Регистрация
Публикувано на 30.12.2016 / 11:19

ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НИ СЕ НАМИРА НА РЪБА. НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДИННИ НА ТЪНЪК ПЛАН. ЗАЩО БОГ НАКАЗВА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧА?

СЕРГЕЙ ЛАЗАРЕВЗдравейте, скъпи читатели!

На първо място ви поздравявам с това, че през отминалата година не произтекоха никакви мащабни катаклизми и не се случи ядрена война. Светът започна да се балансира на ръба на оцеляването във всички отношения и от това, което ние чувстваме, и от това как се променяме към по-добро, зависи много.

Мирното небе над главите ни на първо място дължим на тези хора, които изпълняват своя дълг – това е и ръководството на Русия, и на военните, и на техническите специалисти, това са много хора, които всеки ден извършват своя невидим подвиг.

Отиващата си година беше и радостна, и печална. Гибелта на нашия посланик в Турция, скорошната самолетна катастрофа, гибелта на едни от най-добрите представители на Русия – всичко това предизвиква печал и състрадание.

Но ние обезателно ще преодолеем всички трудности и не само ще преобразим своята страна, но и ще станем пример за цялото човечество. Неслучайно е било предсказано, че спасението ще дойде от Русия. Работата е там, че нашият народ се обединява не заради парите и изгодата, а заради любовта, нравствеността, състраданието – това е много важно и за Русия, и за целия свят.

Ние можем да търгуваме на външно ниво, но вътре в душите си винаги трябва да бъдем любов и радост, в крайна сметка едно от проявленията на любовта е радостта. Затова ви желая през Новата година да съхраните в душите си чувството на любов и радост, въпреки всичко.

Доколкото душата ни е щастлива, толкова и обкръжаващия ни свят ще се променя.

Поздравявам ви с настъпващата Нова година и ви желая през Новата година любов, щастие и всякакви блага!

С уважение: Сергей Николаевич Лазарев

P.S. Читателите често ми задават такъв въпрос: „Защо загиват достойните, порядъчните, благородните хора? Как това може да се обясни? В крайна сметка още в Стария завет е написано, че Бог наказва непорядъчните хора и помага на благородните. Защо Бог праща болести и смърт на благородните тогава?“

Това е трудно да се разбере, ако се изхожда от повърхностни възгледи за закона на кармата и от текстове от Стария завет.

В юдаизма изглежда е ясно: ако човек съблюдава заповедите, ако той се държи нравствено, то той ще бъде здрав и ще има урожай и жизнено благополучие. Ако у човека започнат болести и нещастия, това означава, че той е съгрешил и това е разплата за греха. Бог го наказва.

Но това е едната страна на медала, а има и втора. Точно в Стария завет е написано за това, че Бог наказва онзи, когото обича. Защо Бог наказва тези, които обича?

Да се обърнем към историята на Израел. В Стария Завет Всевишният говори за това, че ако евреите нарушават законите, престанат да съблюдават заповедите, то Той ще разруши тяхната държава, ще ги изгони от тяхната земя, еврейският народ ще се скита по целия свят и ще претърпи унижения и нещастия – това и всъщност се е случило. Значи, получава се, че израелския народ е извършил грях и е бил наказан от Всевишния: 2000 години той се отплаща за тези грехове с унижение и страдание.

Но и това е едната страна на медала, а има и друга. Ако човек не върви с Бога непрекъснато, то той си отива от Бога. И човек не винаги разбира, че неговата душа е престанала да чувства единство с Твореца. И тогава се включва помощ под формата на болест или нещастие, които помагат на човек да се върне към Бога.

Ако човек е нравствен, ако човек е вярващ, то, странно!, той заболява бързо и получава повече нещастие, от този, който въобще не се интересува от душата. Защо? Защото колкото повече човек се грижи за своята душа, толкова по-бързо идва помощта Свише под формата на болести и неприятности, за да може душата да се очисти. А у този, който не мисли за своята душа и тихо се движи по линията на разпада, може да не се наблюдават нещастия или болести, но после неговия живот свършва изведнъж, от раз. В Содом и Гомор хората са живели прекрасно, никой не е боледувал, всички били доволни, душата постепенно се разпадала и в края на краищата всички загинали.

Ако израелския народ не е загинал, ако еврейския народ не е получил униженията и страданията, то него щеше да го постигне участта на Содом и Гомор и той щеше просто да изчезне от лицето на земята. Казано на библейски език, милостта на Всевишния по отношение на израелския народ се е проявила в гибелта на държавата, унижението на народа, разделението му. Именно непрекъснатите страдания, унижения в продължение на стотици, даже хиляди години, помагат на хората да съхранят вярата, да съхранят своята идентичност, да съхранят своя народ, който е съумял да създаде отново своя държава.

Значи, болестта и нещастието – това са не толкова наказания за грехове, които човек е свършил, това също е спасение, помощ и подготовка към ново ниво на развитие, на което човек е длъжен да се изкачи. Ако любовта и вярата не са достатъчно, то страданието помага на човек да намери любовта.

