗАД ГЪРБА НА ОАБС. ДЕЛО ИЗЧЕЗВА ОТ СЪДА БЕЗ СЛЕДА”

  1. Тази статия може и да е поръчкова, но на тази дама съдийката работата не чиста. Слушах и интервюто, защо не отговори как изчезват дела от съда?
    Самозабравили се власт имащи хора. Борбата в арменската общност е за имотите, които са дарени на общщността от хора без наследници или много богати хора. Унизително е да де занимават всички с тези въпроси. Но като няма съд и право, минава се на Court of public opinion…тогава обаче и Господ не може да ти помогне. Хайде със здраве.

  2. Мирище ми на атака с цел дискредитиране, ама нейсе….. А кой е платил за тази публикация , май се досещаме. Ех Душко , ех добра шофьорке….

  3. Чудесно написана истина! Тези тримата са срам за арменското общество, което е градило имидж с години! Арменци крадат от арменци, това не е било и по турско…Общинският съветник се крие зад длъжността си, съдийката зад имунитета си и пазена кротко от Цацаров(все пак е участвала в комисията по изборът му), Серж Парсехян се крие в Германия (съпругата му да му мисли какви ги е надробила).

    1. Уви. И аз това не го разбирам – защо срещу своите? Иначе защитната маневра с дружествата ми е ясна, но имотът, в крайна сметка, не стига до самата арменска общност.

    2. Извинете господин запознат, ти от къде си толкова запознат с това какви ги вършат въпросните господа??? Кой ти дава правото да съдиш по хората от една добре нагласен статия???

    3. В тази статия на едно единствено място се споменава името на Серж Парсехян, който очевидно няма нищо общо с далаверите, случили се във времето. През 1992 година той е едва на 23 години, студент.
      И не се „крие“ в Германия, а беше принуден от системата да търси по-достоен живот като хилядите български лекари.
      Питам се, кому е нужно да се окаля името на един доказан професионалист и прекрасен човек?

      1. Съпругата на Серж Парсехян работи на същото място, където изчезва делото в Окръжният Съд, с което се прехвърлят имотите от едната оригинална фондация в друга. Тази кака малко след това напуска системата и се местят в Германия! Същият доктор е пълномощник на оригиналната фондация, да не говорим, че съпругът на Ванухи Аракелян , Аракел Аракелян е член на новото дружество и бивш директор във фирмата на Шакарян, абсолютна врътка 🙂

      2. Г-н Читател, за съжаление има хора, които са комплексирани от факта, че не са постигнали нищо в живота и от злоба и завист се опитват чрез лъжи и клевети да злепоставят успелите. Запознат е, ама не съвсем. Съпругата на Серж Парсехян не е работила в съда, когато въпросното дело изчезва, даже никога не е работила в това отделение на съда и е нямала достъп до фирмени и търговски дела. Смятам, че без доказателства не е редно да се излива ,, помия,, срещу честни и достойни хора.

        1. Мадленчето я викаха преди няколко месеца от Германия в Окръжен съд Варна да обяснява и по време на престоят си, изпи няколко кафета със съдийката. Делата тръгнаха в съда и чакаме съдийката да се появи като свидетел, но нещо се покри 🙂

          1. Мадленчето, с която ти никога си имал честта да пиеш кафе ,си го пие всъщност през месец във Варна с когото си иска.Всичко останало го докажи ако можеш. Ааа… и никога не се е покривала където и да е. Впрочем,човек когато има роднини работещи в същата сграда и такива,които са си изкарали пенсионния стаж там,не означава,че знае всичко.Мога и да продължа,но знам,че не си заслужава точно с теб. Auf Wiedersehen!

  4. Имайки предвид отровното трио неочаквах арменци да нарушават закона

Вашият отговор на Yafa Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *