Регистрация
Публикувано на 10.12.2016 / 21:14

ЧЕРВЕН БРЯГ – БИСЕР – МИЗИЯ – ГОРНИ ЛОМ – АСПАРУХОВО – ОРАНОВО – ХИТРИНО – ? СНОШЕНИЕ С УРОДЛИВОТО

ХИТРИНОВсичко се повтаря.

И така ще бъде до самия Край.

***

Всъщност, изброените в заглавието селища в Европа ли са?

Хората там в XXI век ли живеят – или в XVIII?

Имат ли значение за някой – освен когато се мръчка някаква спасителна операция, която се представя като битката за Бородино.

Поредният ден за национален траур ще ангажира ли поне една клетка от разума ни – ще стане ли той повод да се сетим, колко сме оскотели, или ще си остане един притворен ритуал?

***

А някой спомня ли си все още за подвижния крематориум на БДЖ, който изпепели 9 души край Червен бряг?

Не. Не. Не. Не. Не.

***

Ако прочетете мотивите на Върховния касационен съд, който почти напълно оправда виновниците за трагедията във влака София – Кардам, ще ви стане ясно, че оттук насетне никой и за нищо няма да носи вина в тази държава.

Палете наред.

***

Нашите страсти вече са противно лекомислени, а пък гневът ни е вятърничав и бързо прегаря.

А сетне обезателно търсим начин да оневиним негодниците, извършили поредната екзекуция.

Пак добре, че не изкараха герой и поспаливият шафнер от онзи влак, можеха да му закачат един орден „Стара планина“ – отличие за идиота, който не може да се събуди, дори целият свят да се запали.

***

В крайна сметка, у нас Бог е случайността, всичко е оставено в неговите ръце.

Ако има пожар, той със сигурност ще ни изпепели.

Но това ще бъде сметнато за трагичен инцидент, не като част от нещо неизбежно.

Това наистина е уродливо мислене.

То ще ни причинява още много беди.

***

У нас екзекуцията е само въпрос на време.

От мнозина тя не се възприема като нещо извънредно, а по-скоро като наказание, което ще настъпи, когато и да е било.

Питайте, който искате българин и ще се убедите в примиреното му отношение към неизбежното зло/наказание.

За българина, крематориумът край Червен бряг е, всъщност, състояние на държавата.

***

Българинът отдавна знае, че цената му – на собствения му живот и на собственото му бъдеще – не е никак висока.

***

Обикновените хора не могат да го изразят – но интуитивно усещат дълбоката уродливост на общия ни живот.

Затова те не се съсредоточават прекалено върху това, приемат го като нещо неизбежно.

***

Всички свикваме постепенно със злото.

Сякаш го попиваме в себе си.

Някой, всъщност, ще се запита ли – как се променяме по този начин?

Дори когато имаме работа с някой зъл човек, ние ставаме малко по-лоши, понеже злото е заразно.

А когато сме подвластни на една несръчност, отдавна прераснала в примирение и прикрита с казионни фрази – тогава?

***

Ние сме затворени, заключени между Могилино и Червен бряг.

И ключът е изхвърлен.

***

Във флиртовете с Европа, не послушанието на някои хора ще бъде фатално.

А именно огромните несъответствия, за които тези хора нямат очи.

Те се държат като капитана на „Титаник“, който упорито пренебрегвал опасността от айсберга.

***

Навремето Би Би Си представи репортажи за садистични изстъпления и убийства в британски дом за сираци.

Но онези хора там и обществото като цяло не се крият от злото, те го показват незабавно, за да се отдалечат от зловонния му дъх.

А ние тук чакаме те да дойдат и да ни го покажат.

И дори се сърдим за това, макар че иначе никога не бихме го направили сами.

Държавата изпитва някакъв атавистичен свян да го стори.

***

Когато човек преодолее погнусата си и се взре в онзи „жп инцидент“, той ще се сети вероятно за описанието, направено от Александър Солженицин, на „столипиновите“ вагони, с които откарват безчислено количество зекове (осъдени) към сталинските сибирски лагери.

Няма да се сети за Европа.

***

Това са фрагменти от дописки, които написах в края на февруари 2008 година и през август 2013-а.

Предлагам ги отново, защото смятам, че отношението ни към уродливото изобщо не се е променило.

В замяна на това, примирението ни е завладяло още повече, дори изцяло.

Кратките ритуално/театрални жестове вече изцяло заменят истинското човешко състрадание.

Не се сещаме да изпуснем дори една въздишка, когато хора загиват като скотове.

***

Когато на 2 юни първенците ни клечат принудено за 1 минута – в памет на националните ни герои – някои от тях си мислят, дали няма да изцапат панталона или чорапогащите си.

Главите им са празни от друго.

Никой истински не състрадава наивниците, поели въодушевено пътя си към Голготата.

А то и техните редици непрекъснато се пренареждат от временни величия – както сме я подкарали, само след 10 години няма да има кого да почитаме.

***

И дали тогава властниците вече няма дори да си правят труда да се представят за човешки същества?

***

А обикновените хорица – като тия в ЧЕРВЕН БРЯГ – БИСЕР – МИЗИЯ – ГОРНИ ЛОМ – АСПАРУХОВО – ОРАНОВО – ХИТРИНО – дали ще са се примирили, че съществуват, предварително готови за заколение?

***

Навремето Пушкин беше казал, че в Русия единственият европеец е правителството.

Същото е и у нас, дори в по-голяма степен – обаче ако се има предвид инфантилното послушание на нашите властници.

***

КЕВОРК КЕВОРКЯНКеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/684631405050300:0