Регистрация
Публикувано на 14.05.2018 / 22:04

ТЪЛПАТА

НАРОДАз се бунтувам, следователно съществувам”, казваше робът.

 Метафизичният бунт промени тази формула в: “Аз се бунтувам, следователно съм сам”.

 Албер Камю – „Бунт и революция“

„Човекът-маса действително си мисли, че той е държавата и все повече се стреми да я задейства, да смаже чрез нея всяко съзидателно  малцинство,  което  го  смущава независимо в какво: в политиката, в идеите, в индустрията.”

Хосе Ортега-и-Гасет – „Бунтът на масите“

„Отделният човек има чувството,че включвайки се в масите,той прекрачва границите на своята личност.И се чувства облекчен,тъй като там са отречени всички дистанции,които го тласкат обратно към самия него и го карат да се затваря в себе си.”

Елиас Канети – „Маси и власт“

Пълзят

по улиците

глисти -

квичат

прасета

породисти

 

Тълпата -

уличница

долнопробна

с душица

примитивна

злобна

 

Не вярвам

в бунта

на тълпата

в размахването

на метлата

 

Тълпата

е продажна

курва

след

новия

водач

се втурва

 

Щом

старият

боклук

се махне

и новият

герой

я яхне

 

Не вярвам

на човека-маса

със  масова

култура

втасал

 

Не вярвам

в прогресивни

сили

те водят

Шикългрубер

с Джугашвили

 

НО ВЯРВАМ

в бунт

на индивида

 

бунт

горд

свиреп

и без надежда

заклан

брутално

бик

в корида

но без главата

да навежда

Николай Ризов

Коментари 8 за
“ТЪЛПАТА”

  1. селяци

    работници

    груби простаци

    безимотни

    неграмотни

    профани

    хулигани

    глигани

    - скот като скот:

    хиляди

    маса

    народ;

  2. Тълпата предполага наличие на социум, а ние се върнахме в първобитния строй, където преобладава стадното мислене!

  3. Подкрепям всичко казано преди мен. Това е тълпата, толкоз.Ще добавя обаче, че за съжаление нашето поколение не се справи и сега бере горчивите плодове на грешките си.

  4. Радвам се, че две трети от житейския си път съм го минала и наскоро ме питаха дали не искам сега да съм на 20 и да започна отначало. Казах, че не искам. Изгледаха ме учудено. Защо се чудите, попитах на свой ред? На това ли казвате живот? Гледаха ме още по – идиотски. Мисля, че когато човек не е свободен да каже това което мисли и трябва да се съобразява със силните на деня, да им се каня и ближе задници, тогава за какво живее? Не желая да живея в такова духовно робство. В общество за което деня за почит към загинали в борби за освобождение, в дни за размисъл , отива на кръчма, яде и пие като за последно, това е мерзко! Който иска да живее втори живот в такова общество да му е честит такъв живот.

  5. Ний вдигаме кротко ръка. Единодушно гласуваме.
    Избираме своите епископи на доживотен мандат.
    И тайно мърморим под нос. И явно гладуваме.
    И пълним стомах и душа със нитрат.

    Създаваме свойте деца и отглеждаме внучета.
    Безмилостно верни на древен някакъв страх.
    И плачем, когато техните малки юмручета.
    Безмилостно тежки-като въпроси-превръщат ни в прах

    И пак вдигаме кротко ръка и самотно се кръстим
    проклинайки лошия шанс и несретния дял.
    Едва тогава рзбираме-по студените пръсти-
    тък човек не живее, той просто се ражда умрял!
    1984 г.

Вашият отговор на Bezime Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>