Публикувано на 30.03.2008 / 17:39

Шафнерът на влака София – Кардам: От вътре все едно излизат бомби, една след друга…

 

Интервю с шафнера на спалния вагон на влака София – Кардам, в който загинаха деветима души. По негово желание използваме само първото му име – Георги. Хубаво е да започнем, след едно дълго мълчание, да говорим нормално с Георги. За негова изненада аз също съм бил шафнер преди много години и също знам какво е да работиш това нещо във влак.

Георги, тайна ли е къде те намираме в момента?

– У дома съм , във Варна.

– Работиш ли в момента, продължаваш ли да работиш като шафнер?

– Почивка съм сега, след смяна.

– Имаш ли твоя версия за това, което се случи във влака и изпитваш ли някаква вина?

– Значи, моя версия, дори и да имам, не мога да я кажа, защото съм подписал декларация за следствена тайна и няма как да кажа моята версия. Може да навреди на следствието или пък да се обърне нещата срещу мене, откъм работодателя става въпрос.

Ти се притесняваш да не кажеш нещо срещу работодателя си, така ли?

– Ами аз съм един работник само, в крайна сметка, знаете как е. Просто няма начин.

В този смисъл ще те питам дали беше подготвен влака за такава ситуация?

– Не.

Отговорът е „Не”.

– Нашите влакове никога не са подготвени за такива ситуации.

Какво им липсва най- много?

– Най – много им липсва… Какво им липсва, много неща им липсват.

Трите неща, които са най – належащи.

– Алармена система за пожар им липсва най – много.

Друго?

– Липсват им автоматични врати, липсва пространство във вагоните, те са тесни. Вие знаете, коридорът е тесен, двамата души не могат да се разминат там, особено, ако са със багаж, примерно. Особено в една такава ситуация, когато е тъмно, има пушек вътре, гъст, има паника, има суматоха.

– Това случи ли се онази нощ?

– Това се случи, да.

– Какво стана тогава?

– Вагонът се запали точно за пет минути. Никога не съм виждал такова нещо, дано никога не ми се случи пак. За пет минути се запали целият вагон.

– Целият вагон?

– Да, целият.

– Как реагираха пътниците?

– Съвсем нормално в интерес на истината. Значи аз, когато подадоха сигнала …

– Кой подаде сигнала?

– Подаде го едно момиче от въпросното шесто купе.

– Много е важно да разберем дали си спал по това време или си бил на вахта, или може би си пил бира.

– Бил съм си на работното място, но то целият вагон ми е работно място. Бил съм в първа кабина и по – точно казано – в коридора, тъй като, вие знаете, продаваме безалкохолно, бира, минерална вода. В този момент точно продавах бира на пътник, а момичето дойде и каза, че нещо гори и така.

В същия вагон си бил, това е важно да се уточни, бил ли си в друг вагон?

– Не, не, в моя вагон си бях. Има много свидетели, които могат да кажат къде съм бил точно.

В този момент ти какво реши – да търсиш пожарогасител или реши, че трябва да разкачиш вагона?

– Не, не, не мога да разкачам вагон, първо, защото аз нямам право да го правя. А и…

Георги, искам да го изясним, много версии се появиха. Ще те прекъсна, защото това е много важно, за да стане ясно, че шафнерът не разкача вагони, знам го и от моя опит. Шафнерът няма право и не може, той не знае как да разкача вагони.

– Нямам право, да. Мога да кажа следното, когато получих сигнала за пожара, много бързо… понеже аз 17 години съм железничар и животът ми почти във влака минава. Живея във Варна, а работя в София, ако някой пътува 20 – 30 минути, за да си стигна до работата, аз понякога 8-9 часа пътувам.

Това каква връзка има?

– Мисълта ми е, че аз съм запознат с вагона отвсякъде.

Е?

– Знам много неща, които не са ми работа да знам и нямам право да ги правя и да пипам.

– Като е така, как се действа в такава ситуация?

– В такава ситуация, има наредба в железницата, която казва следното – че трябва, но няма точно определен ред, трябва да се събудят пътниците, да се евакуират, което означава, че и те трябва да съдействат в тази ситуация, понеже аз съм един сам кондуктор в един вагон.

Те съдействаха ли ти при евакуацията?

– Да, съдействаха ми.

Много е важно кой дръпна спирачката.

– Ще ви обясня и това. Аз в следващия момент, след евакуацията, трябва да гася този пожар. В случая аз, докато стигна до това шесто купе, аз вървях и удрях много силно по вратите и виках, а аз мога да викам много силно, а зад мен бяха и онзи пътник с бирата и още един пътник имаше зад мене. И, когато стигнах до въпросното купе, видях, че там има огън, което много ме притесни.

– Още беше само в купето или вече се беше разпространил?

– Не, само в купето беше огъня. Под прозореца, отдолу беше. В тоя момент продължих напред към следващия вагон, който е спален, по простата причина, че разстоянието, което е от тази шеста кабина до офиса на колегата е по – късо отколкото да се върна до офиса на моя вагон.

За какво да ходиш до офиса? За пожарогасителя ли?

– За да си взема пожарогасителя. Съответно, ако бях се върнал, щях да преча на хората, които се опитват да излязат, щях да се блъскам в тях и може да стане…

– Влакът движи ли се в този момент, Георги?

– Да, влакът се движи. Разстоянието от шесто купе до офиса на колегата – това е една минута. За една минута аз отидох с него – той беше с мен, и му казах „Събуждай си пътниците”. Грабнах пожарогасителя и дръпнах спирачката в този момент.

Значи шафнерът Георги е дръпнал спирачката, не някой друг.

– Абсолютно, от спалния вагон, от общите на спалния вагон съм дръпнал спирачката. Сега, може да има и още някой, който да е дръпнал спирачка, но точно в този момент аз знам като дръпна спирачката, как спира влакът. Значи това е една минута. След като се върнах, тези хора от шесто купе би трябвало да излязат, макар че съобщават по медиите, че имало жертва в шесто купе, което за мен е много озадачаващо, защото нали там е възникнал този пожар, кой ще остане вътре, да гледа ли, какво да прави, не знам.

– Ако бързо се е разразил пожарът, може и да остане. Ние не можем да преценим това в момента.

– И оттам насетне аз започнах да гася. В коридора имаше торби, имаше багаж, в който се спъвах непрекъснато. Гасих, изхабих един пожарогасител и в този момент спря осветлението. Значи може би нещо е дало на късо.

Спря осветлението? Само че влакът…

– Аз се върнах за втори пожарогасител.

– Само че влакът вече е спрял.

– Влакът е спрял, да, в този момент вече е спрял.

– А като е спрял влакът, отворени ли бяха вратите. Ти е трябвало да избираш между гасенето на пожара и отварянето на вратите. Имаше ли такъв избор при тебе?

– Би трябвало вратите…от единия край на вагона бяха отворени. Става въпрос за страничните врати.

– Страничните за навън.

– Вагонът има много врати.

– Нека да ги обясним – странични за навън и две настрани. Това са вратите – шест са.

– Така. По наредбата евакуация на пътниците не се прави през страничните врати.

– А откъде?

– Те трябва да се насочат към съседните вагони.

– Интересно. По наредба е така.

– Представете си влакът спира на мост. И под моста има река или пропаст. И тези хора къде ще слязат? Съответно ако спре и отсреща идва друг влак, какво ще стане.

– Това означава, че ти не си отварял врати, а си гасил.

– Така, страничните врати, двете бяха отворени и челните врати бяха широко отворени в двата края на вагона, за да може да се премине.

– Сега тука изкача онова, в което би могъл да бъдеш обвинен – че пред една от вратите страничните са намерени няколко тела. Някой се е опитал да излезе. Валентин каза, че се е опитал да я отвори, но тя е имала щифт отвътре. Имаха ли всички врати щифтове.

– Имаха, да. Мога да каже следното – аз се опитах на четири пъти да вляза в този вагон.

Отвън си вече?

– Понеже не можех да мина през коридора, имаше много гъст дим, много задушлив. Можеш да стоиш само четири секунди, но после трябва да излезеш да дишаш въздух. Аз се опитах, нямам нито маска, нямам нито кислородна бутилка. В края на краищата съм само кондуктор. Трябва да знаят всички, че от немски на български „шафнер” означава кондуктор.

– Какво се опита да направиш, защото действията са важни в момента.

– След като беше спрял този влак, аз по чакъла тръгнах и се опитах от двата края на вагона да вляза вътре. Но просто бях безпомощен.

– Защо не можа да влезеш? Защото не можа да отвориш вратата или защото не можеше да дишаш?

– Не, не, не, аз влизах през челните врати. Те са широки 1, 30 метра. Това е доста голяма дупка, през която могат да минат много хора. Стигах до някъде и се връщах, защото просто нямаше как да отида по-нататък през този коридор

Откъде преимуществено се евакуираха хората – през челите врати, през страничните или през прозорците.

– През челните врати.

– Тръгнали са към другите вагони значи.

– Нормално е да тръгнат натам.

– Да, но опита ли се да отвориш страничните?

– Опитах се, да.

– С какво?

– Едната врата беше заяла просто, а и нали ви казвам нямах въздух просто.

– Отвън или отвътре се опитваше?

– Отвътре се опитах.

– Заяла какво означава? Имаше щифтове или просто беше заяла?

– Не мога да ви кажа – беше тъмно. И имаше много задушлив газ.

Колко от вратите останаха затворени, честно?

– Според мене две – странични. Обаче искам да отбележа следното, че до двете странични врати на 50 см е челната врата. Ако не можеш да отвориш тази врата, като виждаш, че нещо не наред, имаш челна врата, която е с 1,30 широчина и е на 50 см. Там свети другия вагон, например. Страничната врата е затворена, отвън е тъмно, нищо не се вижда. Обръщаш се леко в ляво или в дясно и виждаш, че има друга врата отворена, след която има светлина. Нормално е човек да тръгне след светлината.

Ако това е нормално, защо има пет човека струпани пред външната врата, страничната?

– Ами, аз не мога да кажа.

Да не би от огъня и в малко по-късен етап на пожара вратите да се затворили или да са потекли или нещо да се е случило?

– Може и да се е усукал вагонът.

– Виждал ли си друг път така бързо да се разгори пожар?

– Никога.

А имал ли си случай с пожар друг път?

– Имал съм. Става дума за съвсем леки. Например, когато влакът върви по нанадолнище, имаше вагони със спирачна система, тип калодки, не дискови спирачки, ами нещо като накладките, само че по-големи, тежки, метални, отдолу на вагона има понякога гумени тампони.

– Те се палят.

– Палят се, понеже машинистът задържа по-дълго време и започва да пуши.

– А вътре да се разгори пожар за пет минути?

– Вътре никога не съм имал случай. Не съм виждал такова нещо досега, страшно бързо се разгоря. От пет до осем минути този вагон гореше целият вече.

– Възможно ли е да е било атентат по твое мнение?

– Не мога да кажа, но ми се струваше, че пламъкът излиза все едно че голяма газова бутилка е запалена и излиза под налягане. Не знам защо е така, не съм компетентен.

– Пламъкът е излизал под налягане?

– Да, от прозорците. Когато пътниците бяха излезли вече навън и аз се опитвах да вляза от двете страни, те започнаха да хвърлят камъни по вагона, по прозорците.

– За да чупят прозорците?

– Знаете има обратна тяга, когато влезе голямо количество кислород вътре, какво става.

Разгаря се пожарът.

– От вътре все едно излизат бомби, една след друга. Явно се е създало голямо налягане и това допринесе допълнително да стане трагедията по голяма.

 

Мартин Карбовски

Дарик радио

Коментари 0 за
“Шафнерът на влака София – Кардам: От вътре все едно излизат бомби, една след друга…”

  1. gospodin karbovski,vie ste edinstveniat jurnalist do sega koito zadava adekvatni vaprosi.za sajalenie nivoto na poveceto vi kolegi ne im pozvoliava da izliazat ot posredstvenosta.tarsiat tiraz senzacia i ne gi interesuva kakav e problema vsastnost,po tozi nacin ne informirat a dezinformirat tova i bez tova bolno obshtestvo.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *