Регистрация
Публикувано на 08.04.2017 / 18:53

ТЕЛЕВИЗИОННА ГАМЕНЩИНА

КЕВОРК КЕВОРКЯНВидях една изумителна телевизионна реклама на „Петрол“ – изумителна по своята наглост.

В нея анонимен глас – анонимен за днешните дебили, които щъкат навсякъде – размишлява за „къртовете“ на Историята, които не са по-малко важни от нейните герои, размишлява също и за „еволюционистите“и революционерите.

Гласът принадлежи на Тончо Жечев, името на когото наглеците не са си направили дори труда да изпишат.

Свили са нахално едно от неговите проникновения, за да си продават бензинеца.

***

Тончо сигурно се е обърнал в гроба от тази злоупотреба – дива, съвсем по мярката на всички безчинства на Прехода.

Кроткият му глас, в който винаги се усещаше и една тревожна приповдигнатост, сега сигурно къса сърцата на неговите приятели, когато го чуват да рекламира една скандална фирма – която без никаква еволюция, а, напротив, с хайдушко ускорение, смени собствеността си.

Телевизионният позор изглежда няма предел.

***

Тъкмо човек си казва, че вече няма как повече да ни унижат – и те замерят с поредната мръсотия.

Но това е най-арогантното присвояване, което съм срещал – знаменитата фраза на покойния голям народовед Тончо Жечев е използвана, за да се похвали 85 годишната денонощна и не знам каква си още работа на „Петрол“.

От чие интервю е тази фраза, в момента ми е трудно да кажа.

Имам немалко разговори с Тончо, но нямах време да проверя откъде са я откраднали.

Но работата ще стане особено гнусна, ако някой съзнателно е „продал“ въпросната фраза на ударниците от „Петрол“.

Във всеки случай, това си е чиста свинщина – да унижават един голям писател, заради келепира си.

И друг път съм писал за подобни злоупотреби в рекламите, но никой не се интересува от този вандализъм.

„Била“ обича България – понеже в тази фирма изглежда смятат, че за вас това не е сигурно.

Други търговци също използват свети символи за щяло и не щяло.

***

Злодействата на наивниците от телевизиите нямат край.

И това са си истински злодейства, истински покушения, в които пропада Истината.

Крадат и безчинстват с Тончо Жечев или представят Костов като някакъв светец.

Това се случва не само заради баламурщината на водещите – о, те не са толкова захлупени.

Отдавна са разбрали, че да търгуват с лъжата е далеч по-изгодно за тях.

Това пък ги прави много удобни за Големите Търговци на Лъжата.

И изобщо не ги интересува, че произвеждат само едно: фалшиви свидетелства за Историята.

Това си е чиста проба телевизионна гаменщина.

***

Гледах по една телевизия емигранта/дисидент Петър Бояджиев.

Стана ясно, че има отношения с ДОСТ.

По някое време той спомена, че отношенията ни с Турция ще бъдат колебливи, докато не се реши проблема с разделените семейства, от който страдали 300-400 хиляди души тук и още толкова там, в Турция.

И какво – сякаш това беше тънкото внушение – хайде да ги съберем на едно място.

И може би тук, в Кърджалийско.

И сетне да ги оставим да посмучат отровата на идеята за автономия, това ли?

***

И друго се чу от Бояджиев: Живков му казал в началото на 90-те години, че Доган е човекът на Москва тук – но го съобщава чак сега, когато това по никакъв начин не може да се потвърди от Живков.

Ето така диво-нахално говорят по телевизиите.

Побеснявам, когато чуя някой да се изрепчи: „За първи път ще кажа нещо… Никога досега не съм го казвал“ и пр.

Ами, да си го казал бе, нахалник, не чакай да минат двайсет-трийсет години, човекът, който уж ти е доверил нещо, вече го няма – и хоп, ето го, свидетелят на Историята.

Аз самия си издадох част от „тайните“ дневници още преди десетина години, и макар че никак не съм любезен към доста от героите си, никой от тях не шукна.

Живи сме, все още, и можем да си сверим паметта.

***

Тия дни и Йоско Сърчаджиев казал нещо за Луканов.

Той късно се е сетил.

Ако Луканов те е теглил към някаква далавера, кажи го още в момента, така се прави.

Покрай изборите от един вестник се бяха сетили за прочутото телевизионно предаване в нощта на първите демократични избори /юни 1990-а/, което имах нещастието да водя.

Тогава Сърчаджиев се разплака, покрай „свидетелството“ на един пазарджишки циганин, който стана известен като „Човека с фланелката BOSS“.

Сърчаджиев се разплака, а пък тринайсет години по-късно от „Всяка неделя“ стана ясно, че Босът е послъгал.

Обаче Йоско стана символ на „дясното“ с плача си.

А аз си казвам, че неговият плач щеше да има далеч по-голяма стойност, ако се беше случил във „Всяка неделя“ преди Промяната/Преврата.

Канил съм го няколко пъти – а, както е известно, никога не съм зашивал устите на събеседниците си, тъкмо обратното – подритвах ги да кажат нещо по-солено.

Ехе, какъв дисидент щеше да бъде, ако се беше разплакал тогава.

Сега щеше да разправя и спомени.

За първи път.

***

Измамата тече отвсякъде.

Щом Костов говори врели-некипели, защо тогава един циганин – шефът на ДРОМ – да не се гаври с нас и да не ни храни и той с лъжа – и то по време на изборите.

ДРОМ въртеше един клип, с който оплакваха съдбата на нашите клети цигани.

Но бяха сложили и няколко кадъра, в които събарят някакви къщи.

Ето, това е отровата – те са незаконни, обаче по време на изборите се превръщат в знак на някакво насилие.

***

Рада Домусчиева си вършеше храбро работата в Турция по време на изборите, което никак не е безопасно.

Но допусна една необяснима за нейната прилежност грешка: съобщи ни, че край Бурса живеели един милион турци, „изселени“ от България.

В нейния случай това вероятно е грешка на езика.

Иначе звучи много коварно.

Въпросният милион не бяха изселени, а се изселиха.

А ние трябва да треперим пред мераците на някои да ги върнат обратно.

/с големи съкращения от „Уикенд“/

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/744203739093066