Регистрация
Публикувано на 08.04.2018 / 0:08

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ ГОСПОД ИДВА И СЕ ГОТВЕТЕ, ЗАЩОТО СЪДЪТ НЕ НА СЛЯПАТА ТЕМИДА, А НА ВСЕПРОВИЖДАЩИЯ БОГ ЩЕ ПРАВОРАЗДАВА! НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ! БОГ НИКОГА НЕ ОСТАВЯ СВОИТЕ ВЕРНИ, А ТОЙ ГИ ПОЗНАВА ПО ДЕЛАТА

ВОСКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВОХ РИ С Т О С  В О С К Р Е С Е !!!

“Избран от дните е този Божествен и свят ден. Христос възкръсна тридневен от гроба, като плени ада и възкреси човеците; прославяйки Го, всички да въззовем: Христос възкръсна – хора, веселете се!”

ВЪЗЛЮБЕНИ ОТ ВЪЗКРЪСНАЛИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС –

СКЪПИ ВЪВ ВЯРАТА БРАТЯ И СЕСТРИ,

“РАДВАЙТЕ СЕ !!!

Честито Възкресение Христово, Пасха, Великден – това е най-големият и най-тържествен, същевременно и най-тържествуващ празник на вярата, защото мощно ни благовести победата на Месията Иисус Христос над смъртта, изкуплението от греха и вечното спасение. Този ден, който “Господ е сътворил да се зарадваме и развеселим в него” е ден на свято веселие и особена свещена радост, защото е светия тържествуващ ден на християнските вяра, надежда и любов. Днес всяко творение възпява Възкресението – безплътните ангели на небето, разумните по сърце в плът човеци на този временен и на онзи вечен свят и цялата природа – “всичко видимо и невидимо”. Днес е прославата на доброто и погибелта на злото и неговите безчестни служители. Днес е тържествуващият празник на добрите души и сърца. Днес Господ възсия и пасхално-благодатно ни озарява с радостта на възкресението Си. Пасха е! Пасха значи избавление – преминаване. Иудеите празнували  тоя ден във възпоменание на избавлението от египетското им робство и преминаването им през Червено море към обетованата земя. За нас – християните, новозаветния Божий народ, богоизбран народ, тоя ден е също Пасха – избавление от робството на греха в преминаване от тоя живот на смърт към вечния безсмъртен живот при Бога, в Неговото Царство небесно.

Любовта изисква безкрайност, неразрушимост, та даже е вик за безкрайност, но тук говорим за изконната безначална и безкрайна любов на Бога и у Бога – на Твореца към творението Му, а не за любовта от света на смъртта, в неговата самота и разрушителност, а за по-силното битие на любовта, възправена срещу смъртта и именно в този ден се осъзнава какво Триединният Бог ни дарява чрез изкупителната саможертва, смърт и възкресение на Синът Божий, станал заради нас и Син Човеческий. Възлюбовта стига до там, че Богочовекът Христос, Самото въплътено Слово Божие, ни подари Възкресение от Божествената Си любов, която и ние предвкусваме още от тук – в света на тленното  и временното чрез вярата и надеждата ни в Бог, Който е Любов, за да станем и ние пък от човеци – богове. Но това зависи от нас и от поверяването ни на Възкръсналия, Който ни обича!

В страната на живите – на вечността се живее чрез другите, а не чрез себе си и то именно алтруистично чрез другите, защото “Вечно Съществуващият” е и в тях. Вярата спасява човешката душа чрез любовта – спасението става чрез спасението на другите; нашето възкресение и на тези преди Христа, и на тези след Христа става чрез Неговото Възкресение – плод и еманация на любовта. Безсмъртието е възможно и то съществува, но не в битието, което като самосъздадено безсмъртие е всъщност небитие, а в Бога, Който Е, Онзи, Който не възниква и не прехожда, а пребивава неизменен всред възникването и прехождането – Бога на живите, Който запазва не единствено сянка или ехо от моето битие, а е сътворил моят аз в Негова мисъл, която ме полага по-изначално, отколкото аз-ът е в себе си, защото Неговата мисъл – Промисълът Божий е изначалната сила на моето безсмъртно битие; или презсмъртно, възкресно битие. В промисълът на Бога аз-ът пребивава по-плътно в себе си отколкото, когато се опитва да бъде просто в себе си. Честит празник на човешкото безсмъртие във Възкръсналия Христос Господ!

Силата на любовта се е издигнала над силата на биологическото и Бог ни я дарява: нека й се посветим просветено, та да придобием мощта й! Бог от Божествена любов ни дава едновременно избор и дар – да й се поверим и да я живеем, за да счупим рамките на биологичното и да сме отвъд него в света и живота на духа, свободата и любовта, защото за нас – християните не този свят е важен, а онзи, който е за нас създаден и няма нужда от изправяне, защото е съвършен, а тукашният е за намразване, но хубавото е, че той пък ще и отмине. Слава Богу! Живейте, въпреки живота, заради Живота! Божията любов ни се разкрива в догмата, учението за Светата Троица, върху което много правдиво и правилно разсъждава големият съвременен богослов на Църквата – папа Бенедикт XVI, който православно казва: “Бог е абсолютно пребиваване и ненакърнимо съществуване без никаква преходност затова, защото е принадлежност на трите Лица едно към друго, тяхно единение във взаимността на любовта, актът-субстанция на абсолютната и поради това изцяло “релативна” любов, живеещата само от отнесеността един към друг“. Възкресението на Христа и нашето възкресение е акт на Пресветата Троица.

Възкресението Христово е нашият живот, защото е жизнената и любовна сила на нашето безсмъртие – в нейната най-велика проявеност на Бог и то към нас – човеците. Ето защо, като създедени по Божий образ и подобие ние трябва да се съумеем да се научим от Бог да любим като Бог. Възкресението не е био-история, а над нея. То не е прераждане в старото греховно, но познато битуване чрез живуркане, тъй като в Третата библейска книга на Ездра ясно е казано, че: „след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, – и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат“. Дори праведният Йов Многострадални при напредването на годините си казва, че: „заминава на път невъзвратен“, който преминава през смъртта и възкресението. Възкресението превъзмогва новото за Историята „познание“ за „естествеността“, но твори дори и в биологичността й, подготвяйки я  за новото небе и новата земя, когато и телата на всички упокоили се и упокояващи се ще възкръснат обновени свръхприродата на елементарния bios, което осмисля и собствената му биология все пак.

Връхната точка в изповядването на християнската вяра в Бога – Отец, Син и Дух Светий е спасяващото и благодатно-освещаващото възвестяване на възкресението на мъртвите в края на времената, които наближават с много бързи темпове, и евангелското свидетелство за вечния живот. Христос, Който възкръсна от мъртвите и живее завинаги сключва Нов Завет с човешкия род като му заявява, че след преминаването очистителния, сам по себе си, катарзис на смъртта, праведните ще живеят завинаги с Него. Възкресението не завръща в живян вече живот, както е при евангелските случаи на наинския младеж или праведния Лазар като обикновено връщане към земния им живот, но това става и преди да настъпи Христовото мироспасително възкресение, което единствено дарява вечност и безсмъртие.

Възкресението възкръсва животът в окончателния живот на вечността, предоставен от любовта и това е неговият изначален смисъл на битие във Вечно Съществуващият, затова днес не възпоменаваме събитие, а благовестим и провъзгласяваме самия живот, подарен от Възкръсналия Господ. Бог Го досягаме в недосегаемостта Му именно във Възкресението Иисусово. Възкресението е основата на цялото християнство – на целия християнски живот и на цялото християнско служение, защото то ни преобразява в живота на другия – на Божия свят. Бог ни възлюби и възкръсна, да Го възлюбим и ние Него и да живеем възлюбено, за да възкръснем и ние. Нашите близки, отишли си преди нас от света на греха и смъртта, и тези в рая, и онези в ада, ни казват: Христос Воскресе! Нека не само да им отговорим с приетия ответ, но и да възжелаем всеобщото ни възкресение при Второто славно пришествие на Господ Иисус Христос и винаги да се молим в почит към тези, които са преминали в частно възкръсване – за тяхно и за наше спасение!

Нашата вяра ясно ни учи и то в книгите и на Стария и на Новия завет на Свещеното Писание, че след смъртта при всеобщото възкресение при Страшния съд, когато Единственият и Едничък Праведен (а не правен или законов) Съдия ще съди всеки, а също така ще бъдат съдени и народите, както казва библейската книга Откровение (Апокáлипсис) на св. апостол и евангелист Йоан Богослов, че ще има вечен живот като на безсмъртната душа, но така и на нашите „смъртни тела“, които ще бъдат оживотворени за новите небе и земя, защото пък тази планета на земляните, пълна с много вода, все повече и повече се изпълва с поквара, кощунствена скверност и злостна човеконенавистничевост, вместо с баня на очищение. Подготовката и залогът за възкресение във вечния живот на доброто място – в близост до Бога изисква изпълнението на последната повеля на Спасителя към последователите Му – а това сме всички ние кръстени и миропомазани християни, която Той е произнесъл на Тайната (от тайнство, предвидено за просветени, а не защото се обменя конфиденциална информация) вечеря преди да принесе Себе Си в жертва за греховете на целия човешки род, а тя е: „Това правете в Мой спомен!“, сиреч в постоянство да участваме в централното свето тайнство на християнската вяра и Църква – св. Евхаристия (благодарение, хвалебна жертва).

Евхаристията е благодарение за сътворението, за изкуплението, за освещаването ни и за всички Божии благодеяния, извършени от Него към живи и покойни – и на този, и на онзи свят. Тайнството на спасението за целия християнски род, който гради своето Отечество при своя Отец Небесен, а не при множеството си различни отци – кои, достойни за похвала и чест и кои за срам и позор. Да се причастяваме (приобщаваме, а не пречистваме) със станалите пресъществени хляб и вино в действителни Тяло и Кръв Христови. Така не само предвкусваме вечния живот, приемайки Самия Христос и вкусваме Божествена храна, но и започваме трансформацията за възкресението на нашите тела при края на вековете, така както Господ Иисус Христос направи  веществените хляб и вино в действителни Свои Тяло и Кръв, които на Голгота върху гроба на първия човек Адам предаде доброволно за спасението на грехопадналото човечество. На всяка св. Литургия правоверните християни могат да съучастват в чудото на собственото си спасение и оживотворяването освен на душите си и на тленните си плътски тела. Причастявайки се със съзнание за извършваното, ние поднасяме на Бог Отец това, което Той Сам ни даде: даровете на Своето творение – хляба и виното, станали чрез силата на Светия Дух, Христови Тяло и Кръв, а така Вечно Съществуващото Второ Лице на Триединния Бог – Бог Син Иисус Христос реално и таинствено присъства в нас и ние вече сме готови за възкресение и на душите ни, и на телата ни, които така се и освещават.

Чрез Животът, Който е Възкръсналият Господ Иисус Христос смъртта се опразни, която влезе в тоя свят чрез греха не непослушанието на Адам и Ева и човешкия род загуби рая, но сега чрез послушание във вярата се откриват отворени портите на рая. Великден, по думите на св. Йоан Златоуст е: “ залог на мира, източник на примирение, прогонване на враговете, разрушение на смъртта, избавление от греха и спасение на човеците”. Затова вестта на “светоносния ангел” ни ощастливява и окрилява. Великден е тържеството на живота, в който любовта, идваща от горе, побеждава силите на злото и обезсилва ада. А знайте: злите сили съвсем скоро ще бъдат сразени и смазани, защото справедливостта е поругана, а Бог, поруган не бива, затова не им се подчинявайте и се пазете чрез въцърковения живот във вярата от сатанинско въздействие, водещо не до съжалителна дебилизация, а до зловеща зомбираност, което е съществуващ пъклен план на управлението на осъзнати и неосъзнати луциферианци! Възкръсналият Господ идва и се гответе, защото Съдът не на сляпата Темида, а на Всепровиждащия Бог ще правораздава! Не се плашете! Бог никога не оставя Своите верни, а Той ги познава по делата и по плодовете ще съди. Не знае дяволът промисълът на Бога за нашето спасение. Портите адови не ще надделеят над Христовата Църква, но затвориха за пръв път от 33-тата година от новозаветната ера вратите на Гроба Господен в храма „Възкресение Христово“ в Йерусалим за три дни, колкото дни е бил Спасителят в него. И чудо: не само, че в третия ден Божи Гроб е отворен за поклонници, но тогава Сам Бог реши да п(р)очисти храма Си от безобразията, които битуват вече две хилядолетия, но и да изобличи мнозина, които, облечени в църковност – вършат безчинства. Започна се в Първата седмица на Светия и Велик пост с най-свещеното за нас – християните място; ще продължава с приелите св. Кръщение и загубили действието на кръщелната благодат, та докато се стигне до целия род човеческий, който днес е издигнал не един златен телец в идол, а всеки човек в бог. Пълно отстъпление и отсъствие на всякакво покаяние, с много редки изключения. И ние, тук, в България в третия ден от третия месец, когато празнуваме юбилейното честване на Националния си празник вместо с чест и достойнство в смирение (с мир) и проникновеност да разсъдим върху словата на един от големите духовни водачи в тоя обездуховяван свят, то ние всички вкупом – и фоби, и фили – започнахме да обругаваме, както преди години направихме поредно безчестие по отношение на патриарх Вартоломей, който също се ползва с висока почит, а и със св. папа Йоан Павел II, когато бе на посещение у нас. И всичко това е породено от злобата бликаща от зловонния извор на комплекса на идентичността и ненавистта към онова, що заслужава и по презумпция, и по морал и душевност, ако не духовност, израз на възторг и стремление към доближаване, но уви! Така го караме дори и във великопостното време, в което вместо да издигаме себе си, то ние понизяваме другите. Жалко!

То, вече, по целият свят християнски две са нощите, в които чакаме самата полунощ, за да можем да си „поживеем“. На Нова година е важно, а пък е и успешно да сме в опиянение, за да измерваме колко дълго и колко често ще отбелязваме живеенето си в греха. На Великден – също! Колко са хората, които в деня Велика Събота изпълняват онова, което е важно, а именно: „да молчит всякая плот человеча“? Та дори Църквите вдигат небивал шум на този ден, за да е аплодирана шоу-програмата на тоталното обезценяване на ценностите. Всички знаем, че ще бъде донесен Благодатния огън от Йерусалим, преди още той да осветил Йерусалимската Патриаршия. Странно е, че надутите социологически проучвания за процента вярващи български граждани дава свръхнадути стойности и то за едно население, което е известно на всички ни, че е или напълно безверно, или суеверно паганистично, или магьосническо, или ходи при поп и при ходжа едновременно, но декларираме 85 % православни християни. У нас християнството е малцинство, а православието е с все по-малобройни практикуващи членове. У нас всички знаят, че един път в годината ще има върба, един път – Благодатен огън, но 99,8 % не знаят, че ежедневно Христовите Тяло и Кръв са онова спасително средство, което тук – на земята до есхатологичния край на Църквата, е не само най-важно, но и единственото.

Затова се моля Възкръсналият Господ Иисус Христос да възкреси църковността, богословието и дисциплинарното благочестие, иначе, живеейки в грях без покаяние и изповед ще се превърнем в 7 милиона Юди Искариотски, които дори забравиха и предадоха небесния си национален покровител – светия преподобен и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, който вече, като че ли, си тръгва от България. Страшно е, врагът е силен, а ние не се опомняме, не търсим подкрепа и нямаме ищах за борба, защото трябва да служим на „божеството“ аз вътре в нас.

След Възкресението Си Господ се явява на двама от Своите ученици по пътя към Емаус. Преди явяването те си говорят под товара на чувството за загуба и несбъдната надежда. Нашите християнски Църкви – православни, дохалкидонски, римокатолическа, малабарска и т.н. познават разединението и живеят разединено, дори и Православни църкви и то древни – Антиохийска и Йерусалимска не съслужават. Нашите общества и общности, са разчленени от предразсъдъци и от страх от другия. Точно като учениците по пътя за Емаус, на които Иисус им се явява и се включва в техния разговор. Дано и днес Възкръсналият Господ да се яви на църковните предстоятели и преживявайки чудото от срещата си с Него, то поне да опитат да станат в живот и дело истински свидетели на Евангелието, а то иначе съдбата на тоя свят е ясна, но Възкресение Христово е провокация към всеки един от нас да се опита да възвестява Евангелието с живот и служение!

Вярвайте! Защото „Бог и Господ възкреси, и нас ще възкреси със силата Си“. Вярата във Възкресението е „жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда“.

Възкресението е едно ново творение, нов човек, ново човечество. „Който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново“. Христовото Възкресение открива за човека пътя към истинния живот, към живота в радост, светлина, любов и обновление. Това ви пожелавам. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Христос е погребан вътре в нас като в гроб. Той съединява Себе Си с нас и ни възкресява заедно със Себе Си“. Затова трябва да се превърнем в чист съсъд на Божия Дух, за да постигнем всегдашно празненство на Пасхата. Посрещаме празника на празниците във време, когато страховете от безумието и човеконенавистничеството се увеличават, разрухата се разраства до тотален етичен погром, а и до физическо елиминиране на нормално различния, злото се разпростира и воюва със средствата на мамона, убийствата не впечатляват, солидарността и състраданието изчезват, милиарди гладуват, във войни умират деца и невинни цивилни хора, избиват се хора, заради вярата им в Христа – постоянно Коптската църква дава мъченици на Христа и това страдание не трогва другите християни, които сме станали като речни камъни – постоянно сме във водата, а като ни строшиш, отвътре сме сухи.

Дано отпразнуването на Възкресението с вяра да спре злото да обитава около нас в явните и в скритите му форми като Господ го изкорени и хвърли в огнената геена! Никога да не отвръщаме на злото със зло, да го изживяваме като очистваме себе си непрестанно и да не допускаме в душите си ненавист и омраза. Нека сме верни на съзидателната истина за блажения живот отвъд, за който да копнеем със съзнание да не изпаднем и там далеч от Бога, защото това ще е безспирна мъка. Вярата във Възкресението сближава и гради, а не разделя и не руши.

В любов и жертва да изграждаме християнска евхаристийна общност, защото истинското богатство е животът в Бога.

Нека вярваме непоколебимо и да пребиваваме в покаяние, защото чистотата във вярата и всеотдайността към нея прави страданията в благословения, които водят до блаженство!

Имаме нужда само от Бог и това днес – на този ден за мълчание и съзерцание, когато все пак се наложи за празника да отида до кварталната фурна, за да си взема поръчаните великденски козунаци – там едно дете, което не познавам, но го виждам за втори път дойде при мен и ми каза, че обича и колекционира детски колички, но иска тази, която е в нея да ми я подари, защото много обича Бог и знае, небето го има и заради него и още ангелски думи и очи, в които виждаш безкрая и така разбираш, че Бог, когато е слязъл в ада и да освободи пленените ми прати и на мен едно дете, което да ми благовести и да провокира вярата ми и емоциите, които произтичат от нея, та така разбрах, че в този свят някое свидетелство е прието и възраства, та възжелах да се поклоня на славното Възкресение и да се срещна с Възкръсналия.

По молитвата на св. Симеон Метафраст преди пристъпване към св. Причастие – молитвено въззовавам и аз: „С Твоето тридневно и живоносно Възкресение, като възкреси падналия праотец, възкреси и нас, подхлъзналите се чрез греха, като ни даваш средства за покаяние!“

НАИСТИНА ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

АЛИЛУИЯ!

С пасхални приветствия:

дионисийраб Божий – Дионисий

Коментари за
“ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ ГОСПОД ИДВА И СЕ ГОТВЕТЕ, ЗАЩОТО СЪДЪТ НЕ НА СЛЯПАТА ТЕМИДА, А НА ВСЕПРОВИЖДАЩИЯ БОГ ЩЕ ПРАВОРАЗДАВА! НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ! БОГ НИКОГА НЕ ОСТАВЯ СВОИТЕ ВЕРНИ, А ТОЙ ГИ ПОЗНАВА ПО ДЕЛАТА”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>