Често ме питат: „Вие обяснявате, че здравето и съдбата на човек се определят от неговото вътрешно състояние. А ако човек е нравствен, порядъчен, може да се каже праведник, ако човек вътрешно е хармоничен, защо той заболява и умира?“

На този въпрос е трудно да се отговори, ако се изхожда от класическата представа за съдбата на човек. В древно индийската традиция човек се разглежда като нещо индивидуално, отделно. У него има своя лична съдба и проблеми той получава за своите грехове, които е свършил в този или предишен свой живот.

На практика, човек – това е колективно същество. Ние всички сме единни на тънък план, у нас има обща съдба. Без значение колко хармонично и съвършено е листото на дървото, ако дървото започне да умира, то и листото ще умре заедно с дървото. Колкото и хармоничен да е един човек, ако обществото, в което той живее, загива, то и той ще загине заедно с всички / ако с вътрешното си състояние той не може да помогне на обществото/.

Помня, че един от моите читатели ми зададе въпроса: „Кажете, а защо разпнаха Исус Христос? Какви грехове е извършил той? Навярно неговото вътрешно състояние е било недостатъчно хармонично, щом той е преживял унижение и мъчителна смърт?“

Работата е там, че човек с великолепно вътрешно състояние, виждайки, че някой го грози гибел, е способен да рискува своя живот, загивайки заради другия, за да го спаси. И ще загине този у когото вътрешното състояние е хармонично, благородно, който е готов да се жертва. Т.е. вътрешното хармонично състояние, вътрешното душевно щастие не винаги се явява гаранция за физическо благополучие и стабилност.

Ако нашите представи за щастие са свързани с тялото и благополучната съдба, тогава ние не сме наясно с всичко. А ако разберем, че главното това е душата, тогава мъченията и смъртта на праведника ще станат логични разбираеми за нас. Ако обществото загива, още неосъзнавайки това, има шанс да бъде спасено чрез мъчения, страдания и смърт на праведници. Ако започне сражение от което зависи съдбата на държавата, то в бой ще отидат най-добрите и първи ще загинат най-добрите, най-силните – те ще жертват себе си заради другите.

Нашата цивилизация се намира на ръба и за да оживеем, ще жертват себе си и ще загиват благородните, нравствените и любящите хора. Тяхната смърт – това е видимата помощ за всички тези, които остават живи. Техните страдания и тяхната готовност да умрат заради спасението на другите, помага на нас живите и се явява залог за всеобщото спасение на нашата цивилизация.

За разлика от европейския свят, който е впрегнал цялата си сила и енергия, за да се обезпечи с материални блага, Русия страда, мъчи се, търсейки път за спасението на цивилизацията. Тези опити и огромните жертви по този път не са пропаднали безследно. Сега Русия има този потенциал, който ще и позволи реално да измени гибелната ситуация на нашата планета.

Главното е – не това, което ни е в ръцете, главното е – това, което ни е в душите. Човешкото щастие и успеха се определят не от това колко човек е здрав и благополучен, а от това доколко е благороден, доколко е нравствен, доколко в неговата душа се съхранява любов, добродушие и радост – това са важните съставки за това, което ние наричаме щастие.

С уважение,

Сергей Николаевич Лазарев

www.lazarev.ru

 * Сергей Лазарев е автор на поредицата от книги „Диагностика на кармата“

Коментари 5 за
“ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НИ СЕ НАМИРА НА РЪБА. НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДИННИ НА ТЪНЪК ПЛАН. ЗАЩО БОГ НАКАЗВА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧА?”

  1. СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ А НАШИТЕ „ПОЛИТИЦИ“ СЕ ДЪРЖАТ КАТО ЩРАУСИ! НО ДА НЕ ЗАБРАВЯТ ЧЕ ЗАДНИТЕ ИМ ЧАСТИ СА НА ОТКРИТО!

  2. Моите уважения г-н Лазарев.
    Но вднешно време спасението е във Водачите, Новите Лидери – които не трябва да умират като Христос,
    а като г-н Путин да намерят дистинска група от съмишленици,
    които да му помогнат да реализира ЗАМИСЪЛА за благоденствие на руския народ
    и постепенно на целия свят.

    Не е нужно праведните, нравствените трябва да умрат – за да се вразумят … неправедните.

  3. „Гибелта на нашия посланик в Турция, скорошната самолетна катастрофа, гибелта на едни от най-добрите представители на Русия – всичко това предизвиква печал и състрадание.“

    Моите съболезнования и състрадание за загиналите руски хора – посланик Карлов, музикантите от „Александров“, и хората, които са носели лекарства в Сирия….Лек да им е пътят!

    Моето огромно уважение към г-н Сергей Николаевич Лазарев! Прочетох книгите „Диагностика на кармата“ преди много години, 15 може би, всичко се случва, много добре е обяснено. Четете, българи! Четете книги и мислете! Агресията и алчността ни водят към….

  4. Предлагам да помълчим и да почетем невинните жертви от тази ВОЙНА. Да помълчим!

Вашият отговор на delovoditel Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>