Публикувано на 22.02.2008 / 22:00

Т…к, музика и вести от опозицията

 

 

10 000 протестират на митинга в центъра на столицата, цял ден вчера пищяха агенции, неуточнили още себе си медии ли са, или политически информбюра. 10 000, ама нанай! Разделено на три, може би цифрата ще е по-точна. Дни преди това т.нар. опозиционни лидери се скъсаха да дават интервюта как ще разтресат корумпираното управление и как, аха-аха ще го съборят това шибано правителство, просто ако решат да повторят десетоянуарските събития. Що не решиха, не се изясни, но очевидно прозрял ден преди протеста, че работата е аланкат, самият Бойко Борисов го заусуква, че нямали никакво намерение да щурмуват парламента и да повтарят 10 януари, само загрявали, така да се каже.

Само на улавите в тази държава не им стана ясно, че вотът на недоверие няма да мине. И че самата опозиция нито е готова да управлява, нито е читава за предсрочни избори. Самите опозиционни лидери, наричащи всички себе си десни, събрани неловко един до друг, прекрасно знаеха, че всичко е спектакъл, който трябваше да подгрее българската публика, че все пак в България има и някаква опозиция.

Застанали един до друг напълно взаимоизключващи се елементи, които довчера гласно, а днес на ум се плюят и ругаят, се опитаха да раздвижат българската народопсихология. И понеже българинът в природата си е човек, който чака под юргана някой друг да го поведе, му организираха автобуси, микробуси и една планирана и платена екскурзия до жълтите павета на столицата.

Голяма част от “революционерите” обаче, отегчени от целия цирк, хукнаха по магазините на София за да не пропуснат да си купят нещичко столично и файнско. През това време Волен Сидеров се дереше като заклан, а до него синият Пламен Юруков стоеше смачкан като кафеджията без бозаджията. Бойко Борисов пък, понеже демонстрира дори и на своите “така обичани” партньори от дясно, че той е “капо ди тути капи”, се появи само за пет минути и драсна, защото имал много работа. Костов, който може да е всякакъв, но поне е умен, изобщо не почете събитието.

И така бутафорията беше пълна. Опозицията показа, че дори впрегнала целия си ресурс с платени возила от цялата страна, изобщо не може да докара и 10 000 души и на фона на това, което се случваше в Сърбия същия ден, родните бунтари изглеждаха като мокри мишки.

В пленарната зала положението не бе по-различно. Уж вотът беше по темата за корупция, а опозицията беше непростимо неподготвена. Голямата част от нея дори не се бе въоръжила с дописки от вестници, белким каже нещо аргументирано, с факти, доказателства и на място. Говореше се на ангро, с общи приказки, скучно и толкова лековато, че ако питаме някой нормален българин дали изобщо е слушал дебатите, сигурно ще изпаднем в смешно положение.

Така всичко приключи, както се очакваше. На другата сутрин след фарса, наречен протест на опозицията, Бойко Борисов не пропусна да блесне при Бареков с надут фасон, като че ли е организирал събитията в Сърбия и каза: “Аз и преди това предупредих, че са прекалено много и че след като аз съм на митинга, няма за какво да се тревожат”. И понеже все някой трябваше да оправдае фиаското, все пак изтърси: “Ако търсехме по-голяма масовост, нямаше да го правим в работно време и в работен ден.”

Ами аз викам, да го бяха направили на Коледа митинга.

Всъщност, от цялата работа СДС и вся остальная притурка от десни партии просто се впиха в ГЕРБ и решиха да не изтърват момента да се запишат върху лентата. И утре ако на власт дойде Бойко Борисов да му кажат – абе, пич, ние бяхме там, дай сега по някое местенце, и ние сме хора.

Самият Бойко напоследък очевидно съвсем се е самозабравил от суета, щом не усеща, че той е най-големия губещ от цялата дунанма. И от това истерично обединяване на някакви десни, които имат зад себе си електорат от типа на мама, татко и аз. Няма как на симпатизантите на Бойко да се хареса и факта, че той застава рамо до рамо със Софиянски, Бакърджиев, Костов и сие. Хората не желаят и да си спомнят за онези, които превърнаха синята идея в търгашество. Да не говорим за Атака, които още не могат да разберат на кой господар служат, защото финансирането им варира от турско-синьото до кармазъ – червеното.

Та така с българските революционни напъни.

Кофти картинка – събрани от кол и въже стари метреси на властта, които се готвят да правят нов бардак. И бат Бойко им вее байряка.

Долна история, както казваше един мой стар прител. Ама много долна.

Веселина Томова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *