Публикувано на 27.08.2019 / 12:27

ТИГРИЦАТА И САМУРАЯ. ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ

ВЕСЕЛИНА ТОМОВА ТОЗИ ЖИВОТ Е ЗА СМЕЛИТЕ…След като ми изпрати първите глави от книгата си, Велин застина. В редките разговори никога не го попитах ще продължи ли да пише. Отлагах и моето писане на книга, но не отправях и знак към него. Не беше готов, а настъпваше времето, в което трябваше да стигне до дъното, предстояха епизодите, които го бяха отровили и той ги отлагаше. Много по-късно ми каза: „По-добре е да ти го разкажа, а ти да го напишеш…“. Опитвах се да му обясня, че това е най-добрата терапия – да застанеш срещу себе си и да извадиш жилото, забито в сърцето ти, пишейки, но отроних: „Винаги си добре дошъл, ела и ще ми разкажеш, останалото остави на мен“.

Не дойде.

Всички пътища понякога не водят до Варна.

Вихрехме се в особен танц със саби, танц на душите ни, който ни топеше като шоколадов сладолед, забравен на първата пейка вляво по алеята, близваща морето. Той ме въведе плавно в това приключение, което вероятно оставяше занемели и зяпнали бившите му колеги от ДАНС, които контролиха Viber-а ни.

Не споменаваше книгата. Аз бях Тигрицата, а той Самурая, а откъсът от време, в което душите ни се преплитаха, бе светъл като лъч, паднал върху клепачите на ангел хранител. Откриваше се бавничко, пласт по пласт, а аз – ту като нежен реставратор, ту като каменоделец с чука – трошах стените една по една… Дни и нощи си пишехме яростно и като че ли не бяхме Веселина Томова и Велин Хаджолов, а двама странници, докоснали се и ненаситни един за друг сред звездната пустиня.

Стана ви скучно, нали? Кой в днешно време си пише с някого само божествени послания? Познахте – имаше и секс, ама не така, както го разбирате. Ако това, което се случва между един Самурай и една Тигрица може изобщо да се нарече секс.

Самурая бе воин на духа, изтъкан от дисциплина, чувство за дълг и стремеж към перфекционизъм. Анализът му бе съчетан с копнеж към духовните територии, но винаги пречупени през усещането за дълга. Самурая ставаше рано, тренираше, не пиеше, нито пушеше.

Тигрицата бе волна птичка божия, и макар и воин, никога нямаше да си направи сепуко, просто защото вярваше, че никой няма да право да отнема собствения си живот заради каквото и да е било, поставяйки го по-високо от любовта и вярата в Господ. Тигрицата пушеше, пиеше бяло вино с газирана вода, препускаше през света или като монах, или като бохем и се парфюмираше понякога с „Бандит“, защото и харесваше името.

Точката на пресичане между тях не я бяха режисирали те, тя бе фиксирана от Онзи, който събира пътищата, когато е дошъл мигът да наситим душите с уроците, които или ще платим, или ще дарим щедро.

В зависимост от готовността си да се открием.

Зажадняло се разкривахме и когато той най-после се върна към книгата, аз бях взела вече решението – че ще изкъртя всичко от него, за да падне цялата наслоена мазилка от скрита болка, маскирана като сила. Viber-а бе нажежен като котлон, към който любопитното хлапе протяга пръстчета, за да опита раната любов. Вселенска, не яхниена.

Тигрицата:

Заебах всичко и отидох да тренирам – моята медитация – 8-9 километра и въженцето за скачане… Изобилието на море, особена нега и непрекъсната благодарност, докато отмерваш крачките. Като се върнах – първото обаждане бе от сина ми – аз може и да нямам син, но Пенчо ми е повече от това – да провери дали не съм арестувана. Второто – бе смс-а ти. И се разплаках…

Самураят:

Ти не можеш да бъдеш арестувана… а сълзите ти са вълшебен елексир за душата ти… те са нейното обновление… Сърцатата тигрица храни душата със своите сълзи и със своята болка, Мила моя. И трябва да знаеш, че много хора са с теб, но много повече се радвай на малкото от тях, които те обичат истински… Сега се усмихни, защото си много силна… и иди да изпиеш един фреш с много лимон. Целувки!!!

…Аз с теб никога никога не съм бил и няма да бъда в гард. Направо съм си свалил ризата и съм те оставил да се оглеждаш в душата ми… Това е силата на самурая и чистота на чувствата, Тигрице борбена… Между другото бях на среща, затова ти пиша по-късно. За първи път от близо четири години някой да не се притеснява да ми предложи евентуална работа… Много се смея сега, мислейки върху отминалите интересни години… Целувки…

…Перверзница неукротима си ти, в хубавия смисъл на перверзното – лудо, неустоимо, страстно…

…Изкушаваш ме… кажи още нещо такова и ще избягам при теб за една нощ… мале какъв огън ще бъде… Да не се окаже, че съм твърде слаб за теб… да се чудя къде да си завра погледа после…

…Дупето ти е възбуждащо и овала на бедрата ти…, а искрата в очите ти е уникална с динамичната си игривост и топлия лъч, който когато се облее от сълзите ти се превръща в дъга и пак грейва с копнеж…

Тигрицата:

Стига бе… хахаха, имах едно дълго гадже и той ми викаше кюфте, и май си беше най-точно…

….Като начало – отворените ми устни изобщо не те докосват, само на милиметри от твоите и така дълго, толкова дълго, че да премалееш…

Самураят:

Някой ден ще го направиш… И да знаеш усещам те красиво… това е супер… Вярвам в теб. Никога не си позволявай да изгубиш вярата на човек, който те цени истински… целувки.

Тигрицата:

… и който мисли за свирки.

Самураят:

Не мисля за свирка, защото със свирка не можеш да ме свършиш.

Тигрицата:

Уаууууу, очертава се труженичка върху струга…

Самураят:

Ако кажа друго след време ще ни изкарат смс-ите … Особено ако вземеш да се издигнеш… затова предпочитам да замълча. Тия, които сега ги четат си викат – тия се чукат като освирепели диви прасета….

…Аз може би съм твой стимул да пишеш сега, ще се радвам ако е така, но и ти имаш най-много дял в това да взема подобно решение да пиша книгата, затова нека направим нещо красиво, мила моя, Амазонке на честта…

…Като я изкараме ще отидем някъде двамата и си пожелай нещо, което да се случи… но да е много красиво, така че да поискаме да се случи поне още веднъж…“.

Самураят беше толкова обезоръжаващо нежен, че трябваше яко да настъпя газта. Душата ми се разкъсваше и плачеше неудържимо, но го направих. По дяволите, каква Тигрица съм, след като не мога да стисна челюсти и да скрия болката?! Нима не съм го правила толкова пъти, когато залагах зара на целта, а не на отстъплението?

Той бавеше топката с книгата – нито ми я разказваше, нито пишеше.

И пришпорих коня.

Използвах един от горещите му смс-и и направих влудяваща сцена, като на уж засегната жена: „Ти, кой си бе, Пале, господин Объркан, за секс-телефон ли ме имаш?! Няма да ми говориш така, аз зор нямам – достатъчно енергия изхабих, за да те измъкна от състоянието на кон с капаци. Ако искаш – пиши, ако искаш – не, аз имам моите книги, които ме чакат да бъдат написани. Запомни от мен – и пред курва никога не говори за друга жена, защото и курвата знае, че щом акъла ти е при нея, значи не тя, а ти имаш проблем.“

Самураят се вцепени. Дори чистосърдечно стигна дотам, да ми напише: „… няма да говорим повече за секс…“.

„Ти ли ще ми кажеш на мен за какво ще говорим? Ще говоря за каквото си искам. Приеми, че всички смс-и и разговори, които сме водили, не са се състояли“, отсече Тигрицата.

Усещах, че е притиснат до стената: „… пресираш ме и не мога да си напиша главата на книгата….“. „Сега излезе, че аз те пресирам и не можеш да пишеш! Няма такава Близнашка безскрупулност!“, мачках аз.

Счупила бях луната, която крепяхме двамата в шепите си.

Изтрясках я яростно, сама, и сега гледах как парченцата правеха някакви странни лупинги, не, о, не танцуваха вече, а разпиляно залепяха пустото време допреди да се бяхме познали.

Вечерта преди счупването, Велин ми прати съобщение, че е написал нещо и ще ми го прати. „Пращай, че излизам на кръчма!“, изстрелях. Преди да хукна по нощните сокаци, прочетох главата, която ми прати и за която ми написа: „избягах малко във времето, дадох едно по-късно събитие…“. Прочетох я на един дъх. Бях успяла! Бях го разклатила, бях изкопала гейзерчето, което клокочеше все по-мощно и напираше да избухне. Но исках още информация. Още! И натиснах самоубийствено педала до край…

Веселина Томова

Откъс от новата и книга „Този живот е за смелите“, която може да намерите по книжарниците

Коментари за
“ТИГРИЦАТА И САМУРАЯ. ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ”

  1. Родопите са загадъчно място. Хората от Златоград сме добри и сърцати. Проблемът е, че стрелците искаме всичко…сега…до край! Не го ли получим, захапваме сърцата си, късаме и..точка! Благодаря, Веселина!….а книгата? Прочетох я да един дъх!

Вашият отговор на таня Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *